проектирай фрагмент от собственото си „аз“. Той сам ще приеме материалната си форма. Това, което ти му осигуряваш, е логос. Запомни ли?
— Запомних — отвърна Лео.
Той се концентрира и скоро наблизо се материализира сложна конструкция от кабели и решетки.
— Какво е това, по дяволите?
— Капан за глюкове.
Елдрич отметна глава назад и се разсмя.
— Много добре. Но моля те, не прави капан за Палмър Елдрич. Има още неща, които искам да ти кажа.
Двамата с Лео наблюдаваха как глюкът недоверчиво наближава капана и започва да го души. Най- накрая влезе вътре и капанът шумно изщрака. Глюкът беше хванат и устройството се зае с ликвидирането му. Че се кратко пращене, вдигна се малко облаче дим и създанието изчезна.
Въздухът пред Лео затрептя и се появи някаква книга с черна подвързия. Той я взе, прелисти я и с доволна физиономия я сложи в скута си.
— Какво е това? — попита Елдрич.
— Библията на крал Джеймс. Мисля, че ще ми помогне да се защитя.
— Не и тук — каза Елдрич. — Това е моето кралство.
Той махна с ръка и Библията изчезна.
— Но можеш да имаш свое собствено кралство и да го напълниш с Библии. И всеки друг също може. Веднага щом започнем да развиваме дейността си. Смятаме да произвеждаме и макети, разбира се, но това ще стане по-късно, когато започнем да действаме на Тера. Между другото това е само формалност, ритуал, който да улесни пренасянето. Кен-Ди и Чю-Зет ще се продават при равни условия и ще се конкурират открито. Няма да претендираме, че Чю-Зет е нещо повече от вашия продукт. Не искаме да плашим хората, нито пък да засягаме религиозните чувства на някого. Ще е достатъчно те да го пробват само по няколко пъти и ще се убедят в две неща: че не се губи време, и, което е още по-важно, че това не е фантазия, а наистина се отива в нова вселена.
— Много хора изпитват същото и след Кен-Ди — отбеляза Лео. — Те вярват, че наистина са се пренесли на Земята.
— Фанатици — каза Елдрич с отвращение. — Очевидно това е илюзия, защото не съществуват нито Пърки Пат, нито Уолт Есекс, а техният свят е ограничен от артефактите, от които се състои макетът им. Те не могат да използват машина за миене на съдовете в кухнята, освен ако в макета им не е сложена предварително такава. А човек, който не участва в сеанса, а наблюдава отстрани, може да види, че двете кукли не се местят никъде, никой не се превъплътява в тях. Това лесно може да бъде демонстрирано…
— Но няма да ти е лесно да убедиш тези хора — каза Лео. — Те ще останат верни на Кен-Ди. Няма някой, който да е недоволен от Пърки Пат. Защо трябва да се отказват…
— Ще ти кажа — прекъсна го Елдрич. — Колкото и да е чудесно да са Пърки Пат или Уолт за кратко, в края на краищата те се връщат в своите землянки. Представяш ли си какво изпитват в този момент, Лео? Пробвай го някой път. Събуди се в землянка на Ганимед след като двайсет-трийсет минути си бил на свобода. Никога няма да забравиш какво е усещането.
— Хм…
— Има и още нещо — и ти много добре знаеш какво е то. Когато малкият период на бягство свърши и колонистът се върне… Той не е в състояние да възобнови нормалния, всекидневен начин на живот. Той е деморализиран. Но ако вместо Кен-Ди дъвче…
Той млъкна. Лео не го слушаше — той беше зает със сътворяването на нов артефакт във въздуха пред него.
Появи се стълбище, водещо към светещ обръч. Далечният край на стълбището не можеше да се види.
— Накъде води това нещо? — попита Елдрич ядосано.
— Към Ню Йорк — отвърна Лео. — Ще се изкача и ще се върна обратно в „П. П. Макети“.
Той се изправи и тръгна към стълбището.
— Имам чувството, че
Той започна да се изкачва по стъпалата и тогава си спомни за момичето, Моника. Зачуди се дали тя се чувства добре тук, в света на Палмър Елдрич.
— А какво стана с детето? — Той се спря насред стълбите. Далече долу Палмър Елдрич продължаваше да седи на тревата с пръчка в ръка. — Глюковете не са я хванали, нали?
— Аз бях малкото момиченце — отвърна Елдрич. — Точно това се опитвах да ти обясня. Ето защо казах, че Чю-Зет означава истинско превъплътяване, триумф над смъртта.
Лео примигна и каза:
— Ето защо тя ми се стори толкова позната…
Той млъкна и отново погледна надолу.
Елдрич вече го нямаше. Вместо него на тревата стоеше детето, Моника, с куфара с доктор Смайл в ръка. Сега всичко беше ясно.
Той беше казал… тя беше казала… те бяха казали истината!
Лео тръгна бавно надолу по стълбите, към поляната.
— Радвам се, че не си тръгнахте, мистър Бълеро — каза Моника. — Много ми е приятно да си говоря с толкова умен и еволюирал човек като вас.
Тя потупа куфарчето, което беше оставила на тревата до себе си.
— Върнах се и го взех. Той беше ужасѐн от глюковете. Виждам, че сте измислили начин да се справите с тях. — Моника кимна към неговия капан за глюкове, който сега беше празен и очакваше следващата си жертва. — Много изобретателно. Изобщо не се сетих за това — просто офейках оттам. Инстинктивна паническа реакция.
— Ти си Палмър Елдрич, нали? — попита Лео неуверено. — Имам предвид там, под повърхността. Нали?
— Да вземем средновековната доктрина за формата и съдържанието — каза детето учтиво. — Моята форма е това дете, но съдържанието ми, както е при виното и нафората при превъплътяването…
— Добре — каза Лео. — Ти си Елдрич, вярвам ти. Но аз продължавам да не харесвам това място. Онези глюкове…
— Не обвинявай за това Чю-Зет — каза детето. — Вината е моя. Те са творение на моя разум, а не на лишея. Трябва ли всяка новосъздадена вселена да бъде
— Да допуснем, че искам да създам своя собствена вселена — каза Лео. — Може би в мен има нещо зло, някакъв аспект на моята личност, за който не знам. Това може да ме накара да сътворя още по- отвратителни създания от твоите.
С макетите Пърки Пат човек поне се ограничаваше със сложените предварително вътре неща, както беше посочил Елдрич. И поради това те изглеждаха по-безопасни.
— Каквото и да създадеш, можеш да го унищожиш, ако установиш, че не ти харесва — каза момичето нехайно. — А ако ти хареса… — Тя сви рамене. — Тогава го запази. Защо не? На кого му пука? Ти си сам в своя…
Внезапно тя млъкна, закривайки устата си с ръка.
— Сам — каза Лео. — Искаш да кажеш, че всеки човек отива в различен субективен свят? Тогава това не е като при макетите, защото всеки в групата, който вземе Кен-Ди отива в макета, мъжете — в Уолт, жените — в Пърки Пат. Но това означава, че ти не си тук.
„Или аз не съм тук — помисли си той. — Но в такъв случай…“
Момичето го наблюдаваше внимателно, опитвайки се да прецени реакцията му.
— Ние не сме взимали Чю-Зет — каза Лео спокойно. — Всичко това е резултат на хипноза. Абсолютно изкуствено създадена псевдосреда. Не сме отишли никъде, все още сме в твоето имение на Луната. Чю-Зет не създава никакви нови вселени и ти добре го знаеш. Не предизвиква никакво превъплътяване. Това е
