пейсахувка160 един път в годината. По това време във Лвов излизаше един вестник за борба с алкохолизма, „Лъчезарна трезвеност“, и един редактор, като знаеше възвишените интереси на баща ми, го помоли за една статия. Алкохолизмът, отговори на това баща ми, е отвратително нещо и би било по-добре, ако го нямаше. Но дори да се насъберат аргументи с най-голяма тежест, все едно от това няма да се получи нищо, защото „Лъчезарна трезвеност“ не се чете от пияниците, чете се само от въздържателите, за да подкрепят убеждението си, че са по-добри, а когато на някой пияница му завият във вестника херинга и той хвърли око на статията ми, или ще я използва за гадна цел, или веднага ще се напие от огорчение, че се е поддал на един толкова пагубен порок. Много се извинявам, но не вярвам, че писането на такива мъдри, задълбочени книги за щастието и морала, каквито е писал лорд Ръсел, биха могли да спасят и една муха да не и откъснат крилцата. Когато бях малък и си играех, майка ми от време на време ми викаше от другата стая: „Спут, престани“, макар че не знаеше какво правя, но не смяташе, че правя нещо добро, и същото може да се каже за човечеството. За съжаление, то не иска да престане. Баща ми абонираше „Илюстриран седмичник“, където бяха снимани Мъките на Белия човек, който с корков шлем на главата и уинчестър в ръка е сложил крак върху носорог, а зад него стои тълпа изпотени голи негри с вързопи на главите и дръжки от кафени чашки в носа. Тогава мечтаех черните да хвърлят вързопите и да изгонят белите от Африка, като преди това счупят в гърбовете им уинчестърите. Събирах станиол от шоколад „Хазет“ за откуп на малки негърчета, като го правех на голяма топка, само че не можах да разбера къде трябва да отида след това с нея, за да откупя някое негърче. А сега вече белите експлоататори ги няма, има само черни бивши капрали от Чуждестранния легион, които или сами колят своите абаносови съплеменници, защитили докторат в Кеймбридж, или нареждат това да го направи лейб- гвардията, а средствата за екзекуция доставят от Англия и други високоразвити в промишлено отношение страни. Сега чернокожите заповядват да бъдат короновани от чернокожи и само вътрешностите, които им вадят при изкормването, са също така червени като преди. Днес няма никакви наказателни експедиции, а държавни интереси, но не вярвам убитите да виждат особена разлика в това. Вече няма Deutsch-Ostafrica161, нито каквито и да е други колонии, само една независимост и на никого отвън не е разрешено да се намесва, за да не пречи никой на суверенните кланета. Вие говорите тук за всеобщо щастие, че цялото не можело да го имаме, а само частица от него. Щастието по всяка вероятност е относително нещо. На петнадесет години попаднах в лагер на смъртта, където моряха хората с газ като дървеници. Останах жив, защото Кацман, вторият заместник на коменданта, ме взе да му чистя жилището, а беше през лятото и търках със смазка пода без риза, на колене, и на него му хареса гърбът ми. Доколкото зная, искаше да направи подарък на жена си, която живееше в Хамбург, и беше измислил това да е абажур за нощна лампа. Намери сред затворниците специалист по татуировките, защото там имаше дори такива, които знаеха санскрит, което впрочем нямаше за тях по-практично значение, и му поръча да направи на гърба ми затрогваща рисунка. Беше много порядъчен човек този майстор на татуировките и ме татуираше толкова бавно, колкото можеше, макар че Кацман го караше да бърза, защото Geburtstag162 на госпожа Кацман наближаваше. На колана на панталоните си правех резки колко дни живот са ми останали, докато Кацман не получи писмо от Хамбург, че жена му е загинала заедно с децата по време на бомбардировка. Той не обичаше новите лица, а може би искаше да провери как върви довършването на рисунката, с една дума — продължих да чистя при него и виждах неговото отчаяние. O Gott, O Gott163, повтарше той, и за какво ми се случи това нещастие? Дадоха му отпуск за погребението, отиде и повече не се върна. Благодарение на това преживях някак си, защото неговият заместник ме държеше за всеки случай в готовност, ако Кацман се ожени отново или нещо от този род и абажурът отново бъде поставен на дневен ред. Само ме оглеждаше от време на време и казваше, че това е много елегантна работа, на този майстор на татуировките, който по това време вече беше издимял през комина. Щастието се сплита с нещастието по най-различни начини, драги господа. Ако бях тук телом, бих ви показал рисунката. Оттогава ми се струва, че на хората трябва напълно да им е достатъчна липсата на нещастие. Никой да не може да мачка хората като въшки край огън и да казва, че това е например висша историческа необходимост или че това представлява единствено встъпителна фаза към бъдещото съвършенство, или че няма нищо подобно, защото това е само вражеска пропаганда. Не искам да обидя тук никого от господа касетъчните макети, не намеквам за никого, защото изобщо не обичам намеците, но много кръв е пролята именно в резултат на разни видове философии. Та нали философите са открили, че нещата не са такива, каквито ни се струват, а инакви, и е любопитно, че резултатите от хуманистичните системи са били всъщност никакви, а от другите, като ницшеанската — кошмарни, и дори се е постигнало заповедите за любов към ближния и директивите за построяване на земен рай да бъдат превърнати в доста масови гробове. Всеки философ естествено ще каже, че тези метаморфози са нямали нищо общо с философията, но аз не съм съгласен с това. Имали са и то много. Тези извъртания на названията може също да се определят съвсем иначе, защото всичко може да се нарече съвсем иначе, и нещастието на разума е именно в това, че може. Може да се докаже, че обикновената свобода е съвсем нищо в сравнение с истинската свобода, и когато обикновената свобода бъде отнета, това е от полза за всички. Кой е авторът на такива увъртания? Неприятно ми е да го кажа, но философите. Струва ми се, че след като съм спасил кожата си да не стане на абажур, нямам право да се преструвам, че това не го е имало. Сега пишат за това с ужас и разкаяние, особено в Германия, защото там е най-демократичната демокрация в Европа. Сега, но преди беше фашизмът. Пишат, че това е бил черен исторически час и друг такъв няма да има. Но нали все пак този черен час все още го има. Сърцето се свива на човек, който е вярвал в деколонизацията и сега чете, че чернокожи са пуснали на чернокожите повече кръв отколкото преди това белите. Затова смятам, че някои неща не трябва да се правят в името на каквито и да е други неща. На каквито и да е! Нито добри, нито лоши, нито възвишени, нито свързани с държавните интереси, нито заради всеобщото добро след няколко десетки години, тъй като всичко може да бъде аргументирано. Защо изведнъж идеално състояние? Не е ли по-добре, когато никой не може да направи от никого абажур за лампа? Това е конкретно, а за измерване на идеалното състояние никой още не е измислил метър. Затова аз не бих отрекъл етикосферата. Наистина, да се направи невъзможно правенето на зло е също зло за много хора, тези, които са много нещастни без нещастието на другите. Но нека те да са нещастните. Някой винаги трябва да е нещастен, иначе не може да бъде. Това е всичко. Никого не исках да обидя и нямам вече нищо повече за казване.

В касетите се възцари като че ли някакво смущение. Във всеки случай никой не се обади дълго време, накрая сред космическата тишина думата взе лорд Ръсел.

— Адвокате Финкелщайн, вие имате и нямате право. Ако философията понякога е сеела зло, то е затова, защото злото е обратната страна на доброто и едното не може без другото. Човешкият свят е движение на самоизмъчващи се разумни (с малки изключени) същества във времето и пространството. Макар никой да не е изчислил това, смятам, че сумата на мъките и страданията е историческа константа, най-много с тази поправка, че е пропорционална на броя на живите, или остава постоянна, пресметната на глава от населението. Винаги обаче съм искал да вярвам, че настъпва някаква бавна промяна към по-добро, но действителността е опровергавала след това моите надежди. Бих казал, че човечеството показва днес по-добри маниери, отколкото в Асирия, но ни най-малко не и по-добър морал. Просто сега някогашното високомерие на човекоубийците е сменено с разни предлози и камуфлажи. Няма публични екзекуции, поне в повечето страни ги няма, защото се е приело, че това не подобава на една благоприлична държава. Но „не подобава“ е нещо различно от „не е позволено“. Първото заключение се отнася до savoir-vivre164, а второто до етиката. По своята същност човечеството се променя много бавно и незначително. Вече никой не помни, че подаването на ръка за поздрав е дошло от проверката дали поздравявания не държи остър камък. Плюс това в етиката не е обвързваща никаква математика. Когато тук загиват пет милиона души в лагерите на смъртта, а там едва осемдесет хиляди деца умират от глад, не може да се прави сравнение, за да се каже кое е по-добре. Не може да има такава сметка, която да установи, че нещастието на майката на само едно такова дете, когато то умира от глад, а тя не може да му даде нищо освен пресъхналата си гръд и разкъсващото си сърце, е по-малко нещастие от възпитания в Сорбоната тип, който избива в Азия четвърт от своя народ, смятайки, че точно тази четвърт пречи за реализирането на неговата възвишена идея за всеобщо щастие. Няма дори да споря с вас за сферата на философията. Нека бъде, както искате — философията е всичко. В известен смисъл е, защото когато снася яйце, кокошката проявява с това емпиричен, рационалистичен, оптимистичен, казуалистичен и активистичен светоглед. Тя снася яйце, значи прави нещо, или е активистка. Мъти това яйце с убеждението,