мене.

— Ясно като бял ден. Ако не беше срещнал Руле и мене, щеше да си изпатиш, а сега яж и пий на воля! — каза тоя, когото наричаха Филе, и потупа отново Оскар по рамото.

Но после Филе направи нещо, което слиса Дребосъчето: крадецът като че ли случайно пъхна ръка в задния джоб на Оскаровите панталони, измъкна портмонето му и внимателно го пъхна в своя собствен заден джоб. Оскар нищо не забеляза, защото тъкмо тогава Руле го прегръщаше горещо. А когато Руле прекрати своите горещи прегръдки, в ръцете му се беше озовал часовникът на Оскар. Руле също така го скри в задния джоб на панталоните си и Оскар пак нищо не забеляза.

Но изведнъж Карлсон, който живееше на покрива, пъхна предпазливо своята дебела ръчичка под завеската на прозореца и измъкна от джоба на Филе портмонето на Оскар. И Филе нищо не забеляза. После Карлсон пъхна отново под завеската дебелата си ръчица и измъкна часовника от джоба на Руле. И оня нищо не забеляза.

Но след няколко минути, когато Руле, Филе и Оскар хапнаха и пийнаха още, Филе пъхна ръка в джоба си и разбра, че портмонето е изчезнало. Тогава той погледна злобно Руле и каза:

— Слушай, Руле, я ела да идем в антрето! Трябва да поговорим за нещо.

Тъкмо в тоя миг Руле бръкна в джоба си и забеляза, че часовникът е изчезнал, и той, на свой ред, изгледа злобно Филе и рече:

— Да идем! И аз искам да говоря с тебе.

Филе и Руле излязоха в антрето, а клетият Оскар остана съвсем сам. Навярно му дотегна да седи самичък, та и той излезе в антрето, за да види какво правят неговите нови другари.

Тогава Карлсон скочи бързо през прозореца и сложи портмонето в супника, но тъй като Филе, Руле и Оскар бяха изяли всичката супа, портмонето не се намокри. А часовника Карлсон закачи на лампата, която висеше на лично място и леко се поклащаше. Филе, Руле и Оскар видяха часовника веднага щом се върнаха в стаята.

Но не забелязаха Карлсон, защото той се пъхна под масата, чиято покривка стигаше до пода. Под масата седеше и Дребосъчето, който въпреки своя страх по никой начин не искаше да остави Карлсон сам в такова опасно положение.

— Я гледайте, на лампата се клати моят часовник! — извика учуден Оскар. — Как е могъл да попадне там?

Той отиде под лампата, сне часовника и го сложи в джоба на куртката си.

— А тука е моето портмоне, честна дума! — извика пак Оскар, като погледна случайно в супника. — Чудно нещо!

Руле и Филе погледнаха Оскар смаяни.

— Вижда се, и момчетата от вашето село си ги бива — казаха те.

После Оскар, Руле и Филе пак седнаха на масата.

— Драги Оскар — каза Филе, — яж и пий до насита! И те отново почнаха да ядат, да пият и да се тупат един друг по раменете. След няколко минути Филе повдигна покривката и хвърли портмонето на Оскар под масата. Навярно Филе предполагаше, че под масата портмонето ще бъде на по-сигурно място, отколкото в джоба му. Но излезе иначе. Карлсон, който седеше под масата, взе портмонето и го пъхна в ръката на Руле. Тогава Руле каза:

— Филе, аз бях несправедлив към тебе, ти си благороден човек.

Подир известно време Руле пъхна ръката си под покривката и сложи часовника под масата. Карлсон го взе, побутна с крак Филе и го сложи в ръката му. А Филе рече:

— Няма по-добър другар от тебе, Руле!

Но тогава Оскар извика:

— А къде ми е портмонето? Къде ми е часовникът?

В тоя миг и портмонето, и часовникът се озоваха пак на пода под масата, защото нито Филе, нито Руле искаха да бъдат хванати с явни улики, ако Оскар вдигнеше скандал. А Оскар вече почваше да се горещи, като гръмко искаше да му върнат вещите. Тогава Филе се развика:

— Отде да зная къде си дянал мръсното си портмоне!

А Руле добави:

— Не сме виждали твоя скапан часовник! Сам трябва да си пазиш нещата!

В това време Карлсон взе от пода първо портмонето, а после часовника и ги пъхна направо в ръцете на Оскар. Оскар стисна своите вещи и извика:

— Благодаря ти, мили Филе, благодаря и на тебе, Руле, но друг път не се шегувайте така с мене!

Тогава Карлсон ритна с всички сили Филе по крака.

— Ти ще ми платиш за това, Руле! — изохка Филе. А Карлсон в това време така удари Руле по крака, че той направо зарева от болка.

— Ти побърка ли се? Защо се биеш? — извика Руле.

Руле и Филе наизскачаха от масата и почнаха така силно да се бият, че всички чинии изпопадаха на пода и се изпочупиха. А Оскар, примрял от страх, пъхна в джоба си портмонето и часовника и избяга у дома, като вече никога не се върна тука.

Дребосъчето също се изплаши, но той не можеше да избяга у дома си, затова се бе спотаил под масата.

Филе беше по-силен от Руле. Той изтика Руле в антрето, за да се разправи там докрай с него.

Тогава Карлсон и Дребосъчето се измъкнаха бързо изпод масата. Карлсон, като видя изпочупените чинии по пода, каза:

— Всички чинии са счупени, а супникът е цял-целеничък. Колко ще е мъчно на тоя супник сам- саменичък!

И той с всички сили пухна супника о пода. После Дребосъчето и Карлсон се втурнаха към прозореца и се прехвърлиха на покрива.

Дребосъчето чу как Филе и Руле се върнаха в стаята и как Филе попита:

— А тебе, глупако, кой те би по главата, та му даде портмонето и часовника?

— Ти да не си се побъркал? — отговори Руле. — Нали ти му ги даде?

Като чу как се хулят, Карлсон толкова силно се разсмя, че коремът му се затресе.

— Е, за днес стига толкова развлечения — проговори през смях той.

И на Дребосъчето му бе дошло до гуша от днешните лудории.

Беше се вече съвсем стъмнило, когато Дребосъчето и Карлсон, хванати за ръце, се промъкнаха към малката къщичка, сгушена зад комина върху покрива на същата сграда, където живееше Дребосъчето.

Когато бяха почти стигнали, чуха сирената на летяща по улицата пожарна кола.

— Сигурно някъде има пожар — каза Дребосъчето. — Чуваш ли, минаха пожарникари.

— А може пожарът да е у вас — насърчително продума Карлсон. — Ти само веднага ми кажи. Аз на драго сърце ще им помогна, защото съм най-добрият в света пожарникар.

От покрива те видяха как пожарната спря при входа и около нея се струпа тълпа. Но огън не се виждаше никъде. Изведнъж от машината към покрива се издигна бързо дълга стълба, досущ като пожарникарската.

— Дали това не е за мене? — попита разтревожено Дребосъчето, спомнил си изведнъж за бележката, която беше оставил в своята стая; нали беше вече станало толкова късно!

— Не мога да разбера защо всички са се изпоплашили? Кой може да не хареса това, че си отишъл да се поразходиш по покрива? — възмути се Карлсон.

— Да — отговори Дребосъчето, — майка ми. Знаеш нейните нерви…

Когато Дребосъчето помисли за това, дожаля му за майка му и много му се прииска да се върне по-скоро вкъщи.

— А нямаше да е зле да се позабавляваме малко с пожарникарите… — рече Карлсон.

Но Дребосъчето не искаше повече да се забавлява. Той стоеше тихо и чакаше кога най-после ще стигне покрива пожарникарят, който вече се изкачваше по

стълбата.

— Тогава прощавай, време е вече да спя — каза Карлсон. — Разбира се, ние се държахме добре, дори, направо казано — примерно. Но не трябва да се забравя, че тая сутрин аз имах силна температура, не по-