е изпълнила цялата йоносфера с бял шум, който поглъща всеки сигнал, но и инвестира по-голямата част от глобалното си производство и енергия за създаване на оръжия, разположени в космическото пространство, изглежда направо абсурдна. Трябва обаче да се отбележи, че, тя не е запланувала съзнателно, нито пък е постигнала умишлено това състояние — то е възникнало постепенно чрез ескалация на конфликта. Ние приемаме за изходна ситуацията, при която многофронтовата война, водена на планетата, се е превърнала в еквивалент на тотална гибел. След стигането до тази критична точка надпреварата във въоръжаването е била пренесена в Космоса. Нито една от страните-антагонисти не е възнамерявала да превърне цялата система на Дзета във военна сфера с чудовищни размери, а просто се е приближавала към нея постепенно, като е контрирала всяка поредна крачка на противника. Когато се е стигнало до конфронтация в космическото пространство, нищо вече не е можело да спре разрастването й, нито да я премахне за дефинитивно сключване на мир.
Симулационният анализ съгласно теорията на игрите при ненулева функция на печалбата разкрива в подобни случаи, че при липса на доверие в сключваните споразумения за разоръжаване съществува таван на възможното разбирателство на противниците чрез преговори. Този таван възниква, защото при липса на доверие в добрата воля на противника, доверие, наричано класически pacta servanda sunt39, разбирателството изисква взаимен контрол на въоръженията или предоставяне на собствената територия на експерти на врага.
Когато обаче надпреварата за постигане на все по-голяма бойна мощ тръгва по пътя на микроминиатюризацията, контролът без доверие става неефективен. Тогава военните предприятия, лаборатории и арсенали може да се укрият идеално. Тогава е невъзможно да се постигне нито споразумение на минимално валидно равнище на взаимното доверие (че този, който престане да работи върху усъвършенствуването на микрооръжията, н е се озовава по този начин автоматично в положението на победен), нито пък — още повече — може да се премахне притежаваното въоръжение въз основа на уверенията на противника, че той ще направи същото.
Възниква въпросът: защо вместо прогнозираната някога на Земята ера на биомилитарните методи на война ние попаднахме на мъртва сферомахия около Квинта?
Навярно затова, защото противниците вече са постигнали и в областта на биологичното оръжие потенциал, способен да унищожи цялата биосфера, така както преди това е можела да я унищожи стратегичната размяна на ядрени удари. Поради същата причина никой не може да употреби пръв нито едните, нито другите оръжия.
Що се отнася до криптомилитарната макроалтернатива или нанасянето на псевдостихийни бедствия у враговете чрез манипулации с климата или сеизмични трусове, възможно е и да е имало такива неща, те обаче не са можели да доведат до стратегическо разрешаване на конфликта, понеже този, който сам умее да действува криптомилитарно, разпознава и аналогичните действия на противника си.“
След това въведение авторите предлагаха модел на сферомахията. Той представляваше сфера с Квинта в центъра. Някогашните локални войни са преминали в, световни войни, а след тях — в надпревара кой ще произведе все по-усъвършенствувани оръжия на сушата, по вода и във въздуха. Откриването на ядрения разпад е поставило край на големите конвенционални войни. Оттогава безвоенната надпревара във въоръжаването е имала три компонента: средства на унищожението, средства за съобщения между тях и средства, насочени срещу първите два вида.
Възникването на сферомахия предполага наличието на оперативни щабове, които да отговарят с технологични новости на технологичния прогрес на противниците, на остаряването на собствените арсенали и на методите за координираното им използуване.
Всеки от тези етапи има свой таван. Когато антагонистите го достигат, настъпва равновесие на силите. Тогава някоя от страните се опитва да пробие тавана. За таван на фазата, предхождаща експанзията в Космоса, може да се приеме състоянието, в което всяка от страните умее както да локализира, така и да унищожи средствата на противника, служещи за нанасяне на първи или ответен удар. В края на тази фаза подлежат на унищожение балистичните ракети с голям обсег на действие, разположени дълбоко под планетната кора и подвижните ракетни установки на сушата и в акваториите — на плавателни съдове или монтирани на океанското дъно.
Най-чувствителното звено при така създаденото равновесие е системата за далечна връзка, съставена от изведени в космическото пространство спътници за разпознаване и следене, както и връзката на тези сателити с щабовете и бойните средства. За да се предпази и тази система от евентуален изненадващ удар, който би я взривил или ослепил, възниква следваща система от повиеш орбитален порядък. Така сферомахията започва да се разширява и едновременно с това да отслабва. Колкото по-голяма е тя, толкова по-уязвими са комуникациите с наземните щабове. Щабовете се опитват да отстранят тази заплаха. При конвенционалните войни морските острови представляват непотопяеми самолетоносачи и на същия принцип сега най-близкото небесно тяло — естественият спътник, се превръща в неунищожима база за страната, която си го присвои първа във военно отношение. Понеже луната е само една, след завладяването й от първата страна, втората — за да премахне новото нарастване на заплахата — трябва или да концентрира вниманието си върху средствата, блокиращи комуникациите между планетата и луната, или да изблъска с военни действия неприятеля от нея.
Ако силите на нападателите и бранителите на лунната крепост са, общо взето, равни, никой не може да я завладее веднъж завинаги. Вероятно точно така е станало, когато едната от страните вече е изграждала инсталацията на луната. Поставените в шах са били принудени да напуснат естествения спътник, а даващите шах не са имали достатъчно сили, за да го окупират.
Отстъплението може да бъде причинено и от друг фактор: новите постижения в заглушаването на съобщенията. При такава ситуация луната е загубила стратегическото си значение като извънпланетна командна база на военните операции.
Абстрактният модел на космомахията представлява многофазово пространство с критични повърхности на преходи от изцяло постигнатата в следващата фаза. Раздувайки се вече астрономически, сферомахията налага на антагонистите безпрецедентни в историята на военния конфликт методи.
Единствената оптимална в стратегическо отношение реакция на притежавания от противника потенциал за прекъсване на съобщенията между оперативните щабове, базите и оръжията на суша, по вода, във въздуха и в Космоса е да се даде на собствените оръжия и бази все по-голяма бойна автономия.
При възникналата ситуация всички щабове знаят колко безполезни са централизираните командни операции. Поражда се въпросът: как да се поддържат нападателно-отбранителните стратегии при липсата на комуникации със собствените сили на планетата и в Космоса?
Никой не си блокира сам каналите за разузнаване и командуване — поради тъй наречения „ефект на огледалото“. Всеки прави това, което е лошо за другия, като му прекъсва съобщителните канали, и получава аналогична отплата. След съперничеството за по-висока точност и мощност на балистичните ракети идва ред на съперничеството за защита на съобщителните канали. Първото е било натрупване на средства за унищожение и заплаха за тяхното използуване. Второто съперничество е „свързочна война“. Битките за накъсване и опазване на комуникациите са реални, при все че не водят до разрушения и кървави жертви. Като запълват постепенно радиоканалите с шум, противниците загубват контрол над дислокацията на собствените си оръжия и над въоръженията и оперативната готовност на противниковата страна.
Значи ли това, че парализирането на командната функция на щабовете пренася войната в Космоса, като — поле на непрестанни атаки и контраатаки на оръжия с пълна самостоятелност? Значи ли това, че задачата на тези оръжия е да унищожават автономно орбитерите на врага? Нищо подобно. Приоритетът на битката за комуникациите остава. Противникът трябва да бъде заглушаван навсякъде.
Най-напред възниква непреодолим праг на фронталния сблъсък на силите на планетата — когато мощността на зарядите, балистичната точност и потенциалното последствие от тях — смъртоносната ядрена зима — са еднозначни с неизбежния край на войната.
Неспособни да направят нищо друго, противниците си унищожават взаимно контрола над арсенала. Заглушават се всички диапазони на радиовълните. Шумът изпълва целия капацитет на предавателните канали. За доста кратък период конфронтацията се изразява в търсене на надмощие — кой ще вземе връх: заглушаващата мощност или мощността, предназначена за предаване на сигнали за разузнаване и командуване. Ала и тази ескалация, пробиваща шума с по-силен сигнал и на свой ред заглушаваща сигнала с шум, не води доникъде.
