Той самият изглежда е специалист в областта на генното оръжие. Докторът генерал (днес не може да станеш щабен офицер без няколко доктората), предполага, че Кливия е започнала първа да разпръсква над Воляния патогени, или патофери, създавани в биовоенните комплекси, но само част от заченатите по този начин деца били неспособни да живеят. От военна гледна точка, изяснява сухо и делово докторът генерал, унищожаването на живата сила на неприятеля по биологичен път, с дистанционно оплождане, е много трудна задача. Разбира се, биологията на естественото раждане при енцианците значително улеснява нещата, но същността е в това, че сперматозоид, който е прекалено различен от нормалния, се отхвърля от яйцеклетката, а сперматозоид, които не е силно болестотворен, предизвиква появата на деца, които могат да се лекуват. Проектирането (защото се създават проекти и с тях трябва да се занимават специални бюра, пълни със съответни и то забележителни учени) на сперматозоид, който едновременно да се приема от организма на женския индивид и да унищожава по време на ембрионалното развитие, е въпрос на много знания и производствени умения. Накратко казано, волянците направили точно това, което кливянците започнали непохватно, защото първите били по-напреднали в областта на биотехниката, по-точно — във военната технобиотика. Те не действали прибързано, не използвали половинчати средства, а ударили кливянците с „коварното фертилизационно оръжие“ толкова масово, че цялото население на Цетландия измряло за едно поколение. Плодовете в утробата унищожили всички способни да раждат кливянки. Волянците, казва генерал Брюмли, използвали „фертолети“, или такива летящи фертилизатори, които предизвикват бременност, а ембриона превръщат в злокачествен тумор, който атакува организма на майката преди да успее да напусне тялото и. Едновременно с това волянците използвали в страната си някакви неизвестни защитни техники, които не позволявали да се зачева, като се опасявали, че Кливия ще отговори със съответен удар, но нейните оръжейници не успели, а може и да не са можели да изработят аналоигчни смъртоносни оплодители. Неизвестно как слуховете за катастрофата стигнали и до няколко земни журналисти. Някой си Хауърд Пинтъл написал в НФ списания, че на Енция са действали „бригади противозачатъчни парашутисти“ и „незабремехвъргачки“, което е чиста глупост, защото енцианците не се размножават така, както си е въобразявал журналистът-невежа. Имало, разбира се, опити да се наруши равновесието на екосферата, но не те нанесли удара, който се превърнал в геноцид за Кливия. Не са действали също така във Воляния никакви „военни абортисти“, защото вътрешната служба за отбрана се състояла от съответно преквалифицирани лекари и биолози. В края на краищата не можело да се скрие продължилото все пак с години измиране на целия народ на Кливия. Който вероятно нямало да изчезне напълно, ако волянците не поддържали над нея съответната концентрация убийствен прашец. Стопроцентовата му филтрация не била възможна. Кливянците се опитвали наистина, като строели огромни подземни скривалища, да спасят поне част от населението, но не успели да направят това, защото не били готови за дотолкова поразяващите действия на волянците. Което си е истина, тази страна на въпроса не е ясна, защото не е известно защо средната годишна температура на южното полукълбо се понижила с девет градуса за шест години, но ако волянците са имали пръст в това, никога не биха си го признали. Ледник покрил руините на кливянските градове и както се казва, вечен мраз сковал цяла Цетландия на дълбочина няколкостотин метра. Едва след сто години климатът на южното полукълбо се затоплил, но не се върнал към температурите отпреди голямата война. Доктор Брюмли цитира в една от забележките към своята книга мнението на свой анонимен колега по професия, който казва, че който се брани от натрапчиви насекоми, някакво влечуго или мишки и най-сетне удари досадното създание, но не смъртоносно, като гледа неговите конвулсии, се паникьосва и тогава трябва веднага да го убие с нещо. Той се бои и се отвращава едновременно от агонията, затова иска да свърши с нея колкото се може по-бързо и в такъв случай всички средства ще му бъдат добре дошли. Следователно, добавям вече от себе си, защото наистина може да е имало нещо такова, дори ако самите волянци не са очаквали чак толкова чудовищни резултати от своите генолети (защото има специалисти, които наричат оръжията генолети, нали все пак става въпрос за оплождащ летящ прашец), те са използвали всички средства, които имало в техният арсенал, за да изтребят кливянците до крак, макар че е възможно да не са имали първоначално такова намерение. Може би са искали само да ги отслабят, като унищожат живата им сила, както професионално се изразяват конфликтолозите, и ги принудят да приемат може би някаква форма на съглашение, договор за ненападение, мир, но самият невероятен обхват на причинената смърт (Кливия наброявала милиони жители) направила всякакво споразумение на победителите с победените напълно невъзможно. Така смятат поне генерал Брюмли и неговите колеги по специалност. Биологичните оръжия от генен тип, добавя Брюмли, могат лесно да доведат до самонарастващи ефекти. Дори една обикновена бактериална епидемия е по-лесно да бъде започната, отколкото спряна. Това са, казва ученият генерал, неуправляеми оръжия и енцианците несъмнено са щели да използват срещу Кливия неживо оръжие от дистанционен тип, но не разполагали с такова, когато конфликтът навлязъл в критичната си фаза. По това време двете страни още не били преминали така наречения надкомпютърен праг в надпреварата по въоръжаване. Изобщо Брюмли има много за казване по този въпрос, но не и за унищожената страна, която дължи на своя ка-ундрий (Брюмли обаче пише „КОН-УНДРИЙ“) самоубийствения сблъсък с по-силния противник.

Цялото това сензационно разкритие ме зашемети като удар с дърво по главата. Вече си бях начертал образите на волянците и курдландците, не идилични, разбира се, но доста невинни дори в това, което не успях да разбера. Изглеждаше, че хилоизмът просто кара волнците да водят мирна политика, а чудатостите на курдландския страноход можеха да се приемат за особена, местна форма на привързване към селския начин на живот. Вече бях разбрал толкова много за едните и другите, когато внезапно ми се наложи не толкова да поправям техните образи, колкото направо да ги заменям с нови. Дори Курдландия пострадала като че ли по-тежко от войната, в която изобщо не била воюваща страна, но ветровете, които носели облаците размножителен прах, не се съобразявали с държавните граници. Което пак е само волянско предположение, защото Курдланди не признала никакви предизвикани от войната загуби. Изобщо историята на тази война е адски лабиринт, защото двете оцелели държави имат различни системи за засекретяване на определени въпроси и вътрешната си информация, които са многостепенни, и няма защо да се чудим, че сведенията, които се намират под печата на най-строгата тайна, не се изпращат в космическия ефир, а това е все пак главният канал за предаване на информация, който е позволил на министерството да запълни библиотечните си зали с хиляди томове. От много оскъдните източници, които засягат голямата енцианска война, получих повече въпроси, отколкото отговори. Защо Цетландия се беше покрила с лед? Ако причина за това са волянците, както ни внушава генерал Брюмли, защо тогава и след триста години, колкото време е минало вече от глобалния конфликт, ледникът продължава да покрива руините на кливянските градове? Мисълта, че волянците не желаят да излязат на бял свят руините, които свидетелстват за извършеното масово унищожение, и искат ледника да му бъде надгробна плоча, се натрапва наистина като обяснение, но трябва също да се има предвид, че следвоенното захлаждане е понижило средната годишна температура на цялата планета с два градуса, което трябва да се е отразило отрицателно и на климата на Воляния. Може ли една голяма държава да съществува цели векове като помни през това време срама от извършеното военно престъпление? От всичко това изпитах само тайнствено облекчение, макар че това не е изобщо за хвалене, или по-скоро нещо като старателно скривано възхищение, каквото изпитваме, когато разберем, че тези, които са минавали за солидни и благородни хора, имат не по-малко нечиста съвест от нас.