ръмжи.

Когато Гунила се опомни, тя продума:

— Кой е тоя?

— Една малка фантазийка — отговори чудното човече и още по-енергично заклати краката си. — Малка фантазийка, която лежи и си почива. Накъсо казано — една измислица!

— Това… това е… — проговори Кристер, като се запъваше.

— … малка измислица, която си лежи и си кукурига — каза човечето.

— Това е Карлсон, който живее на покрива! — пошепна Гунила.

— Че кой друг, разбира се! Да не мислиш, че старата деветдесет и две годишна баба Густавсон се е промъкнала тука и се е разположила в гардероба?

Дребосъчето просто примираше от смях — толкова глупаво изглеждаха смаяните Кристер и Гунила.

— Те сякаш онемяха — промълви Дребосъчето. С един скок Карлсон скочи от полицата долу. Той се приближи до Гунила и я щипна по бузата:

— Ами тая малка измислица каква е?

— Ние… — промърмори Кристер.

— Е, ти навярно се казваш Август, нали? — попита Карлсон.

— Съвсем не се казвам Август — отговори Кристер.

— Добре. Да продължим!… — каза Карлсон.

— Те се казват Гунила и Кристер — поясни Дребосъчето.

— Да трудно ти е просто да повярваш как понякога на хората не им върви. Но сега с нищо не може да им се помогне. Пък освен това всички хора не могат да се казват Карлсоновци, я!…

Карлсон погледна любопитно наоколо и побърза да добави:

— А сега не бих имал нищо против да се позабавляваме. Може да метнем един-два стола през прозореца или да измислим друга подобна игра, а?

Дребосъчето не смяташе, че това ще бъде весела игра. Той положително знаеше, че майка му и баща му няма да одобрят такава игра.

— Да, виждам, че сте страхливци. Ако сте такива нерешителни, нищо няма да излезе. Ако не ви харесва моето предложение, измислете нещо друго. Иначе с вас няма да се спогаждам. Аз трябва с нещо да се забавлявам — каза Карлсон и обиден наду устни.

— Почакай, ние ей сегичка ще измислим нещо! — пошепна с умоляващ глас Дребосъчето.

Но както изглеждаше, Карлсон беше решил да бъде сериозно обиден.

— Я веднага да отлетя оттука… — измърмори той. И тримата разбраха каква голяма беда ще бъде, ако Карлсон си отлети, и се заеха в един глас да го увещават.

Карлсон мълча една минута, като продължаваше да се надува.

— Това, разбира се, не е сигурно, но аз бих могъл да остана, ако ей тая — и Карлсон показа с дебелото си пръстче Гунила — ме погали по главата и каже:

„Мили Карлсон“.

Гунила го погали на драго сърце и го помоли:

— Миличък Карлсон, остани! Ние непременно ще измислим нещо!

— Добре — каза Карлсон. — Съгласявам се да остана.

Децата въздъхнаха облекчено.

Майката и бащата на Дребосъчето обикновено отиваха на разходка надвечер. И сега майката извика от антрето:

— Дребосъче! Кристер и Гунила могат да останат при тебе до осем часа. После веднага си легни. Като се върнем, ще дойда при тебе да ти кажа „лека нощ“.

И децата въздъхнаха облекчено.

— А защо тя не каза до колко часа аз мога да остана тука? — попита Карлсон и издаде напред долната си устна. — Ако всички са така несправедливи към мен, и аз няма да другарувам с вас.

— Ти можеш да останеш тука, докато си искаш — отговори Дребосъчето.

Карлсон още повече издаде напред устната си.

— А защо и мене не отпратят оттука точно в осем, както всичките? — каза Карлсон с обиден глас. — Не, аз така не играя!

— Добре, ще помоля мама да отпрати и тебе в осем часа — обеща Дребосъчето. — Е, а ти измисли ли на какво ще играем?

Лошото настроение на Карлсон моментално изчезна.

— Ще играем на призраци и ще плашим хората. Вие дори не можете да си представите какво мога да направя с помощта на един малък чаршаф. Ако всички хора, които съм изплашвал до смърт, ми бяха давали по пет йоре, можех да купя цяла планина шоколад. Аз съм най-добрият в света призрак — каза Карлсон и очите му заблестяха весело.

Дребосъчето, Кристер и Гунила с радост се съгласиха да играят на призраци. Но Дребосъчето каза:

— Не е задължително да плашим ужасно хората.

— Спокойствие и само спокойствие! — отвърна Карлсон. — Няма да учиш най-добрия в света призрак как трябва да се държи призракът. Аз само лекичко ще изплаша всички до смърт и никой няма дори да забележи това. — Той дойде до кревата на Дребосъчето и взе чаршафа. — От това може да се направи твърде прилична дреха за призрака.

Карлсон извади от чекмеджето на бюрото пастелчета и нарисува върху единия ъгъл на чаршафа страшно лице. После взе ножици и преди Дребосъчето да успее да го спре, бързо изряза две дупки за очи.

— Чаршафът е дреболия, обикновено нещо. А призракът трябва да вижда какво става наоколо, иначе той ще почне да блуждае и ще попадне в края на краищата кой знае къде.

После Карлсон се зави презглава с чаршафа, така че навън останаха само малките му дебели ръчички.

Макар децата да знаеха, че това под чаршафа е Карлсон, те все пак се поуплашиха. Йофа бясно залая. Когато Карлсон включи своето моторче и закръжи около лампата, чаршафът се развя наоколо и стана още по-страшно. Това беше наистина ужасно зрелище.

— Аз съм малък призрак с мотор! — викаше той. — Див съм, но съм симпатичен.

Децата притихнаха и следяха боязливо неговия полет. А Йофа просто се скъсваше от лай.

— Изобщо — продължи Карлсон — аз обичам да слушам, когато летя, бръмченето на мотора си, но докато съм призрак, навярно трябва да включа заглушителя. Ето така! Той направи няколко кръга съвсем безшумно и заприлича още повече на призрак.

Сега оставаше да се намери някой, когото да изплашат.

— Не може ли да отидем на най-долната площадка на стълбището? Някой ще влезе вкъщи и до смърт ще се изплаши!

В това време телефонът зазвъня, но Дребосъчето реши да не се обажда. Нека си звъни!

Тогава Карлсон почна да въздиша и стене.

— Пет пари не струва оня призрак, който не умее да въздиша и стене — поясни той. — Това е първото нещо, на което учат младите призраци в тяхното училище.

Всички тия приготовления отнеха немалко време. Когато те стояха вече пред входната врата и се готвеха да излязат и застанат на стълбището, за да плашат минувачите, изведнъж се чу леко дращене. Дребосъчето помисли, че майка му и баща му се връщат вкъщи. Но изведнъж той видя как в отвора на кутията за писма някой провира стоманена тел. Дребосъчето веднага разбра, че у тях се промъкват крадци. Той си спомни, че преди няколко дни баща му бе прочел на майка му съобщение, че в града са се появили много крадци по квартирите. Отначало звънят по телефона. Като се убедят, че вкъщи няма никого, крадците разбиват ключалката и изнасят от квартирата всичко ценно.

Дребосъчето се изплаши страшно, като разбра какво става, но не по-малко се изплашиха Кристер и Гунила. Кристер беше затворил Йофа в стаята на Дребосъчето, за да не развали играта на призраци, и сега много съжаляваше за това. Само Карлсон никак не се изплаши.

— Спокойствие и само спокойствие! — прошепна той. — В такива случаи призракът е незаменим. Хайде да се промъкнем тихичко в гостната стая, където твоят баща навярно пази златото и брилянтите.