— Разбира се — каза Барни. — Епилепсията е една от най-плашещите думи. Както ракът навремето. Хората изпитват ирационален страх от нея, защото знаят, че могат да се разболеят във всеки момент, без нищо да подсказва какво ще се случи.

— Особено най-новата кю-форма. По дяволите, дори не съществува теория, която да обяснява появата й. Най-важното е, че кю-мутацията не предизвиква органични промени в мозъка, значи ще можем да ви излекуваме. Вземете ампулата, тя съдържа токсин с действие, подобно на това на метразола. Но за разлика от метразола той предизвиква периодични пристъпи, по време на които се променя ЕЕГ-то. Това ще продължи, докато не го неутрализираме, което смятаме да направим, както вече ви казах.

— Анализът на кръвта няма ли да го открие?

— Ще открие присъствието на някакъв токсин, а ние искаме точно това. Защото ще представим документите с резултатите от вашите неотдавнашни медицински и психиатрични прегледи. И ще докажем, че когато сте дошли на Марс, не сте имали кю-формата на епилепсията, нито пък токсини в кръвта. И по такъв начин Лео — с ваша помощ — ще може да твърди, че присъствието на токсина в кръвта е страничен ефект от употребата на Чю-Зет.

— И дори да загубя делото… — каза Барни.

— …Продажбите на Чю-Зет страшно ще намалеят. Въпреки всичко повечето колонисти се страхуват, че „пренасящите“ наркотици са вредни за здравето при продължителна употреба. Токсинът в тази ампула се среща относително рядко. Лео го е придобил по тясно специализирани канали. Мисля, че произлиза от Йо. Един известен лекар…

— Вили Денкмал — прекъсна го Барни.

Фейн сви рамене.

— Възможно е. Така или иначе ампулата е в ръцете ви. Глътнете токсина веднага щом опитате Чю-Зет. Постарайте се първият припадък да бъде в присъствието на останалите. Гледайте да не сте сам навън, докато работите по градината или копаете с автоматичната земекопачка. Веднага щом получите първия пристъп, се обадете по видеофона и поискайте медицинска помощ от ООН. Нека ви изследват незаинтересовани доктори, не търсете личния си лекар.

— Вероятно няма да е лошо, ако лекарите от ООН ми направят ЕЕГ по време на някой от пристъпите — каза Барни.

— Абсолютно. Затова се опитайте да попаднете в някоя от болниците на ООН — те са само три на Марс. Ще можете да представите добри причини за това, защото… — Фейн се поколеба. — Честно казано, пристъпите, предизвикани от този токсин, ще бъдат съпроводени от стремеж към разрушение, насочен както към останалите, така и към самия вас. Технически всичко ще започва с истерия с различни степени на агресия и ще приключва с частична или пълна загуба на съзнанието. От самото начало ще е ясно какво става с вас, защото — поне така ми казаха — ще го има и типичният стадий на конвулсии на мускулите, а после — ритмични гърчове, последвани от отпускане на мускулите. А накрая — кома.

— С други думи — класическата форма на епилепсия с гърчове.

— Плаши ли ви това?

— Не знам дали отговорът на този въпрос има някакво значение. Аз дължа нещо на Лео, той знае това, вие — също. Колкото и да не ми харесва думата „изкупление“, мисля, че тя е най-подходящата за случая.

Зачуди се как ли тази изкуствено предизвикана болест ще повлияе на връзката му с Ан. Вероятно това щеше да е краят. Така че той наистина жертваше много заради Лео Бълеро. Но и Лео щеше да направи много за него — прибирането му от Марс не беше маловажен фактор.

— Смятаме, че е много вероятно да се опитат да ви убият, когато поискате адвокат — каза Фейн. — Всъщност те ще…

— А сега бих искал да се върна в землянката си — каза Барни, готвейки се да тръгне. — Става ли?

— Чудесно. Свиквайте с местните условия. Но позволете ми да ви дам един съвет относно онова момиче. Законът на Доберман — помните ли, той беше първият, който се ожени и разведе на Марс — гласи, че колкото по-голяма е емоционалната привързаност между двама души на тази проклета планета, толкова повече се влошава връзката им. Давам ви най-много две седмици, и то не защото ще се разболеете, а защото това е стандартният срок. ООН окуражава подобно развитие на нещата, защото то води до повече деца и до увеличаването на населението на колонията. Схващате ли?

— ООН може и да не одобри връзката ми с нея — отвърна Барни, — защото тя се основава на малко по-различни принципи от тези, които описахте.

— Не е така — каза спокойно Фейн. — Може да ви се струва, че е, но аз наблюдавам планетата ден и нощ. Просто констатирам факта, не ви критикувам. Честно казано, вие сте ми симпатичен.

— Благодаря — каза Барни и продължи към землянката си, осветявайки пътя си с фенера. Висящият на врата му сигнализатор, който го предупреждаваше, когато се приближава — и което бе още по-важно, когато не се приближава — към землянката, зазвуча по-силно. Звукът наподобяваше квакането на жаби в езеро.

„Ще изгълтам токсина — помисли си той. — И ще съдя тези мръсници заради Лео. Защото съм му длъжен. Но няма да се върна на Земята. Ако не успея да се справя тук, няма да успея никъде. Надявам се, че ще мога да живея с Ан Хоторн или с някоя друга по закона на Доберман, както предсказа Фейн. Във всеки случай «обетованата земя» е тук, на тази мизерна планета.

Утре ще започна да чистя пясъка от мястото, където ще бъде зеленчуковата ми градина. Това ще бъде първата крачка.“

На следващия ден Норм Шайн и Тод Морис прекараха ранните утринни часове с Барни, учейки го да работи с булдозера, земекопачката и останалите машини, които бяха в различни стадии на разпадане. По- голямата част от машините, подобно на старите котараци, можеха да бъдат накарани да направят още едно усилие. Обаче резултатите не бяха особено задоволителни — те прекалено дълго не бяха използвани.

Към обяд Барни вече беше доста уморен. Затова реши да прекъсне за малко и докато си почиваше в сянката на огромния ръждясал трактор, изяде студения обяд и изпи чаша топличък чай от термоса, който Фран Шайн беше така любезна да му донесе.

Долу, в землянката, останалите колонисти се занимаваха с обичайните си дела, които изобщо не го интересуваха.

Барни виждаше навсякъде около себе си техните изоставени, залинели градини и се зачуди дали скоро и той няма да забрави за своята. Може би всеки нов колонист започваше по този начин, с всички сили, а после апатията и безсилието го завладяваха? Но толкова безнадеждно ли беше всичко? Всъщност не.

„Въпросът е в отношението — реши той. — И ние — всички ние, които сме работили за «П. П. Макети» — съдействахме охотно за това. Ние им давахме изход — лесен и безболезнен. А сега се появи Палмър Елдрич, за да сложи край на този процес. Ние самите му постлахме пътя, включително и аз, и сега какво? Има ли някакъв начин да изкупя вината си, както се изрази Фейн?“

Към него се приближи Хелън Морис и попита бодро:

— Как върви работата? — Тя седна и отвори дебел каталог за семена с големия символ на ООН върху корицата. — Виж, те доставят безплатно всички семена, които могат да виреят тук, включително и ряпа. Но тук живее малко, подобно на мишка зверче, което късно през нощта излиза на повърхността. То изяжда всичко. Ще ти се наложи да заложиш самоходни капани.

— Добре — съгласи се Барни.

— Преследването на марсианска мишка от такъв капан из пустинята е впечатляващо зрелище. Господи, толкова са бързи. И мишките, и капаните. За да е по-интересно, можеш да участваш в залагания. Аз обикновено залагам на капаните. Възхищавам им се.

— Мисля, че сигурно и аз ще залагам на капаните.

„Аз изпитвам голямо уважение към капаните — помисли си той. — Или иначе казано, ситуациите, в които никоя от вратите не е изход. Без значение какво е написано на тях.“

— ООН също така ще ти представи безплатно и два робота. За срок от шест месеца. Така че по-добре планирай предварително как ще ги използваш. Най-добре е да прокопаеш с тяхна помощ напоителни