Друга грешка било даването на прекалена самостоятелност на „Габриел“. Парадоксално, но и това било последствие от излишната предпазливост и погрешното предположение, че като превъзхожда орбитерите и ракетите на Квинта по скорост, „Габриел“ ще кацне, без да позволи да го прехванат. Той бил получил тератронен двигател тъкмо за да развие такава скорост. Тъкмо за да може да реагира правилно на непредсказуемото поведение на домакините след кацането, той бил получил прекалено интелигентен компютър. Програмата SETI предвиждала най-напред да се изпратят леки сонди; и тук обаче било направено отстъпление от програмата след неуспеха на дипломатическата мисия на „Амбасадор“. Макар и никой да не си е давал сметка, че „Габриел“ ще преобразува задвижващия агрегат в имплозивно сидерално оръдие, случило се тъкмо това. Поради прекалената съобразителност на „Габриел“ бил направен скок от програмата в безизходица. Повече не можело да се изпращат други сонди, уж нищо не е станало. Новото положение изисквало нова тактика. За разработването й ГОД се нуждаел от двадесет часа.
С това съвещанието завърши.
След вечерното дежурство пилотът не можеше да заспи. Размишляваше за съвещанието, от което у него остана засилена неприязън към ГОД. Този най-висш машинен разум може би владее до съвършенство логиката, но изводите му бяха изненадващо фарисейски. Били направени грешки, полетът бил нарушил програмата, ала нито командирът бил виновен, нито ГОД носел някаква отговорност за това и компютърът можел аргументирано да го докаже. Парадокси на Арроу, зареден с лоши последствия камуфлаж, резултат от излишната подозрителност спрямо квинтяните, тя на свой ред предизвикана от хипотезата за саботажния произход на вироидите — така гласяха последните „прецизни“ формулировки на ГОД. А кой през цялото време бе давал съвети на командира?
Привързал се към леглото заради безтегловността, Темпе накрая така се ядоса, че не му беше до сън. Запали нощната лампа над възглавницата си, извади изпод койката „Програмата на «Хермес» и се зачете. Първо прехвърли раздела с общите положения. Беше компютърен текст, подготвен непосредствено преди старта от «Евридика» въз основа на събраните данни и интерпретацията на астрофизичните наблюдения. Квинтянитс разполагат приблизително с енергия от порядъка на 1030 ерга. С това тяхната цивилизация се намира на подсидерално равнище. Главните източници на енергия са вероятно термоядрени реакции от звезден тип, енергийните им централи обаче НЕ са изнесени в космическото пространство. Най- вероятно след изчерпване на залежите от изкопаеми горива енергетиката е преминала, също както и земната, през период на използуване на трансурановите елементи, чиято по-нататъшна експлоатация се е оказала нерентабилна, след като са овладели цикъла на Бете. Не изглежда вероятно планетата да е преминала напоследък през войни с използуване на ядрени оръжия. Студеното петно на екватора едва ли е последствие от такава война. Ядрената зима би обхванала на практика цялата планета, тъй като издигналите се в атмосферата газове увеличават албедото на целия й диск. Не е известно какви са причините да бъде прекъснат строежът на ледения пръстен от океански води.
Пилотът прескочи страниците, изпълнени с графики и чертежи, докато откри раздела «Състояние на цивилизацията — хипотези».
«1. Квинта е разкъсвана от вътрешни конфликти, които частично се обуславят от технологични фактори. Това подсказва наличието на антагонистични държави или блокове. Ерата на явните въоръжени сблъсъци е вече минало» и тя не е довела до решения от типа «победител—победен», а постепенно е преминал в криптовоенна фаза.“
На това място, вече на борда на „Хермес“, беше залепен допълнителен компютърен текст с авторство на ГОД: „Един от аргументите в полза на допускането на криптовоенен конфликт са паразитите в двата квинтянски спътника. При такова интерпретиране антагонистичните блокове съществуват съвместно в състояние, което не е нито класически мир, нито класическа война по дефиницията на Клаузевиц. Те се сражават извън фронтовете на криптомахията33, например чрез климатични сътресения, нанасяни на противника, или чрез взаимна каталитична ерозия на технопроизводствените потенциали. Това би могло да провали изграждането на ледения пръстен, което изисква глобално сътрудничество.“
Изложението по-нататък беше пак от „Евридика“: „Ако съществуват също антагонистични групировки и те воюват некласически, то контактът с космическия пришълец може да бъде значително затруднен. По принцип за всяка от страните, ако са само две, е малко вероятно да спечели космическия гост за съюзник. Извънпланетният посетител няма никаква рационална причина или конкретна изгода да заеме нечия страна. Контактът веднага може да се окаже детонатор, който да превърне тихия, тлеещ, непрекъснат и продължаван упорито конфликт на криптомахията в тотален фронтален удар на двете сили. Пример: Нека на планетата Т се намират блоковете А, В и С, воюващи помежду си. Ако В установи контакт с пришълеца, това ще бъде предизвикателство за А и С, които ще се почувствуват силно застрашени. Те могат или да нападнат пришълеца — за да не подпомага В, или с обединени сили да нападнат В. Ситуацията се характеризира с несигурност, а при всяка подобна нестабилност един страничен фактор с голям технически потенциал — а пришълецът ще бъде такъв, щом е извършил скок в галактиката — е достатъчен, за да се стигне до ескалация на враждебни действия.“
„2. Квинта е обединена като федерация или протекторат. На нея няма равни по сила антагонисти, защото една от великите сили е завладяла цялата планета. Дали като резултат от победоносни военни действия на главната сила на планетата или като нейно подчиняване на по-слабите страни, това положение също не създава стабилност по отношение на контакта с галактическия пришълец. Не трябва да се приписват на глобалната велика сила демонични или империалистически намерения за извънпланетна експанзия. Намеренията на така модели раната Квинта не предполагат унищожаване на госта, а само създаване на пречки по пътя на контакта. Най-важното е да му се попречи да кацне на планетата. Очакваните от него технологични дарове може да се окажат пагубни. Опитите да се държи пришълецът на разстояние, за да не наруши съществуващото социополитическо равновесие, могат да ударят с рикошет именно в това равновесие. Затова при такова положение планетните власти постъпват разумно, като се отказват от контакт. Тази политика спрямо Космоса се определя като PERFIS (Perferct Isolation) по аналогия с историческата британска splendid isolation. Информационният праг на контакта, който пришълецът трябва да покори, е с неопределена височина.“
„3. Холгер, Крох и техните сътрудници смятат, че и планета с обединени нации, на която няма победители и победени, няма мощна власт и потискани поданици, може да не желае контакт. Главните дилеми на такава цивилизация, слизаща от линията на Хортега-Нейсъл в близост до горната зона на прозореца на контакта, се намират на границата между културата и технологията й. Докато технологията се развива с параболично ускорение и наближава точката на насищане, културата винаги закъснява — регламентирано — в създаването на нови правни и нравствено-етични норми. Технологията прави възможно онова, което културата забранява или смята за неприкосновено.
Примери: генетичното инженерство, прилагано към подобни на хората същества; регулиране на пола; присаждане на мозъчна тъкан и т.н.
Разглеждан в светлината на тези конфликти, контактът с пришълците разкрива своята амбивалентност. Като го отхвърля, планетната страна не приписва задължително враждебни намерения на неканените гости, макар че по същество опасенията й могат да се оправдаят. Една инжекция от нови технологии би могла да дестабилизира обществените връзки и отношения, а нейните последствия не подлежат на прогнозиране. Това не се отнася за радио– и другите контакти от разстояние, тъй като по собствена преценка получателят на сигналите може да използува или да игнорира получената информация.“
Пилотът беше уморен, но сънят не идваше. Той прескочи няколко раздела и се зачете в последния, посветен на процедурата на контакта.
Проектът SETI беше взел предвид изложените дилеми, предвиждайки трудности в разбирането на госта с потенциалния домакин. Затова експедициите се оборудваха със специални средства за далечна връзка и автомати, които под формата на разменени от разстояние сигнали и информация трябва да разкрият без предварителни преговори, преди кацането, мирния характер на експедицията. Началната процедура беше многостепенна. Земният кораб ще предизвести за пристигането си най-напред с емисия в дадените в приложението вълнови диапазони — радио, топлинен, светлинен, ултравиолетов, както и с корпускулярно излъчване. При липса на отговор или неразбираем отговор ще бъдат изпратени към всички континенти
