за нас. Ако са забелязали „Хермес“ значително по-рано — а ние се въртим тук вече трети месец, — нашето мълчание, нашият камуфлаж са можели да ги изплашат…

— Прекаляваш, астрогаторе — вдигна неодобрително рамене Харрах.

— Нищо подобно. Представи си, че над Земята в хиляда деветстотин и петдесета или в хиляда деветстотин деветдесета година са увиснали в небето галактични гиганти, дълги една миля. Дори ако от тях се сипе само шоколад, пак би възникнала неописуема суматоха, паника, уплаха, политическа криза. Във всяка цивилизация от фазата на съществуване на много държави има много вътрешни конфликти. Никаква демонстрация на сила не е нужна, защото самото изминаване на сто парсека е такава демонстрация за онзи, който не, умее да прави същото…

— Тогава какво трябва да направим според теб? Как да им покажем, че имаме добри, благи, мирни и приятелски намерения? Как да ги уверим, че не ги заплашваме с нищо, че сме само група кротки дечица под крилото на свещеник, дошли на екскурзия, след като нашият архангел, пет пъти по-лек от техните най- съвършени бойни машини, ги издуха като прашинки извън пространство-времето? Виждам, че аз и Ел Салам сме грешели. Дошли гости с цветя, в градината ги нападнало кучето на домакина, единият поискал да го прогони с чадъра си и без да иска, намушкал лелята на господаря на дома. Няма защо да обсъждаме демонстрацията на сила, все едно да говорим за ланшния сняг. Тя вече беше направена! — Харрах се усмихваше широко и злорадно. Говореше на командира, а гледаше монаха.

— Асиметрията не е там, където си мислите — каза доминиканецът. — На тези, които не ни разбират, не можем да занесем благата вест, добрата новина. Ангелските намерения не могат да бъдат доказани, докато си остават намерения. Затова пък ЗЛОТО може да се докаже — като се нанасят вреди. Това е circulus vitiosus30: за да се разберем с тях, трябва да ги убедим, че имаме мирни намерения, а за да ги убедим в нашите добри намерения, трябва най-напред да се разберем с тях…

— Но защо всичко, което стана и което може да стане, не е било взето предвид от великите мислители — проектантите и директорите на CETI и SETI? — попита развълнувано Темпе. — И сега така неочаквано ни идва до главата? Нечувано глупаво е.

Възбудените гласове на спорещите изпълниха каютата. Стеергард мълчеше. Мислеше си, че без да си дават сметка, в този безсмислен спор — а той виждаше пълната му безполезност, — колегите му разреждат напрежението, натрупало се при непрестанно подновяваните опити за разбиране с Квинта. То бе последица от безсънните нощи, от напразните очаквания от изследванията на луната, от изграждането на хипотези, които, вместо да ги приближат към чуждата цивилизация, се разпадаха като къщички от карти — едни пораждаха усещане за безизходност пред нерешимите загадки, а други внушаваха нарастващо подозрение за масова параноя сред „онези“.

Ако на Квинта действително се ширеше параноя, тя навярно беше заразителна. Стеергард забеляза, че индикаторът над масичката до койката му в ъгъла на каютата е тъмен. Идвайки при него, някой бе обърнал в залата за управление превключвателя, който свързваше централния мозък на кораба с неговата кабина — сякаш не бе желал хладното; рационално и логично присъствие на ГОД на тази среща. Командирът не попита кой го е направил. Познаваше хората си и знаеше, че сред тях няма страхливец или лъжец, който би се отрекъл от постъпката си, но този жест би могъл да изразява и несъзнателно нежелание да се разкрие голотата пред някой чужд — реакция, по-инстинктивна и по-бърза от срама. Затова не каза нищо. Включи терминала и поиска от ГОД оптималната прогноза за решение.

ГОД направи уговорката, че му липсват достатъчно данни за оптимизиране. В подтекста на въпроса се съдържа неизбежният антропоцентризъм на хората. Те се изразяват за себе си добре или зле. Същото се отнася и за отношението им към тяхната история. Много хора я смятат за множество от жестокости, от безсмислени завоевания — безсмислени и дори неетични, тъй като нито на нашествениците, нито на жертвите не са донесли нищо друго освен разгромяване на културите, рухване на империите, върху чиито руини са израствали нови; с една дума, много хора презират собствената си история, като цяло обаче никой не я смята за кошмарен, за най-страшния от всички възможни, психозоичен ексцес в целия Universum, тоест никой не смята Земята за планета на разбойници-убийци, залята с кръв и неправда — една проява на разума, противоречаща на космическата норма. Общо взето, дълбоко в съзнанието си, без много-много да се замислят, повечето хора приемат историята на човечеството — от палеопитеците и австралопитеците до съвременността — за нещо „нормално“, за типичен елемент, който се проявява често в цялото космическо множество.

По този въпрос обаче нищо не е известно и не съществува метод, който да позволи от информационната нула да се изведе различна от нула величина. Диаграмата на Хортега-Нейсъл отразява само средното време, което разделя раждането на прокултурата от технологичната експлозия. Кривата на диаграмата, така наречената главна линия на психозоиците31, не взема предвид нито социологичните, нито културните, нито политическите фактори, които съвместно формират историческото развитие на Разумните32. До такъв извод ни довежда земният опит, показващ, че сблъсъците между различните религии и култури, политически строеве и идеологии, явленията на колонизация и деколонизация, между разцвета и упадъка на земните империи не са повлияли с нищо върху хода на графиката на техническия прогрес. Тя е параболична, не се влияе от историческите трусове на нашествия, епидемии, човекоубийства, защото, веднъж укрепнала, технологията се превръща в променлива, независима от цивилизационната база — като логистична в интегрирането автокаталитична крива. Откритията, и изобретенията са били извършвани от отделни хора или групи, ала при изчисленията творците може да се изведат извън скоби, понеже изобретенията раждат изобратения, откритията водят до нови открития и тъкмо те оформят параболата, издигаща се привидно към безкрайност. Извивката на графиката в точката на насищане не е предизвикано от отделни индивиди, ратуващи за опазването на природата, а графиката сама се огъва там, където, ако не се огъне, би унищожила биосферата. Кривата винаги се огъва в критичната точка, защото, ако технологиите за спасяване или заместване на биосферата не дойдат на помощ на експанзивните технологии, въпросната цивилизация навлиза в период на унищожение, в криза на кризите. Когато няма какво да се диша, няма и кой да прави по-нататъшни открития и да получава Нобелови награди.

Следователно, съгласно данните от космологията и астрофизиката главната линия на Хортега-Нейсъл отразява само граничния капацитет на дадена биосфера, наричан също гранично технологично натоварване или граница на технологичния растеж. Но интервалът на тази граница не зависи от анатомията или от обществения строй, а от физикохимичните свойства на планетата, от екосферното й разположение и други космически фактори, включително със звездното, галактично и други влияния. Там, където биосферата достига граничното натоварване, главната линия се разкъсва, което означава само че отделните цивилизации са принудени да вземат глобални решения за своята по-нататъшна съдба, а когато не искат или не могат да предприемат спасителни мерки, загиват. Разкъсването на главната линия сън пада с така наречената горна рамка на прозореца на контакта. Тази рамка или граница, наричана също бариера на растежа, свидетелствува за отделянето на клонове от монолитния ствол на главната линия: различните цивилизации продължават по-нататъшното си съществувание по различен път. Макар че досега не се е стигнало до обмен на информация с нито един психозоик, от изчисленията е известно, че не съществува едно и само едно оптимално решение като идеален изход от заплахата, която носи увреждането на биосферата от техносферата.

Що се отнася до актуалната ситуация, тя била резултат от неправилните действия, последици от отклоняването от програмата на експедицията. Според ГОД направени били редица погрешни стъпки, защото те не са били смятани за грешки, когато са били правени. Техният фатален баланс се разкривал едва при ретроспективното разглеждане. По-точно казано, „Хермес“ бил въведен в парадокса на Арроу, който се състои в това, че онзи или онези, които трябва да вземат решения, при всяко от тях се опитват да реализират конкретни ценности, всяка сама по себе си важна, но съвкупността от тях е непостижима. В интервала между максималния риск и максималната предпазливост била възникнала резултантна, чийто изход бил проблематичен. ГОД не смятал, че вина за възникналата безизходица носел командирът, защото Стеергард бил искал да обедини компромисно риска с предпазливостта. След като били заловени квинтянските орбитери отвъд Юнона и били открити вироидите в тях, той се бил отклонил от програмата поради прекалена предпазливост, укривайки с камуфлаж кораба и не уведомявайки Квинта за пристигането на космическите гости. Понастоящем се виждала цената на тази презастраховка.