— Това е
— Тогава защо си разрешила на мен?
Той знаеше, че тя не го харесва. От самото начало.
— Защото ние смятаме, че вероятно можеш да попречиш на проксимианците да направят това, което са замислили.
— Пак същото — отвърна Лео. Не й вярваше. — Баща ти…
— Баща ми — прекъсна го детето — се опитва да ни спаси. Той не искаше да донася този Чю-Зет. Те го принудиха. Чю-Зет е онова, чрез което ще ни завладеят. Разбираш ли?
— По какъв начин?
— Защото те контролират тези места. Местата, в които отиваш, когато вземеш Чю-Зет.
— Нямаш вид на контролирана от извънземни същества. Та нали ми разказваш всичко това?
— Скоро ще бъда под техен контрол — кимна момичето сериозно. — Скоро. Както контролират баща ми сега. Върна се такъв от Проксима. Взимал е наркотика няколко години. Твърде късно е за него и той го знае добре.
— Докажи ми всичко това — каза Лео. — Всъщност докажи ми част от него, поне един факт. Дай ми нещо, с което да започна.
Куфарчето, което той все още стискаше в ръка, каза:
— Това, което Моника казва, е самата истина, мистър Бълеро.
— Ти пък откъде знаеш? — попита ядосано Лео.
— Понеже — отвърна куфарчето — аз също се намирам под влиянието на проксимианците. Ето защо…
— …Не направи нищо — довърши мисълта му Лео и остави куфарчето на земята. — Дяволите да го вземат този Чю-Зет — каза той и на двамата, на момиченцето и на куфара. — Заради него всичко се обърка. Не мога да разбера какво, по дяволите, става. Ти не си Зоя — ти дори не знаеш коя е тя. А ти — ти не си доктор Смайл и не си говорил с Барни, а той не е разговарял с Рони Фюгейт. Всичко това е само предизвикана от наркотика халюцинация. Това са моите собствени страхове, свързани с Палмър Елдрич, които се връщат обратно при мен — всички онези глупости за това как се намира под влиянието на проксимианците, както и ти. Кой е чувал някога за куфарче, овладяно от пришълци от друга звездна система?
Възмутен, Лео се отдалечи от тях.
„Знам какво става — помисли си той. — По този начин Палмър се опитва да завладее моя разум. Това е разновидност на така нареченото промиване на мозъци. Успя да ме изплаши.“ Внимателно отмервайки крачките си, той продължи да върви, без да се обръща назад.
Това беше почти фатална грешка. Нещо — мярна го само с крайчеца на окото си — се хвърли в краката му. Той отскочи встрани и нещото премина покрай него, но веднага се обърна и го нападна отново.
— Плъховете не могат да те видят — извика момичето, — но глюковете могат! По-добре бягай!
Без да се вглежда внимателно в нещото — вече беше видял достатъчно, — той побягна.
За това, което беше видял, не можеше да вини Чю-Зет. Защото това не беше илюзия и не беше създадено от Палмър Елдрич, за да го тероризира. Глюкът — каквото и да беше това — не произхождаше от Тера, нито пък от терански мозък.
Зад гърба му момичето заряза куфарчето и също побягна.
— А аз? — попита тревожно доктор Смайл.
Никой не се върна за него.
Изображението на Феликс Блау се обади от екрана на видеофона:
— Проучих материалите, които ми дадохте, мистър Майерсън. От тях става ясно, че вашият работодател мистър Бълеро — който е също така и мой клиент — в момента се намира на малък изкуствен сателит, обикалящ в орбита около Земята, чието официално наименование е „Сигма 14-Б“. Направих проверка в регистрите — явно този сателит е собственост на компания, производител на ракетно гориво, от град Сейнт Джордж, щата Юта. — Той погледна в документите пред себе си. — „Робард Летейн Продажби“. Летейн е търговската марка на техния…
— Ясно — каза Барни Майерсън. — Ще се свържа с тях.
За бога, по какъв начин се бе озовал Лео Бълеро
— Има още една информация, която може да представлява интерес за вас. Корпорацията „Робард Летейн Продажби“ е основана преди четири години, на същия ден, в който е основана и „Чю-Зет изделия“ от Бостън. Изглежда като нещо повече от съвпадение.
— А как да измъкна Лео от сателита?
— Можете да подадете молба в съда, с която искате…
— Това ще отнеме прекалено много време — каза Барни. Изпитваше дълбоко, неприятно чувство, че носи лична отговорност за това, което се бе случило. Очевидно Палмър Елдрич беше свикал пресконференцията с единствената цел да подмами Лео Бълеро в имението си на Луната, а той, ясновидецът Барни Майерсън, човекът, който можеше да предвижда бъдещето, се бе хванал на въдицата и бе изиграл своята роля в осигуряването на присъствието му там.
— Мога да ви предоставя около сто човека от различни отдели на моята организация — каза Феликс Блау. — Можете да съберете още петдесет от „П. П. Макети“. Тогава бихте могли да опитате да превземете сателита.
— И да намеря Лео мъртъв.
— Вярно е. — Блау се навъси. — Добре, можете да отидете при Хепбърн-Гилбърт и да помолите за помощта на ООН. Или — което е още по-унизително — да се опитате да се свържете с Елдрич или някой от заместниците му и да преговаряте директно с него. Да видите дали ще е възможно да откупите Лео.
Барни прекъсна връзката и веднага набра междупланетната линия.
— Свържете ме с мистър Палмър Елдрич на Луната — каза той. — Много е важно. Моля ви, побързайте, мис.
Докато чакаше да го свържат, Рони Фюгейт се обади от другия край на кабинета:
— Очевидно няма да имаме време да се продадем на Елдрич.
— Така изглежда.
Колко хитро беше нагласено всичко. Елдрич беше позволил на противника си да свърши цялата работа. „А също и на нас — осъзна той. — На мен и Рони. Вероятно ще се добере до нас по същия начин. Всъщност Елдрич може би наистина очаква да долетим на сателита. Това обяснява защо е снабдил Лео с доктор Смайл.“
— Чудя се — каза Рони, играейки си с ципа на блузата си, — дали искаме да работим за толкова умен човек. Ако изобщо е човек. Все повече и повече ми се струва, че този, който се върна, не е Палмър, а един от тях. Мисля, че ще ни се наложи да приемем това. Следващото нещо, което можем да очакваме, е Чю-Зет да залее пазара. С одобрението на ООН. — В тона й се долавяше горчивина. — А Лео, който поне е един от нас и който просто иска да заработи някоя и друга кожа, ще бъде мъртъв или вън от играта…
Тя гледаше яростно право пред себе си.
— Патриотизъм — каза Барни.
— Инстинкт за самосъхранение. Не искам да се събудя някоя сутрин и да открия, че дъвча онова нещо и правя нещата, които се правят, когато се дъвче то вместо Кен-Ди. Пренасяне… Но определено не в страната на Пърки Пат.
Операторката на видеофона каза:
— На линията е мис Зоя Елдрич, сър. Ще говорите ли с нея?
— Да — отвърна Барни.
На екрана се появи елегантно облечена жена с пронизващ поглед и гъста коса, вързана на кок.
— Да?
— Аз съм Майерсън от „П. П. Макети“. Какво трябва да направим, за да върнем Лео Бълеро?
Почака малко. Не последва отговор.
— Знаете за какво говоря, нали? — попита той.
