прекрасно, нали е трябвало да се грижат за здравето, така че те се грижат, но старите кости стават чупливи постепенно и не може да се предвиди кога ще се счупят. Като не можели да предотвратят това, което е трябвало да предотвратят, съобразоните преминали към радикална профилактика. Медицината няма нищо против метализацията на скелета, така че не съществуват поводи за тревога. Съобразоните изобщо не са нарушили императива да бъдат доброжелателни, затова всичко е наред.

Покрай другото започнало да се променя и времето. Изчезнали резките промени на налягането, циклоните заобикаляли територията на Воляния. Какво би могло да означава това? Фронтовете на бурите, оклузиите183 и атмосферното електричество предизвикват стресове, така че съобразоните поемат грижата и в тази област, като регулират климата. Какво, питали съобразониците шумящите отново опозиционери, тъгувате за смерчовете и тайфуните ли? Но този път се разделили на две и специалистите. Едни упорствали, че заповедта да се прави добро винаги ще държи строго инициативите на съобразоните, а други повтаряли, че злото вече е станало, защото на всеки, който получава непоискани облаги, му се отнема собствената воля.

Право имали, както скоро се оказало, и едните, и другите. Стигнало се до неестествени явления. Все повече стари волянци не умирали напълно. Така наричали това. Те губели сили, лягали на смъртното ложе, слепи и глухи, в безсъзнание и се намирали в такава временно прекратена агония цели месеци. Семействата чакали последния дъх, но смъртта не настъпвала. Което е още по-страшно, вече изстиналото тяло започвало изведнъж да мърда, ръцете и краката извършвали хаотични движения и отново се връщала непонятната летаргия. Дори се случвало сърцето да престане да бие, но и това не означавало смърт, защото мнимият труп не се разлагал. Едва от Тиукстъл разбрах, че волянците не открили сами ектотехниката, а разбрали за нея от съобразоните. Без разум и ефективни, те продължавали да работят така, както им било заповядано. Трябвало да поддържат живота, ето защо го поддържали в противовес на смъртта. Организмът се превръщал в място, където те водели започналата тиха война за спасяването на едва тлеещия живот. Мозъкът умирал напълно, на това не можели да попречат, но спасявали каквото още могат. Това откритие сложило началото на голяма шумотевица. Специалистите, направо очаровани, се заели веднага за по-нататъшното усъвършенстване на съобразоните, защото им проблясвала идеята за безсмъртие след смъртта. Глухи за всякакви протести и възмутени и тревожни гласове, те експериментирали с животни. Опозицията крещяла, че не може да има по-подигравателно изпълнение на мечтите за вечен живот от това да получиш този дар, пробутан скрито, злодейски, тайно въведен в тялото. Да бъдеш принудително осъден на безсмъртие е подигравка, а проявявания от съобразониците ентусиазъм свидетелствува за тяхното професионално безумие. Като ми говореше за събитията отпреди триста години, Тиукстъл не скриваше тяхната зловеща същност. Бързината, с която съобразониците пренесли ектотехниката от животните върху енцианците, дала кошмарни резултати. Те разчитали на това, че когато по улиците се появят първите безсмъртни минувачи, обществото ще оцени това както трябва и ще обърне гръб на опозиционните критици. В същото време не изминала една година и се наложило да затварят първите кандидати за вечността в специални приюти. Едни с всеки изминал ден се вцепенявали все повече и губели съзнание, а това все още не било най-страшното, защото мнозина започвали да буйстват. Катерели се като маймуни по дърветата и стените, нахвърляли се върху близките си, скачали през прозорците, но без да си причинят някаква вреда, защото съобразоносферата ги пазела. Доколкото ми е известно, именно оттам са започнали приказките за „нахвърлчеството“, „хващачеството“ и „куклонизацита“, неправилно представени в писмените сведения на нашето министерство. Положението било по-ужасно и поради това, че в съобразонираната среда никой не може да бъде ограничен и задържан със сила. Дори мощните дози успокоителни средства не давали резултати, защото лекарите си нямали работа с буйстващи старци, а с цялата мощ на съобрразоните, които не позволявали да бъдат усмирени резултатите от тяхната обезсмъртяваща дейност. Трагедията, отбеляза Тиукстъл, трябва да съдържа в себе си достойнство, докато благородните старания за вечен живот запълнили улиците и домовете с караници на невменяеми старци и старици с ужасеното им обкръжение. Вместо да привлекат обществото на страната на имортализацията, съобразониците я компрометирали необратимо и когато нещата се изяснили, никой дори и не искал да чува за безсмъртие. Животните, с които били правени опити, имат по-прости мозъци и затова понасяли ектокирането без някаква вреда за самите тях. По-късните успехи не помогнали с нищо на съобразониците. Кой може днес да знае, пишели дисидентите, дали нашето принудително доощастливяване ще засвърши с това? Кой ще се закълне, че съобразоните не проникват с благословията на правителството в гробовете, за да ни зарадват с познати скелети, които си идват с енергичен марш от гробищата? Не се раждат вече деца с недъзи и това е като че ли добре, но откъде можем да знаем какви още други деца са престанали да се раждат? След като съобразоните правят невъзможно зачеването на недъгави, това означава, че извършват селекция на оплождането, а след като е така, каква е гаранцията, че не погубват в зародиша им други деца, които биха могли да станат спънка за етикосферата? Ако съобразоните бяха ответна страна, ако можеше да се разберем с тях, да ги подложим на разпит, да ги откажем от тези благородни чудовищности, ако можеха да кажат каква е посоката на техните действия и основанието за нея, щеше да е половин беда, но нали това е невъзможно! Желанието да се дискутира с етикосферата съдържа толкова смисъл, колкото желанието да се разпита атмосферното електричество какво ще бъде времето утре. Завладяла ни е бездушна активност, прикрепена към физиката на заварения свят и нищо не може да докаже, че новият свят винаги ще бъде доброжелателен, че неговата опекунска хватка няма да стане след пет или след сто години убийствена… Когато Тиукстъл ми говореше това, не можеше да не мисля за Аникс. Той се беше решил да се ектокира сред общество, от което лъха ненавист към учените, съобразониците, навряно и философите като него, защото отчаяната, безсилно гневната тълпа — а нали такава викала за отмъщение — не прави разлика кой за какво е виновен. Ако не била етикосферата, несъмнено щяло да се стигне до насилия и саморазправи, а в същото време специалистите, вместо да се защитават или оправдават, сочели обидите, с които ги заливали, и отвращението, което предизвиквали, като доказателства, че са напълно прави, защото ако етикосферата наистина поробва умовете, казвали те, няма да допусне всеобщо недоволство. Разбира се, никой не искал да ги слуша. Ектоците били изолирани като прокажени и каквото и да правели с тях, общественото мнение го смятало за лошо. Тръгнали слухове, че тайно ги убиват с някакви стоманени преси или чукове, в което имало тази малка доза истина, че действително се намерили семейства, които искали да се отнеме безсмъртието на ектоците им дори и като бъдат убити, ако това не може да бъде направено по друг начин.

Успешни имортализации през следващите десет години се провеждали при най-строга тайна, но тя не могла да бъде запазена и като последица обществото било обхванато от трескава подозрителност — сега вече не тъпотата, а интелигентността свидетелствала за трупен произход. Ектоците трябвало да променят лицата и имената си, да напускат семействата си, никой също така не можел да се застои някъде задълго, защото дразнел своите съседи с безкрайното си присъствие. Ето защо се криели и търсели помощ от лекари и козметици, за да си придават вид на мнима старост. Виждайки нещата в това безизходно положение — споменаването на безсмъртието вече станало оскърбление и заподозреният бивал заплашен от обществен бойкот, — правителството изоставило пропагандната кампания и взело обратно решение. За да докаже на себе си и на опозицията, че продължава да контролира съобразоносферата, то спряло въвеждането на ектотехниката. Оттам нататък вечност можели да получат само заслужили личности по тяхно желание. Обратът бил доста ловък, защото продължавала да съществува особена привилегия за операция, достъпна по закон за избрани, макар че населението я смятало за позорна. Маневрата успяла и успокоила духовете. Въпреки това в отношението на волянците към етикосферата настъпила забележителна промяна. Което се вижда от неофициалната реч, отбелязана и в материалите на нашето МВР. Обществото се отнася към своя усъвършенстван свят като към противник с личностни черти и от това вече няма спасение. Колективното въображение посяга под влиянието на затаени страхове към традиционните, митични фантазии, като придава конкретна форма на това, което не е телесно и личностно. Но над подобни наивни въображения се намира действителност не по-малко загадъчна от първоначалния естествен свят, който трябвало да се промени в блажена Аркадия. Не по-малко загадъчна, след като може да и се приписва доброжелателност, безразличие или неблагожелателност с виждане за битието така, както са го виждали философите от древността. Отхвърленото безсмъртие не е доказателство, че след векове може да се придобие доверие към съобразоносферата. Прекалено доброжелателният опекун е бил спрян на някакъв етап, но какво от това? Във всеки момент може да се стигне до нови, както ги наричат, „покушения на Доброто“. Класическият въпрос „Quis custodiet ipsos custodes?“184 не може да бъде