доказал, че ако човек иска да установи вероятността за собственото си раждане, като се връща обратно по генеалогичното дърво, по клоновете на родители, баби, дядовци, прадядовци, ще получи вероятност, произволно близка до нулата. Ако срещата на родителите не е била напълно случайна, то това се отнася със сигурност за бабата и дядото, а в средновековието множеството от всички вероятни събития, които биха осуетили необходимите оплождания и раждания, е по-голямо от броя на атомите в Космоса. Казано другояче, у всеки от нас няма ни най-малко съмнение, че съществува, макар че това не би могло да се установи с никаква стохастика няколкостотин години по-рано.

— Естествено — но какво общо има това с ефектите на сингуларност в интервала на Холенбах?

— Нямам представа. Сигурно нищо. Не разбирам от сингуларност.

— Никой не разбира. Апостолическият пратеник би казал, че е било просветление свише.

— Надали чак свише. Просто огледах детайлно кончината на „Габриел“. Знаех, че той не е искал да унищожи преследвачите. Затова правеше всичко, което беше по силите му, за да не ги вмъкне под хоризонта на Кер. Видях, че разстоянието между „Габриел“ и всички четири преследвача не е идеално равно. Щом се различаваха по това разстояние, биха могли да имат и различна съдба.

— И само въз основа на…? — Японецът вече също се усмихваше.

— Не само. Изчислителната мощност има граници. Границата се нарича limes computibilitatis. ГОД стои на тази граница. Той не се заема с изчисления, за които знае, че са транскомпютабилни и не са за неговата уста лъжица. Затова дори не се опита, а аз имах късмет. Какво казва физиката за късмета?

— Същото, което и за пляскането с една ръка — отвърна японецът.

— Значи — Дзен?

— Да. А сега елате с мен — полага ви се награда.

Върху дуралуминиевата плоча в средата на ярко осветеното хале разрушеният кораб се чернееше като изкормена и овъглена риба. Дисекцията откри познатата дребноклетъчна структура, светлинни двигатели с висока мощност и в челната част някакво стопено устройство, което според Полассар бе лазарен излъчвател, но Накамура смяташе, че то е по-скоро особен тип гасител на светлинната тяга — нали целта на преследвачите бе да заловят „Габриел“, а не да го унищожат. Полассар предложи да изхвърлят този четириисетметров труп от кораба, тъй като бе заел почти половината хале. Защо да го превръщат в склад за мъртъв баласт? Ел Салам се противопостави. Той искаше да се запази поне един екземпляр от чуждата техника — най-добре последния, въпреки че не можа да изложи рационален довод, когато командирът го попита защо.

Стеергард не се вълнуваше от този проблем. Смятайки, че положението се е променило радикално, той държеше да чуе от колегите си каква трябва да бъде следващата им стъпка. След като ракетният боклук бъдеше изхвърлен извън борда, щеше да се състои съвещание. Двамата физици отидоха преди това при Ротмонт, „за да обмислят встъпителния доклад и да го подкрепят с библиография“, както язвително подхвърли Полассар.

В действителност тримата физици искаха да уеднаквят становището си, защото след гибелта на „Габриел“ в разговорите на екипажа се забелязваха признаци на нарастващ разкол.

Не обърнаха внимание кой пръв употреби термина „демонстрация на сила“. Харрах се изказа без колебания в подкрепа на тази тактика. Ел Салам имаше резерви, физиците и Ротмонт бяха против, а Стеергард, макар че засега мълчеше, май беше на тяхна страна. Другите предпочетоха да не се изказват. Становищата на двете групи се противопоставиха остро. Най-неочаквано Кирстинг подсили привържениците на демонстрацията на сила.

— Насилието е неопровержим аргумент — каза накрая Стеергард. — Аз имам три възражения против тази стратегия, всяко от тях е всъщност въпрос. Наистина ли разполагаме с преимущество? Дали такъв шантаж може да доведе до контакт? И ще бъдем ли готови да изпълним заплахите си, ако те не отстъпят? Въпросите са реторични. Никой от нас не би могъл да отговори на тях.

Последствията от една стратегия, основана на демонстрацията на сила, са непредсказуеми. Ако някой е на друго мнение, нека го каже.

Десетимата мъже в каютата на командира се гледаха един друг въпросително.

— Що се отнася до мен и Ел Салам — обади се Харрах, — ние настояваме командирът да изложи своята алтернатива. Ние не виждаме никаква алтернатива. Оказахме се в принудително положение, няма съмнение. Заплахи, демонстрация на сила, шантаж — тези думи звучат отвратително. Превърнати в действие, могат да доведат до катастрофални последици. Въпросът за нашето преимущество е най- маловажен. Въпросът не е дали го имаме, а дали те смятат така и дали ще се подчинят без сражение.

— Сражение…? — повтори като ехо монахът.

— Схватки. Сблъсъци. Това по-добре ли ви звучи, отче? Трябва да избягваме евфемизмите. Заплахата със сила, все едно от какъв род, би трябвало да бъде реална, защото заплахи, зад които не стои реална възможност за осъществяване, не струват пет пари в тактическо и стратегическо отношение.

— Да, не бива да има недомлъвки — потвърди Стеергард. — Наистина, бихме могли и да блъфираме…

— Не — възрази Кирстинг. — Блъфът предполага минимум познания за правилата на играта. А ние не знаем нищо.

— Добре — съгласи се Стеергард. — Да предположим, че имаме реално преимущество. Че можем да го проявим, без да им причиняваме зло. Това би било явна заплаха. Ако това предупреждение се окаже напразно, според тебе, Харрах, ще бъдем принудени да започнем военни действия или поне — да приемем сражението и да го отблъснем. Това не са особено благоприятни начални условия за разбирателство.

— Не, не са — подкрепи командира Накамура. — Това са възможно най-лошите начални условия. Макар че не ние ги създадохме.

— Мога ли да се намеся? — попита Араго. — Ние не знаем защо те се опитаха да заловят „Габриел“, Най-вероятно — за да направят с него същото, което ние направихме с двата техни спътника край Юнона и сега с преследвачите им. А не мислим, че сме действували като агресори. Искали сме само да изследваме продуктите на тяхната техника. Те пък искаха да изследват продуктите на нашата. Проста симетрия. Значи не бива да се говори за показно унищожение, за демонстрация на сила, за война. Не трябва да се отъждествява грешката с престъплението. Грешката обаче може и да бъде престъпление.

— Симетрия няма — възрази Кирстинг. — Изпратихме общо осем милиона бита информация. „Амбасадор“ сигнализираше във всички диапазони в продължение на седемстотин часа. Излъчвахме с лазери. Предадохме им кодовете и инструкциите за дешифриране. Изпратихме да кацне ракета без нито един грам взривно вещество. А що се отнася до предаването на данни — съобщихме им разположението на нашата Слънчева система, картини от Земята, кратка история на възникването на земната биосфера, данни за антропогенезата, направо цяла енциклопедия, Както и физическите константи, които са еднакви в целия Космос и те също би трябвало да ги знаят.

— Но там нямаше нищо за сидералното инженерство, холенбаховата фораминистика и единиците на Хайзенберг, нали? — попита Ротмонт.

— Нито пък за нашите задвижващи системи и гравитационната локация, за проекта SETI, за „Евридика“, грацерите и Хадес…

— Не. Ти най-добре го знаеш, понеже именно ти прави програмите за „Амбасадор“ — каза Ел Салам. — Нямаше нищо и за концлагерите за унищожение, световните войни, кладите и вещиците. Ами нали когато отиваш на гости за първи път, не започваш с пълна изповед за греховете на татко, мама, роднините и тъй нататък. Ако в най-общи линии и съвсем учтиво ги бяхме уведомили, че, умеем да правим от маси, по-големи от тяхната луна, нещо, което ще се смести в дупчицата на ключалката, то отец Араго сега би казал, че това е било началото на безнравствен шантаж.

— Предлагам себе си за арбитър — намеси се Темпе. — Щом те не седят в пещерите и не издават рев, не палят огън с огниво, а имат астронавтика поне в диаметъра на своята система, значи знаят, че не сме дошли при тях с каяк, гребла или ветроходен кораб. И точно това, че сме дошли от разстояние стотици парсеци, респектира повече от демонстрацията на най-издутите бицепси.

— Recte. Habet29 — прошепна Араго.

— Темпе е прав — съгласи се командирът. — Може би ние сме ги разтревожили със самото си появяване. Особено ако не притежават технически способности за галактодромия, но вече знаят мощности от какъв порядък са необходими за нея… Преди изпращането на „Амбасадор“ предполагахме, че те не знаят