призовават. Тя направи салто, ситните точици на звездите прелетяха косо през монитора, Квинта проплува сред тях като неголям бял диск и изчезна, а „Земя“ помете мрака с газовете от коригиращите двигатели, след което легна на курса: траекторията на реалния полет съвпадна напълно с начертаната от компютъра. Вече трябваше да се обади на „Хермес“, ала той продължаваше да мълчи — като че ли се опиваше от самотния полет.

— „Хермес“ вика „Земя“.

Беше гласът на Стеергард. Преди да успее да отговори, чу втори глас — на Харрах:

— Сигурно е заспал.

Подобни шеги, понамирисващи на казарма, бяха придружавали първите полети в Космоса, с цел да се избегне помпозността на безпрецедентните преживявания на хората, затворени в ракетата като в артилерийски снаряд. Затова Гагарин беше казал в последната секунда „Поехали“, затова не се говореше „Кислородът ни изтича, задушаваме се“, а „Имаме известни проблеми“. Харрах надали си даваше сметка, че с шегата си се връща далече в миналото, също като Темпе, който ни в клин, ни в ръкав, отговори „летя“, веднага обаче влезе в задължителния тон на процедурата:

— Тук „Земя“. Всички съоръжения работят нормално. По оста ми е Дзета. След три часа навлизам в атмосферата на Квинта. Потвърдете. Приемам.

— Потвърждаваме. Хепария предаде данни за метеорологичните условия в точката „нула“. Пълно заоблачаване, североизточно-източен вятър, скорост тринайсет метра в секунда. Над космодрума таван от облаци на височина Деветстотин метра. Добра видимост. Искаш ли да говориш с някого?

— Не. Искам да видя Квинта.

— Ще я видиш след осем минути, когато слезеш в равнината на еклиптиката. Тогава ще направиш поправка в курса. Приемам.

— Ще направя поправка в курса след нареждането на „Хермес“.

— На добър път. Край.

След като бе разбит леденият пръстен, започнаха преговори, които траяха четири денонощия. Те се водеха предимно с Хепария, което хората не установиха веднага, защото на ултиматума им отговори един толкова малък и така добре преструващ се на скален отломък спътник, че ГОД не го разпозна, докато той не се обади. Бе разположен на стационарна орбита на 42 000 километра над планетата и когато отиваше зад нейния диск, връзката се прекъсваше за седем часа. Разговорите с „Хермес“ се водеха на дължината на вълната на водорода — 21 сантиметра. Радиолокаторите на „Хермес“ се потрудиха доста, докато открият накъде точно е насочено неговото излъчване към планетата и как той служи на Хепария като ретранслатор. Командваше го силна подземна радиостанция, укрита в близост до космодрума, на който кацна с фатални последствия безлюдният „Хермес“. Тя работеше на вълни с километрова дължина, което даде основание на физиците да я определят като специален военен обект, предназначен да се включи в акция, ако се стигне до масирани ядрени удари. Те се придружават от електромагнитни импулси, възпрепятствуващи всички безжични съобщения, а при мегатоново концентриране на взрива обезсмислят заменянето на обикновените предаватели с лазерни. Тогава само ултразвуковите вълни вършат работа, но техният нисък информационен капацитет не позволява да се предават многобитови съобщения за кратко време.

Стеергард обърна излъчвателите на „Хермес“ към радиостанцията, а след като тя не отговори, той предаде следния ултиматум: „Или ще контактуваме директно, или ще унищожим в течение на 24 часа всички естествени и изкуствени тела по стационарните орбити. Ако и тогава не получим отговор, ще се сметнем в правото си да повишим температурата на площта от 800 000 хектара около космодрума — заедно с него — до 1260 градуса по Келвин.“ Това означаваше да се пробие планетната кора на дълбочина, равна на една четвърт от радиуса на планетата. Ултиматумът помогна, въпреки че Накамура и Кирстинг се опитаха да разубедят командира да не взема толкова драстично решение — (de facto то беше равнозначно на обявяване на война.

— Откакто бяхме нападнати, междупланетното право не важи за нас — отвърна Стеергард. — Преговорите на километрови вълни с транслация и ретранслация могат да траят месеци, а зад чисто физичната причина за това забавяне може да се крие игра за печелене на време, та стратегическите карти да се сменят. Няма да им дам този шанс. Ако ми отправяте мнението си неофициално, моля, ви да го забравите, а ако е votum separatum, отразете го писмено в протоколите на експедицията. Ще дам отговор, когато предам командуването. Засега нямам такова намерение.

В контрапредложенията си Хепария изискваше конкретни ограничения на пълномощията на пратеника. Колкото повече се стараеха да конкретизират понятието „контакт“, толкова по-неясно ставаше то. Стеергард настояваше за лична среща на своя представител с представители на местната власт и наука, но или смисълът на тези понятия у хората и у квинтяните беше съвършено различен, или и тук се проявяваше зла воля. Темпе полетя, без да знае кого ще види на космодрума — което не го притесняваше особено. Не чувствуваше на раменете си крилете на еуфорията, не разчиташе на блестящ успех и дори сам беше изненадан от спокойствието си. По време на подготовката, на тренажорите, бе казал на Харрах, че не му се вярва там да му одерат кожата: „Колкото и безогледни да са, което не ме учудва, те не са глупци.“

Квинтяните непрекъснато възразяваха, но в края на краищата все пак се договориха точка по точка за условията на посещението. Посланикът получаваше право да напусне ракетата, да разгледа остатъците от фалшивия „Хермес“ и да се движи свободно, с гарантирана безопасност, на площ с радиус шест мили около ракетата, доколкото не предприема „враждебни действия“ и не „отправя заплахи“ към домакините. Немалко трудности възникнаха при уточняването на тези термини. А колкото по-абстрактни ставаха понятията, толкова по-малко съвпадаха те у хората и у квинтяните. Понятия като „власт“, „неутралитет“, „вмешателство“, „гаранция“ не можеха да се дефинират еднозначно — неизвестно дали поради принципните разлики в историческото развитие или поради просмукващата се в преговорите предубеденост. Впрочем не беше задължително тази предубеденост да бъде равносилна на желание за заблуда и измама — въвлечената в стогодишната война Хепария вероятно не бе нито суверенна, нито свободна да прояви добра воля и не искаше или пък не можеше да разкрие това на „Хермес“. Навярно и тук, както смятаха повечето членове на екипажа, се проявяваше бремето на войната, преминала през живота на толкова много поколения, че беше формирала и езика, и начина на мислене.

Един ден преди старта Накамура покани пилота на — както се изрази — неофициален разговор. Започна най-общо: разумът без смелост, също както и смелостта без разум не струват пет пари. Няма съмнение, изнесената в Космоса война на Квинта е междуконтинентална. При това положение на нещата най-доброто решение би било да се изпрати на всеки от двата континента по един пратеник с предварителното обещание, че те няма да предадат важни военни сведения на домакините си. Командирът бил отхвърлил този вариант, защото държел да не изпуска изпод око посланика си, а корабът не може да се намира едновременно от двете страни на планетата. Командирът искал да покаже на квинтяните, че е твърдо решен да отмъсти, ако пратеникът не се завърне жив и здрав. Не бил определил мащабите на отмъщението, което е стратегически правилно, но не гарантира безопасността на пратеника. Накамура бил далече от мисълта да критикува командира, помолил обаче пилота за разговор, тъй като го смята за свое задължение. Както красиво се е изразил Шекспир, „горко на посредствените, ако попаднат между шпагите на силни фехтовачи“. Силните фехтовачи са трима: „Хермес“, Норстралия и Хепария. Какво знаят квинтяните? Знаят, че пришълецът има нападателно-отбранително преимущество и е в състояние да нанася точно насочени удари. Кой има интерес посланикът да не пострада? Да речем, че това се случи. Хепария ще твърди, че е станал нещастен случай, а Норстралия ще оспорва доводите й. По този начин всяка от тях ще се опитва да отклони отмъщението на „Хермес“ и да го насочи към противника. Действително командирът им беше „обещал“ тотален унищожителен удар, но историята учи, че в политиката Страшният съд не е подходящ инструмент. „Машината на Страшния съд“ („Doomday Machine“) — кобалтова супербомба за заплашване на всички държави на Земята с всеобщо унищожение, бе измислена от няколко американци през XX век, никой обаче не реализира тази идея — и правилно, понеже, когато никой повече няма какво да губи, не може да се провежда реална политика. Апокалипсисът като отплата има твърде ниска стойност. Защо би трябвало „Хермес“ да напада цялата планета, ако в Хепария се намери един камикадзе, който да извърши покушение върху посланика? Аргументите на японеца се видяха на пилота убедителни. Защо командирът не ги беше приел?

Все така наведен учтиво към госта си, Накамура се усмихна:

— Защото не разполагаме с безпогрешна стратегия. Командирът не иска да развързва възела.