Братовчед ми не знаеше какво съдържа писмото, което ми връчваше. Когато научи, позеленя и ми хвърли поглед, от който потръпнах, толкова беше изпълнен с омраза.

При експедицията в Мексико31 бях придаден към първия отряд, който замина за Санта Крус. Изтекоха седем-осем месеца. Един ден в Мосела, където бях комендант на града, за голямо мое учудване видях, че пристига моят братовчед, по-мрачен от всякога. Той ми направи големи комплименти, престараваше се да ми засвидетелства своето приятелство, но си оставаше капитан. Когато бе дадена заповед армията да се съсредоточи срещу Мексико, моят братовчед внезапно изчезна и бях принуден да докладвам това на маршал Базен, началник на експедицията. Гаспар дьо Мовер бе дезертирал с оръжието и багажа си. Пристигнах във Веракрус десет минути преди да отплавам за Франция, и Безследни, когото познавате, тоест Жан Берже, канадец, предан на моето семейство, ми връчи едно писмо.

— От кого е това писмо? — го попитах.

— От господин Дьо Мовер — ми каза той.

Прочетох писмото, беше кратко, братовчед ми признаваше омразата си към мен и ме предупреждаваше, че откраднатата концесия, този израз беше написан ясно, че тази концесия най-после е станала негова собственост и че е взел мерки да не мога да я видя вече. Бях поразен, не разбирах нищо от това писмо: как братовчед ми си е присвоил тази концесия, която бях поверил на майка си? Но времето течеше, трябваше да се действа, дадох подробни напътствия на Безследни, подписах му напълно редовно пълномощно да ме замества във всичко и за всичко, уверих го, че ще му пиша от Франция, че вероятно скоро ще се върна пак в Мексико и че най-напред ще се срещна с него. Той ми даде адреса си при Трите реки и аз се качих на кораба.

Искам да заявя, че всичко, което трябваше да се направи, Безследни го извърши така умело, така изискано и с такова познаване на спорните въпроси, каквото не подозирах у него и което много ме учуди.

— Че защо не? — прекъсна го доктор Герен с насмешлив глас. — Та Безследни е нормандец по произход, добро, породисто ловджийско куче.

Тази остроумна забележка разсмя всички, генералът продължи разказа си, които господа Сандовал слушаха с много сериозно внимание.

— Доста се колебах как да действам по-нататък по този въпрос, но разсъдих и малко по малко се примирих с тази срамна кражба. Пътуването бе възвърнало хладнокръвието ми. Когато слязох във Франция, вече почти не мислех за тази неприятна работа, но пристигайки в Париж, научих една новина, която ме порази: майка ми бе оставила малкото си състояние, най-много двеста и петдесет хиляди франка, в ръцете на своя нотариус въпреки съвета, който й бях давал много пъти, да купи рента. А се бе случило така, че нотариусът, на когото бе поверила състоянието си, бе изчезнал внезапно, отмъквайки всички пари на клиентите си. За късо време майка ми се бе оказала напълно разорена, а също и сестра ми, чиято зестра от осемдесет хиляди франка бе потънала при това „корабокрушение“.

Положението на майка ми и сестра ми беше много критично, а заплатата ми като полковник — недостатъчна дори за скромно преживяване на тези две същества, върху които бях съсредоточил цялата си обич. Майка ми беше отчаяна, съжаляваше, че не се е вслушала в съветите ми, но беше много късно, злото беше сторено и оставаше почти непоправимо. Тогава с ядни сълзи съжалих за кражбата, извършена от моя подъл братовчед. Скърбях, без да смея да говоря на майка си за загубването на концесията, която може би щеше да ме спаси.

За моя голяма изненада майка ми първа ми заговори за тази концесия, като обеща да се опита да получи нещо. Аз я изгледах смаяно, което я обезпокои.

— Но какво ти става? — запита ме тя. — Повече от сто пъти си ми казвал, че тази концесия, закупена от нашия прадядо, би трябвало да струва днес огромна сума, няколко милиона.

— Безсъмнено — отговорих, потискайки една въздишка.

— Какво ти пречи да я използваш? Представи си — добави тя, — няколко дена след бягството на нотариуса Лора настоя да изтегли тази концесия, която не исках да запазя у себе си, а я поверих на този гаден адвокат X… Така че по чудо тя не е загубена, чудо, което ти дължиш единствено на сестра си.

Майка ми можеше да говори така колкото си иска, аз вече не я слушах, мислех какво трябва да направя.

— А, така ли! — възкликна майка ми, разтърсвайки ръката ми. — Спиш ли?

— Не — отговорих, трепвайки, — не бих имал нищо против да видя тази прословута концесия.

— Ето я, братко — ми каза Лора, подавайки ми я.

Беше наистина тя, познах я от пръв поглед. Два дена по-късно, след като си взех едногодишен отпуск, се качих в Хавър на кораб за Съединените щати. Бях се снабдил с препоръчителни писма за най- влиятелните и най-високопоставени личности в Съединените щати и Мексико. В тези две републики бях посрещнат много сърдечно и радушно. Както научих, недостойният ми родственик се бе опитал да се възползва от концесията, която бе фалшифицирал.

Бе образувал съдружие от опозорени хора, замесени в нечисти афери, начело на което бе поставил един голям шарлатанин, който се представял под името граф фон Щерниц, прусак, както ми казаха, по време на френската експедиция в Мексико служил като шпионин на мексиканците и французите, мамел и предавал и двете страни, които го обявили извън закона и го осъдили на смърт. Пуснали на борсата акции и ги лансирали умело, те се котирали износно, но тази долна машинация била разкрита в самата борса, съдружието рухнало. Било наредено братовчед ми и така нареченият граф фон Щерниц да бъдат арестувани, те успели да се укрият в прериите на Далечния запад, обичайно убежище за всякакви отрепки на цивилизацията. Оттогава не се чува вече нищо за тези негодници.

Изглежда, че концесията, закупена от прадядо ми, отдавна е била разработена и там са били построени три значителни града. Правителството във Вашингтон се отнесе изключително радушно с мен, призна валидността на документа ми за поземлената концесия, предложи ми сума от два милиона и друга концесия, голяма колкото тази, за която претендирах, в златоносните земи на бившата мексиканска провинция Аризона, с единственото условие да образувам сериозно сдружение, на което да бъда ръководител. Моето задължение е да развия незабавно концесията, да разработя земята, да създам селища, в които да живеят моите работници и колонисти, да построя укрепления и да гоня с всички средства индианците бравос и бандитите, които върлуват в целия този край.

Правителството във Вашингтон обещаваше да ми достави под пазарната цена оръжие, боеприпаси, дрехи и провизии, за да въоръжа, облека и храня войска от най-малко осемстотин души, привикнали да воюват и добре екипирани; те ще бъдат наети от мое име, ала заплащани от Съединените щати и всъщност на служба на великата северна република.

Тези условия ми се сториха изключително изгодни. Вслушвайки се обаче в някои забележки на приятеля си Безследни, аз се обвързах условно с правителството във Вашингтон, тоест поисках отсрочка от шест месеца, преди да подпиша договора, който ми предлагаха, за да изуча подробно Аризона и да си съставя точна представа за тази страна, която не познавах. Исках да проуча терена и да разбера дали този край може да се колонизира, защото исках от правителството във Вашингтон чисто и просто в този край да придойдат заселници, да се настанят там здраво и така да изтръгна тази великолепна област от варварството.

На този въпрос не биваше да се гледа леко, напротив, той изискваше сериозни размишления, за да се доведе до благополучен край. Аризона е обширна и все още почти непозната. Между нас казано, господа, въпреки огромните изгоди, които това начинание ще ми донесе след няколко години, аз се колебая да го започна, защото вече предугаждам почти непреодолими трудности. Пък и като офицер във френската армия всичките ми роднини и влеченията на сърцето ми са във Франция. За нищо на света не бих се съгласил да се настаня в Америка, дори и да ми предложат тонове злато.

Вероятно ще се задоволя с двата милиона, предлагани ми от Съединените щати, което е много добра сума, без да си навличам усложнения, които може да станат непреодолими и от които не ще успея да се измъкна с чест, ако изобщо се измъкна някога.

Ето, кабалерос, разказа, който ми поискахте. Направих го колкото ми беше възможно по-кратък, всичко, което ви казах, е вярно. Държах да добиете представа за положението, в което се намирам, и за най- съкровените ми желания, без фалшив срам и като честен войник, за какъвто се смятам.