предвидят развитието на науката, по-точно появата на науката (защото нея все още я нямало никаква), която ще позволи на енцианците да осъществят реално заповедта за „усъвършенстване на видимия свят“. Трябва обаче да приемем, че след като нямали възможност да базират подобни очаквания на знанията, които имали, те са вярвали в тяхната истинност не по-малко твърдо от земните вярващи в спасението след смъртта. Влиянието на вярата, задържащо общественото развитие, започнало да отслабва сред народните маси в началото на XXII век. Предлагането на блага нараствало, пирамидата на социалните различия се слягала и типично за индустриалния скок всичко се ускорявало: темпото на производство, търговията, комуникациите, миграцията на населението. Умерената състоятелност станала достъпна и точно това подкопало основите на вярата. Така поне твърдят историците. Хората чакали обещаното от религията съвършено и всеобщо удовлетворяване на желанията, от прекрасни по-прекрасни, така че никой не си ги представял конкретно, а изживяното начало на благосъстоянието довело до разочарование, сякаш всички мислели: „Само толкова ли?“. Точно тогава започнала световната война, чиято странност се състои в това, че останала до край държавна тайна. Наричат я различно — криптобелум126, мирумбелум127 и най-малко от волянските източници може да се разбере кой е бил противникът в тази скрита борба. А от него не може да се измъкне нищо, защото след двадесет и няколко години престанал да съществува, сякаш никога не го е имало на планетата. Дори самото име на вражеската държава не се е запазило в една версия. Известно е, че по територия е била колкото Воляния, намирала се е на антиподите, близо до южния полюс, на Цетландския континент, и че волянците я наричали Черна Кливия, а курдландците Голивия. От нея не останало нищо, само пустиня с достигащ на неколкостотин метра навътре в сушата вечен лед. Волянското правителство наложило върху унищожения и погубен терен безсрочна карантина, като не позволява, поне според достъпните сведения, на никакви научни или военни експедиции да стъпят на Цетландия. Наши волянисти градят на тази тема много предположения, но от това не се очертава никакъв ясен образ. Черна Кливия, или Голивия, не е обявявала война на Воляния, никога не е влизала с нея в явен въоръжен сблъсък, а се мъчела да завладее цялата Енция на части, обиколно, стъпка по стъпка. Наистина, нейните жители били също енцианци, но от друга раса, а може би и от различен биологичен вид. Защото след като номадските орди се прехвърлили през субтропичния провлак от Тарактида в Цетландия, по същото долу-горе време, когато други техни групи стигнали до вулканичното плато в Северна Тарактида, където по-късно трябвало да се появи Воляния, в резултата на редица катаклизми се отворила голяма морска бездна и разделила свързаната дотогава суша, така че разединените праенцианци се оказали изолирани и след около сто хиляди години завоевателите на Цетландия се изменили физически под суровите условия на близката до полюса суша. Те били по-дребни, не така дългоноги, от съвсем изправена стойката им се изменила в леко наведена напред, в древността и през средновековието се отличавали с особена жестокост към чужденците, което ще рече към енцианците от Тарактида. Казват, че са избили една след друга всички експедиции, които стигнали до тях през блатеана. Отначало се делели на племена, които се занимавали с лов, след това стотици години се обединявали и се разделяли на отделни държавици, но подробни сведения за тяхната история липсват. Тази липса се дължи, струва ми се, на това, че волянците, изтормозени от войната, която никога не била обявена и дори никога не се е водела официално, им нанесли страшен удар и неговият поразителен резултат ги обгърнал с чувството за неизкупна вина. Кливянците се ръководели от особен императив, нито религиозен, нито светски, който изисквал от тях да жертват всичко в името на всеобщия ка-ундрий. Не разбрах точно какъв е бил този техен ка-ундрий, макар че претърсих и прегледах всичко, което съдържа този дял от библиотеката, а то не е малко. Самата дума пък са я измислили така наречените интрити128 от хилоистичния орден на репенитентите129, които припомнят за страшната съдба на кливянците. Волянското правителство не преследва ордена, но не му е позволено да контактува с обществеността, нито да огласява вътрешните си проблеми публично. И само от изтичането на информация се знае, че за разлика от северните енцианци, кливянците са говорели беззвучно, сякаш способни само на хриплив шепот, а безгласната им реч нямала точни съответствия нито в куррдланския, нито във волянския език. Ка-ундрий е дума, с която интритите са нарекли нещо, но какво? Държавните интереси на кливянците ли? Или символа на тяхната държавност? Или идеята за завладяване на планетата? Или пътя към щастието? Или самото щастие? С удоволствие бих попитал някой монах от този орден какво всъщност е това, защото както казах, не е позволено да се разпространяват никакви писмени документи на тема Кливия. Ка-ундрият е бил някаква идея с всеобщ характер, изискваща крайна жертвоготовност, дори и отказ от живота — това изглежда сигурно. Кливянците наричали всички останали енцианци хс-хсце, което означава „нищо неразбиращи“. А тъй като „нищо неразбиращите“ не можели да приемат ка-ундрия и спирали с невежеството си Изпълнението — на какво, не зная, — те се опитвали да покорят или да унищожат всички, които не са кливянци. Изглежда, че нещата са се развили по следния интересен начин: най-напред кливянците воювали с „нищо неразбиращите“ само символично и магично (и убивали всеки, когото хванат, наричайки това Покръстване), а след това започнали да го правят все по-реално, според степента, с която овладявали технологичните начала. Те били майстори във всяко едно механично умение. И изглежда първи конструирали самодействащи водещи бойни съоръжения, на основата на които след това се появили така наречените ултимати и постепенно принудили Волния да се впусне в надпревара по въоръжаване. Тъй като обаче не може да се чуе кливянската версия за тези събития, които обхващат края на средновековието и първия век от новата ера, а волянците са явно пристрастни по въпроса, добросъвестният изследовател е длъжен да постави над целия този проблем една голяма въпросителна. Така между другото са постъпили повечето волянисти. Осемте хиляди мили блатеан, които разделят Тарактида от Цетландия, правели отначало надпреварата в сухоземното въоръжаване подобна на някакво двустранно умопобъркване, лишено от военен смисъл и значение. Появили се наистина войнствени щабни офицери, които искали волянските въоръжени сили да се прехвърлят на Цетландия, но никога не се стигнало до това и всеки такъв план бивал ликвидиран в зародиш от по-благоразумните политици. Кливянците, изключителни специалисти по математика, умеели да си правят хладнокръвно сметките. Някак мистичният, във всеки случай тайнствен характер на ка-ундрия, който придавал твърда насока на техните усилия, не снижавал изобщо деловитостта на техните действия. Самата проблеснала им завоевателна идея може и да е била безсмислена (а дали има други?), но те се заловили да я осъществят с необикновена последователност. Разходите, които им носело това, трябва да са били огромни, защото вече бил настъпил векът на бързия промишлен напредък и след всеки няколко години се налагало да се проектират и да се създават напълно нови, все по-скъпи видове оръжия. Воляния, със своите природни богатства и по- благоприятен климат, която плюс това навлязла първа в ерата на индустриализацията, вървяла в крак с противника, но се мръщела, защото финансовата тежест на въоръжаването, наричано чисто отбранително, нараствала. Голямата световна война започнала тихомълком, без нито един изстрел, без да влизат в бойни действия военни групировки, защото всички операции били криптомилитарни. Не се знае дори дали е истина това, което съобщават някои курдландски източници (Курдландия запазила в конфликта неутралитет, съвсем относителен, както ще изясня скоро), че противниците се мъчели да се победят с дистанционно разваляне на климата и земетресения. Може това да са били само заплахи, опити за всяване на страх или психологически маневри с цел да се принуди противника да инвестира средства в такива методи на борба, които няма да дадат очакваните резултати. Истина е, че големите централни езера на Цетладния изчезнали, погълнати от сеизмично потъване на земята, но нищо не показва, че катастрофата не е имала естествен произход. Както и да е обаче, до естествен сблъсък изобщо не се стигнало. Почти едновременно Тарактида и Цетландия навлезли в епохата на биотехниката. Не може да се разбере коя страна е използвала първа така нареченото оплождащо оръжие. Трябва да ни е ясно, че воюващите през пространството на океана са били енцианци, а оплождането при тях има опрашващ характер. Някой пуснал в действие патоферите — патогенните фертилизатори130. Изглежда обаче, че са го направили кливянците. Воялния имала няколко години тежки проблеми с естествения прираст: появили се много деца с вродени недостатъци. Но дори и тогава волянците не си признали, че ендемията на родените с тумори може да има някаква връзка с Кливия, а какво остава за това, че са отговорили на тайнствената атака с човекоубийствена контраатака.

Не зная защо библиотеката на МВнР не разполага изобщо с военен отдел и на съчинението на доктор генерал Брюмел, посветено на трансконтиненталната биологична война на Енция, се натъкнах съвсем случайно. Брюмел (а може и да беше Брюмли, не помня вече) допуска, че войната по начало е била генна.