в степен, зависима от съвременните вярвания, но вярвания бюрократични, а не религиозни. Понякога наричат този феномен самозаблудна заблуда или себемиражене. На мястото на вярата в свръхестествената сила на владетелите идва полицията, а едновременно с това растящото влияние, което движението на информацията оказва върху целия живот, води до изкушението тя да бъде монополизирана. Икономическите и информационните монополи са различни по отношение на заетите от тях обекти, но си приличат по явленията, които предизвикват: стига се до социални колебания. Или доминират икономическите (разцвет- криза), или информационните (истина-лъжа). Утешаването с помощта на измислици е най-простият стабилизатор на обществените структури, в края на краищата той има тази добра страна, че много тревожни очаквания, които се основават на известността на притеснителни факти, не се изпълняват, така че като се държат тези факти скрити, се щадят нервите на хората. Но в този случай може лесно да се прехвърли мярката. Синдромът себемиражене (осладкодумване) означава да се заразят с илюзии самите създатели на илюзии, което може да доведе до така нареченото пълно вътрешно оеднаквяване и поглъщане в бюроциркулацията, до социошизофрения (едно говорят, в друго вярват), а също така и до още по-сложни явления, свързани с патологичната информатика. В нормалната средностатистическа цивилизация замърсяването на информационната среда с лъжи достига 10-15%, когато премине 70%, се появяват колебания от типа на трусовете с цикличност 12–15 години, а над 80% филтрирането на чистата истина става невъзможно и настъпва колапс. За да бъде избегнат, трябва nolens volens114 да се замрази науката, защото развитието и се сблъсква с развитието на ирозита. Тези два пътя на развитие се разделят най-сетне окончателно и се появяват така наречените разклонения на Сираксос (по името на социоматика, който ги открил). По-нататъшното развитие на знанията трябва да се посвети или на ирозията, или на науката, защото представата, че може да се създаде затворен анклав на истината, заобиколен от всеобща лъжа, нещо като остров на истинското научно познание сред дезинформираното общество, е опасна илюзия. Никъде това не е успяло повече от 90–100 години. Не е възможен и устойчив компромис между алтернативите. Който се опитва и на Бога да се моли, и на дявола да се кланя, остава на сухо с резултат от жалки лъжи и жалка наука. Потисканите социални колебания предизвикват така наречените странични подхлъзвания към ирационализма, лъжеидиотизма и т.н. Колкото е по-силно цивилизационното ускорение, толкова е по-трудно да се различава информацията от дезинформацията и цялото общество се люшка между лъжливата действителност и лъжливата вяра като две крайни състояния. Такива резки колебания (защото икономическата цикличност се отразява на информационната, а тъй като фазите им не са синхронизирани, се получава интерференция, която предизвиква резонанс и трусове) настъпили във волянската империя в края на XIX век и я разцепили, както силният звук, който предизвиква резонанс на чашата, я пръска на парчета. Стигнало се до две поредни революции, разделени от десетилетия на смут, наричани в традиционната историография хаотичен анархизъм. Тези сътресения не засегнали Курдландия, защото съзнателно или несъзнателно тя избрала ирозита вместо панверизма, което се проявило в пълната и социална стагнация. Наистина, казва Тетрарксис, човиците не стоят в своите унили животни затова, че не мечтаят за нищо друго, а не мечтаят за нищо друго, защото направо са били затворени в курдлите. Да се занимаваш с наука е невъзможно дори и в най-големия корем и точно това спасява странохода от нарастващи колебания и окончателен разпад.

Но да си дойдем след тази разходка из галактическата политология на думата, или по-скоро на словото, след като става дума за въпросите на вярата. Като че ли несъзнателно църквата застанала на страната на веризма и срещу ирозията, защото нейната хилоистична доктрина смятала всяко ново откритие и всяко изобретение за доказателство на собствената и истина: след като машините можели да заместват енцианците в тежкия им труд, след като полезните изкопаеми улеснявали техни бит, това означава, че Бог наистина е направил природата да им бъде слугиня, която скромно чака да бъде повикана. Нали сам Бог им е дал обкръжението, което може да бъде овладяно, и разума, който ще може да направи това. Като че несъзнателно те извели на преден план тази страна на Божията природа, която може да се нарече „услужлива“ по отношение на създанията, затова Енция изживяла много сблъсъци на политиката с науката, но почти никакви на науката с религията. И това също било причина за усърдието, с което били приети още първите проекти за изграждане на Етикосфера, жизнена среда, на която науката е придала благороден характер. Тази среда, макар и изцяло изкуствена, създадена по психотехнически рецепти, а не според лайтмотива на църквата, била в пълно съгласие с него: тя трябвало да осъществи Божия замисъл. Бог дал на своите същества шанса да се изтръгнат напълно от обществото на престъпленията, злодеянията, нищетата, катастрофите и всякакво друго зло, поискал е със собствен труд и собствен разсъдък да достигнат до това, което е предназначил за тях още преди Сътворението, но не им го е наложил предварително и веднага под формата на Рай, за да имат правото на напълно свободен избор.

Ето защо може наистина да се твърди, че основната религия на планетата е по-„материалистична“ и едновременно с това по-малко „счетоводна“ от християнството, защото виждала Божието царство на този свят, към който не добавяла никакъв отвъден свят, където ще се плаща за греховете и заслугите. Може би тенденцията да се дават на небето и ада някакви местни измерения се е съдържала потенциално в хилоизма (така се нарича основната им религия, само, моля ви, не ме карайте да изяснявам произхода на думата — той е исторически, или много объркан, а за въпроса, който разглеждаме, е без всякакво значение), но не могла да се прояви на Енция, защото там раят бил поставен в края, а не в началото на историята за Сътворението. Що се отнася до мене, винаги съм искал да разбера от компетентни лица дали този рай, който земната църква обещава на праведните, не е същият рай, от който са били изгонени прародителите ни, но колкото пъти ми се отдаде да направя това, все забравям да попитам. Струва ми се, че онзи начален рай е бил като че ли някак си по-скромен от този, който ни очаква след смъртта.

Надеждите за вечен живот се появили в каноните на вярата единствено под формата на мъгляви въжделения в древността, когато енцианците забелязали, че приличат на големите птици от южните мочурища. След смъртта трябвало да им израстват крила, с които да отлитат в небесата. Но никакво същество, което да напомня ангел, не се е повило там в сакралната иконография. Нямам понятие защо. На здравия разум това ще се стори логично, но явно този разум няма много за казване по толкова деликатни въпроси като ангелологита. Хилоизмът направил невъзможно изнасянето на рая извън този свят с основната си догма, че именно Бог е дал на своите създания пълната възможност за усъвършенстване на битовите условия, така че било позволено да останеш в Църквата и да смяташ, че вярващите ще стигнат сами до безсмъртие на този свят, стига да вървят в съответната посока.

Земните теолози, особено христолозите, обвиняват хилоизма, че е повърхностен, защото наистина в него няма тази Тайна, каквато в християнството са Първородният грях, Грехопадението, Изгонването от Рая и греховността на човешката природа, озарена от надеждата за Изкупление. Енцианските теолози отговарят на това, че тяхната религия още от самото си зараждане е положила в основата си съгласието на Божия замисъл с природата на Творението: каквото поискал Бог, това е създал. Теологията на енцианците се различава обаче от християнството и другите велики монотеистични религии по един още по-съществен белег, защото не твърди, че Откровението е едно единствено. Според земните жители, казват хилоистите, Бог се разкрил на първите хора непосредствено и така ограничил тяхната несигурност по отношение на своите заповеди и себе си, но не ограничил хората в свободата им на действие и това довело до тяхното Грехопадение. Така твърдят юдаизмът и християнството, като не се съгласяват с другите значителни религии, особено в Близкия и Далечния Изток, които или нямат равно по сила Откровение, или то има друг смисъл. В тази ситуация на взаимно съществуване на различни вероизповедания не се стигнало до никакво съгласие и всяка църква се смята за изключителен доверител на Божията истина, а за останалите казва, че грешат. А енцианците, дали защото са по природа по-рационално мислещи същества от хората, или по други някакви неизвестни причини, превърнали царящото и при тях многообразие от религии в основно правило на теологията. То гласи, че Бог не ограничава никого нито в постъпките, нито в мислите му. Като се стреми да даде на своите създания най-висша свобода, Творецът се е скрил като че ли от тях и до него може да се стигне само с размисли за битието. Ако, твърди хилоизмът, Бог наистина се беше открил на създанията си, би го направил така могъщо и еднозначно, че същността на Откровението щеше да бъде навсякъде една и нямаше да се стигне до религиозни разцепления. Това, че Бог съществува, казват хилоистите, се вижда от космическата всеобщност на теогонията115, а това, че не оставя само един път към себе си с едно единствено истинско Откровение, а се съгласява мълчаливо с множество теотелични116 пътища, се вижда от многото вероизповедания.