По-късно, когато крачеше самотен към землянката си, той си помисли: „Може би върша работата на Палмър Елдрич. Пречупвам я, деморализирам я… като че ли вече не е деморализирана. Като че ли с всички нас не е така.“

Изведнъж някой му препречи пътя.

Барни се спря и напипа в джоба си оръжието, което му бяха дали. Освен страховития чакал с телепатични способности тук можеха да се срещнат — особено нощем — и други зли същества, които жилят и хапят. Той включи внимателно фенера, очаквайки нещо странно и многоръко със слузеста кожа. Вместо това видя паркиран кораб — малък, лек и бърз. Дюзите му още димяха, така че очевидно току-що се беше приземил. И явно бе кацнал с изгасени двигатели, защото Барни не беше чул никакъв шум.

От кораба се показа някакъв човек, включи фенера си, видя Барни Майерсън и се изкашля:

— Аз съм Алън Фейн. Търсих ви навсякъде. Лео иска да поддържа връзка с вас чрез мен. Ще ви изпращам кодирана информация по време на моите предавания. Ето кодовата ви книга. — Фейн подаде на Барни малко томче. — Знаете кой съм аз, нали?

— Радиоводещ — отвърна Барни. Нощната среща насред марсианската равнина с човека от сателита на „П. П. Макети“ му изглеждаше нереална. — Благодаря — добави той, вземайки кодовата книга. — И какво да правя — да записвам какво говорите и после да се крия някъде, за да го декодирам?

— Ще имате собствен телевизор в стаята си в землянката. Уредихме това на основание, че сте новак на Марс и се нуждаете…

— Добре — кимна Барни.

— Значи вече си имате момиче? — попита Фейн. — Моля да ме извините, че използвах инфрачервен прожектор, но…

— Не сте извинен.

— Ще се убедите, че на Марс е трудно подобни неща да останат тайна. Тук е като малък град и всички колонисти копнеят за новини, особено скандални. Аз от своя страна трябва да знам всичко, защото такава ми е работата — постоянно да предавам новините… Естествено, има много неща, които не мога да казвам. Кое е момичето?

— Не знам — каза Барни саркастично. — Беше тъмно, не можах да я видя добре.

Той понечи да заобиколи кораба, за да си тръгне.

— Почакайте. Трябва да научите още нещо. В този район вече работи дилър на Чю-Зет и по нашите изчисления ще се появи във вашата землянка възможно най-рано утре сутринта. Бъдете готов. Погрижете се да купите стоката в присъствието на свидетели. Те трябва да видят как извършвате сделката, а също така да свидетелстват после, че сте взели именно Чю-Зет. Разбрахте ли? И опитайте да вземете от дилъра гаранция, че препаратът не е вреден. Устна гаранция, разбира се. Постарайте се сам да ви предложи продукта си. Не го питайте вие. Разбрахте ли?

— А какво ще получа в замяна на това? — попита Барни.

— Моля?

— Лео не си направи труда да ми обясни…

— А, да. Ще ви кажа — прошепна Фран. — Ще ви измъкнем от Марс. Това ще бъде нашето заплащане.

Барни помълча малко и попита:

— Наистина ли?

— Разбира се, няма да бъде по законен път. Само ООН може да ви върне законно на Тера, но това няма да се случи. Някоя нощ просто ще ви вземем и ще ви откараме в „Хралупата на Мечо Пух“.

— И ще си остана там.

— Поне докато хирурзите на Лео не променят лицето ви, пръстовите отпечатъци на ръцете и краката и структурата на мозъчните вълни. Когато бъде създадена новата ви самоличност, вероятно ще се върнете на старата си работа в „П. П. Макети“. Доколкото знам, вие бяхте техният човек в Ню-Йорк. След две-две и половина години отново ще бъдете там. Така че не губете надежда.

— А може би не искам това — каза Барни.

— Какво? Разбира се, че го искате. Всеки колонист иска…

— Ще го обмисля и ще ви уведомя — каза Барни. — Но е възможно да поискам нещо друго.

Мислеше си за Ан. Да се върне на Тера и отново да върши старата си работа, може би дори заедно с Рони Фюгейт… Някъде дълбоко в себе си той чувстваше, че тази перспектива съвсем не е толкова привлекателна, колкото изглежда. Марс или чувствата му към Ан Хоторн го бяха променили. Чудеше се точно кое от двете му е повлияло. „Вероятно и двете — помисли си той. — Освен това аз дойдох тук доброволно. Никога няма да си позволя да забравя това.“

— Някои от обстоятелствата са ми известни, мистър Майерсън — каза Алън Фейн. — Правите това, за да изкупите вината си, нали?

— И вие също ли? — попита учудено Барни. Изглежда, религиозните наклонности тук се бяха разпространили навсякъде.

— Може и да не ви харесва думата — каза Фейн, — но тя е най-подходяща. Чуйте, Майерсън, преди да дойде време да ви вземем в „Хралупата на Мечо Пух“, ще сте изкупили вината си. Има нещо, което още не знаете. Вижте това.

Без да бърза, той извади от джоба си малка пластмасова ампула.

Барни застина.

— Какво е това? — попита той.

— Вашата болест. Лео е убеден, от съветите на юристите, че не е достатъчно просто да кажете пред съда, че сте били увреден. Те ще искат да ви изследват задълбочено.

— Кажете ми какво точно е това нещо.

— Епилепсия, Майерсън. Кю-формата, чийто произход никой не е способен да определи със сигурност. Водят се спорове дали е свързана с психични нарушения или се дължи на органични увреждания на мозъка, които не могат да се открият на ЕЕГ-тата.

— А какви са симптомите?

— Ужасно неприятни — каза Фейн и добави: — Съжалявам.

— Разбирам — промърмори Барни. — И колко дълго ще боледувам?

— Ще можем да ви дадем противоотрова след края на процеса, но не по-рано. Най-много година. Сега разбирате какво имам предвид, като казвам, че напълно ще сте изкупили вината си пред Лео. Ако кажете, че тази болест е страничен ефект от употребата на Чю-Зет, ние ще можем…