И те изпълниха обещанието си.

Никога никой не чу дума за Карлсон. И тъкмо затова Карлсон продължава да живее в своята малка къщичка, за която никой нищо не знае, макар тая къщичка да се намира на най-обикновен покрив, на най- обикновена улица в Стокхолм. Затова Карлсон и до ден днешен се разхожда спокойно, където си пожелае, и върши лудории, колкото си иска. Защото е известно, че той е най-големият немирник в целия свят!

Когато сандвичите, сладкишите и тортата се свършиха и Кристер и Гунила си отидоха вкъщи, а Бимбо си спеше дълбоко в своята кошница, Дребосъчето взе да се прощава с Карлсон.

Карлсон беше седнал върху рамката на прозореца, готов всеки миг да отлети.

Вятърът разлюляваше завеските, а въздухът беше топъл, защото вече беше настъпило лято.

— Миличък, премиличък Карлсон, нали ще си живееш пак на нашия покрив, когато се върна от бабини? Нали с положителност ще живееш там? — попита Дребосъчето.

— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон. — Ще остана да живея на покрива, ако ме пусне моята баба. А това още не се знае, защото тя ме смята за най-добрия внук на света.

— А ти наистина ли си най-добрият внук на света?

— Разбира се. И кой друг може да бъде, ако не аз? Ти можеш ли да посочиш друг? — попита Карлсон.

Той натисна копчето на корема си и моторът забръмча.

— Когато отново долетя, ние ще изядем още повече торти! — извика Карлсон. — От торти не се дебелее!… Довиждане, Дребосъче!

— Довиждане, Карлсон! — извика Дребосъчето.

И Карлсон отлетя.

Но в кошничката до креватчето на Дребосъчето лежеше Бимбо и спеше.

Дребосъчето се наведе към кученцето и го погали бавничко по главата със своята малка позагоряла ръка.

— Бимбо, утре ние ще отидем при баба — каза Дребосъчето. — Лека нощ, Бимбо! Спи спокойно.

© 1955 Астрид Линдгрен

© Ран Босилек, превод от шведски

Дребна монета в Швеция. — Б. пр.

Квартал в Стокхолм. — Б. пр.