Карлсон, Дребосъчето, Гунила и Кристер влязоха на пръсти в гостната и като внимаваха да не вдигат шум, те се изпокриха кой където свари зад мебелите. Карлсон влезе в красивия старинен бюфет, дето майката слагаше покривките и кърпите за ядене, и притвори как да е вратичката зад себе си. Не успя да я затвори както трябва, защото тъкмо в тоя миг в гостната влязоха дебнешком крадците. Дребосъчето, който лежеше под дивана при камината, се подаде предпазливо и погледна: сред стаята стояха двама младежи, доста съмнителни на вид. И представете си, това бяха Филе и Руле!

— Сега трябва да разберем къде са скрити парите — каза Филе с хриплив шепот.

— Ясно е, тука — отвърна Руле, като посочи старинно бюро с много чекмеджета.

Дребосъчето знаеше, че в едно от тия чекмеджета майка му държеше парите за покупки, а в другото пазеше скъпоценни пръстени и брошки, които й беше подарила майка й, и бащините му медали, получени за точна стрелба. „Колко ужасно ще е, ако крадците задигнат всичко“ — помисли Дребосъчето.

— Я потърси тук — каза Филе, — пък аз ще отида в кухнята да прегледам дали там няма сребърни лъжици и вилици.

Филе изчезна, а Руле почна да отваря чекмеджетата на бюрото и изведнъж той направо подсвирна от възторг.

„Навярно е намерил парите“ — помисли Дребосъчето.

Руле измъкна друго чекмедже и отново подсвирна — там той видя пръстените и брошките.

Но не можа още веднъж да свирне, защото в тоя миг вратичката на бюфета се разтвори и оттам изхвръкна призракът, като издаваше ужасни стенания. Когато Руле се обърна и видя призрака, той изгрухтя от ужас и изтърва на пода парите, пръстените, брошките и всичко останало. Призракът подхвърчаше около него, стенеше и въздишаше; после изведнъж се насочи към кухнята. След секунда в гостната се вмъкна Филе. Беше бледен като платно.

— Пруле, там има ризрак! — запищя той.

Той искаше да извика „Руле, там има призрак!“, но от страх езикът му се заплете и се получи „Пруле, там има ризрак!“

Пък и здравата се беше уплашил! След него в стаята влетя призракът и почна така зловещо да въздиша и стене, че дъхът ти просто да спре.

Руле и Филе хукнаха към вратата, а призракът се виеше около тях. Обезумели от страх, те изскочиха в антрето, а оттам на стълбищната площадка. Призракът ги преследваше по петите, погна ги надолу по стълбата и от време на време викаше с глух и страшен глас:

— Спокойствие и само спокойствие! Сега ще ви настигна и ще ви стане много весело!

Но призракът се умори и се върна в гостната стая. Дребосъчето събра от пода парите, пръстените, брошките и ги сложи обратно в бюрото. А Гунила и Кристер прибраха всички вилици и лъжици, които беше разпилял Филе, когато бягаше от кухнята до гостната.

— Най-добрият в света призрак — това е Карлсон, който живее на покрива — каза призракът и сне от себе си чаршафа.

Децата се смееха. Те бяха щастливи.

А Карлсон добави:

— Нищо не може да замени призрака, когато трябва да се плашат крадци. Ако хората знаеха това, непременно биха прикачили по един малък злобен призрак към всяка каса в града.

Дребосъчето скачаше от радост, че всичко взе такъв добър обрат.

— Хората са толкова глупави, че вярват в призраци. Просто смешно! — извика той. — Татко казва, че изобщо нищо свръхестествено не съществува — и Дребосъчето, сякаш да потвърди тия думи, кимна с глава. — Глупаци са тия крадци. Те помислиха, че призрак излетя от бюфета! А всъщност това беше само Карлсон, който живее на покрива. Нищо свръхестествено!

На следното утро, още сънено, чорлавото момче със синя пижама на райета дошляпа босо при майка си в кухнята. Баща му беше отишъл вече на работа, а Босе и Бетан — на училище. Дребосъчето почваше училище по-късно и това беше много удобно, защото той обичаше да остава ей така, насаме сутрин с майка си, макар и не задълго. В такива минути е хубаво да си поприказвате, да си попеете песни или да си разкажете някоя и друга приказка. Макар че Дребосъчето е вече голямо момче и ходи на училище, той седи с радост в скута на майка си, стига само никой да не го вижда.

Когато Дребосъчето влезе в кухнята, майка му седеше до кухненската маса, четеше вестник и пиеше кафе. Дребосъчето се намести в скута й. Майка му го прегърна и нежно го притисна към себе си. Така те седяха, докато Дребосъчето напълно се разсъни.

Снощи майката и бащата се върнаха от разходка по-късно, отколкото предполагаха. Дребосъчето вече лежеше в своето креватче и спеше. Той се мяташе насън. Когато го завиваше, майка му забеляза дупките на чаршафа. А самият чаршаф беше толкова измърсен, сякаш някой нарочно го беше изцапал с въглища. И тогава майката помисли: „Никак не е чудно, че Дребосъчето тъй скоро е заспал.“ А сега, когато пакостникът седеше на коленете й, тя реши твърдо да не го пуща, докато не й обясни кой е сторил новата пакост.

— Слушай, Дребосъче, бих искала да зная кой е изрязал дупките на твоя чаршаф. Само не се опитвай, моля ти се, да казваш, че това е сторил Карлсон, който живее на покрива.

Дребосъчето мълчеше и мислеше напрегнато. Какво да стори? Нали тъкмо Карлсон изряза дупките, а майка му забрани да говори за него. Дребосъчето реши да не разказва също така и за крадците, защото и тогава майка му нямаше да повярва.

— Е, кажи кой! — повтори настойчиво майката, като не получи отговор.

— Не би ли могла да попиташ за това Гунила? — каза хитро Дребосъчето и помисли: „По-добре е Гунила да разкаже на мама как беше всичко. На нея мама ще повярва повече, отколкото на мене.“

„А! Значи Гунила е разрязала чаршафа“ — помисли майката на Дребосъчето. И помисли още, че нейното Дребосъче е добро момче, щом не иска да издава другите, а иска сама Гунила да разкаже всичко.

Майката прегърна Дребосъчето. Тя реши да не го разпитва сега повече, но при сгоден случай да говори с Гунила.

— Ти много ли обичаш Гунила? — попита майката на Дребосъчето.

— Да, много — отговори Дребосъчето.

Майката зачете отново вестника, а Дребосъчето седеше мълчешком на коленете й и мислеше.

Кого всъщност той наистина обича? Преди всичко майка си… и татко си… Обича още и Босе и Бетан… Е, да, най-много все пак тях обича, особено Босе. Но понякога така им се сърди, че всичката обич пропада. Той обича и Карлсон, който живее на покрива, и Гунила също обича. Да, може би ще се ожени за нея, когато порасне, защото, щеш не щеш, трябва да имаш жена. Разбира се, най-много би желал да се ожени за майка си, но това е невъзможно.

Изведнъж в главата на Дребосъчето мина мисъл, която го разтревожи.

— Слушай, мамо, а когато Босе порасне голям и умре, трябва ли да се оженя за неговата жена?

Майка му притегли чашката към себе си и погледна Дребосъчето учудена.

— Защо мислиш така? — попита тя, като сдържа смеха си.

Дребосъчето се изплаши, че е изтърсил някоя голяма глупост, затова реши да замълчи. Но майка му настояваше:

— Кажи, отде ти дойде това наум?

— Ами когато Босе порасна, аз получих стария му велосипед и старите му ски… И кънките, с които той се е пързалял, когато е бил като мене… Аз износвам старите му пижами, неговите обуща и всичко останало…

— Да, но от неговата стара жена аз ще те избавя. Обещавам ти — каза майката сериозно.

— А не може ли да се оженя за тебе? — попита Дребосъчето.

— Това е невъзможно — отговори майка му, — защото аз вече съм омъжена за татко ти.

Да, това беше така.

— Какво несполучливо съвпадение е това, че аз и татко те обичаме — рече недоволен Дребосъчето.

Тука майка му се разсмя и каза: