произвеждат фалшификати! Това подобие трябва да успокоява умовете, че ще бъде усъвършенствана уж само невидимата вътрешност, а външността изобщо няма да се промени. Натъпчете в такъв случай манекените с компютри и ще получите съвсем същото!
Генното инженерство, доказвал той, става толкова по-абсурдно, колкото ПО-МАЛКО ограничения има. Който е овладял само умението да прави незначителен ретуш, не е овладял нищо и не е никаква заплаха. Зад разкрасяването на света се крие надеждата за по-добър живот, с който ще дарим потомството. Генните инженери се позовават на това, че нашите прадеди са били виридоядни птици, а после са бродели със закърнели крила и ние не приличаме много на тях по тяло и дух. Така че, казват, след като не виждаме нищо лошо в прастария преход от низша птича фаза към висша разумна, аналогично трябва да направим следващата крачка!
Аналогията е лъжлива, подобието не е истинско, защото птичите прадеди на енцианците не са имали никакъв избор, а ние имаме. Те са имали привилегията да не знаят и да им липсва съзнание: и двете неща сме изгубили безвъзвратно. Като отхвърляме смъртната обвивка, отхвърляме самите себе си, а придобитата свобода за проектиране на усъвършенстванията се оказва допълнително нещастие. Възможни са много и различни усъвършенствания. Така че ще си съперничат различни проекти за Homo novus entianus111 и за един прототип ще трябва да се постигне съгласие (многото биха довели до взаимен сблъсък). Това означава, че ще получим потомство според съгласието, които ще приемем. Но когато решим,че нашите деца трябва да бъдат еди какви си, ще излъжем себе си, защото е все едно дали ще дойдат при нас от звездите, за да завладеят Енция, или от ретортата. Самоунищожението може, разбира се, да се обсъди като всеки друг проблем, но без фалшиви подобия и скриващо истината гримиране.
Написах много за тази идейна война, защото както ни уверяват историците, тя е имала ключово значение за по-нататъшното създаване на етикосферата. Разбирането за Бога преминало в хода на историческото развитие на енцианците през особена еволюция. Отначало той бил отъждествяван с природата: тя била Бог, негово пълно въплъщение, едно от многото поредни. Небесните тела били неговите части на тялото, а живите същества — неговите възвишени и принизени мисли. Най-възвишени били разумните същества, или самите енцианци. Това самообожествяване изисквало незабавно да бъде изтълкувано как е възможно едни Божи мисли да не са съгласни с други, че дори и да ги убиват. Обяснението било просто: след като е Всичко, Бог може да има всевъзможни мисли, значи и лоши, на които добрите се противопоставят, защото ако има само добри, той няма да бъде Всеобхватен. Докато религиозните институции се отъждествявали с държавните, това тълкуване било достатъчно, защото властта, едновременно светска и духовна, решавала кои Божи мисли (= кои граждани) са лоши, а кои добри. Но в лоното на тази космично-държавна религия се зародили ересите на мизяните, теокриптите и сервистите. Според теокриптите Бог се въплъщава в разумните същества само с най-низшата част на своето естество, а тяхната задача е да се усъвършенстват, в резултат на което стават все по-висши частици на Божия разум. Те нито могат разберат Бога, нито са неговата цялост, както пръстът не е цялото тяло, а една мисъл не включва в себе си целия разум. Според мизяните Бог е по природа „над разумните същества“: не в смисъл, че е чисто и просто лош, което им се приписвало като твърдение, докато били подлагани на гонения, а в смисъл, че Бог е зает с проблеми, непостижими за енцианците, а задачата на Църквата е да бъде компас, за да съгласува ориентацията на разума с необхватната посока на Божите действия. А сервистите смятали преди всичко, че Бог е създал този свят без оглед на това с какво още ще трябва да се занимава и от тази гледна точка му приписвали цялата отговорност за всичко на света. Бог трябва да бъде обичан и да му се благодари безкритично дотолкова, доколкото той носи тази отговорност, защото, както се е изразил наивно Миксикуикс, обущар, който може да направи милион омайно пеещи облаци и един чифт лоши обувки, не е добър обущар, независимо от това колко хубаво ще пеят облаците. Заради това го разкъсали на части с нажежени клещи пред император Скс (Скс се гордеел със своето късо име, но това е отделен въпрос и мисля, че ще бъде разумно да подмина цялата топономастика112 на енцианските родови названия и нейната връзка с изпълняваната длъжност, защото при тях изпълняваната длъжност се отразява на името). Освен тези главни еретични учения, се появили и по-малки, например на фрагистите, които смятали, че Бог е създал света, но не е постигнал пълен успех, защото след като е безкрайно добър, не искал да кара своите създания да правят нищо насила, само добро също, и затова им дал повече свобода, отколкото можели да понесат. Казват, че тази доктрина е най-близка до учението за първородния грях и грехопадението с тази разлика, че търси вината за грехопадението на първите разумните същества в сблъсъка между добротата на Бога и неговото творческо умение. Защото фрагизмът приема мълчаливо, че Бог НЕ може да създава взаимно противоречащи си неща, каквото е съчетаването на пълната доброта с пълната свобода на действието, което показва, че над Бог властва логика, която не допуска съвместно протичане на изключващи се логично състояния, и това ограничава Всемогъществото, но авторите на тази ерес не си давали сметка за това.
За начало на новата ера енцианците смятат годините 1811–1845. Очевидността, или може би по-скоро буквалността на всичко, което ставало в империята, била заличена от управлението на четиримата лъжеимператори, наречени графокласти113. Като започнала с изгарянето на всички летописи заедно с летописците, графоклазията достигнала такова съвършенство, че не е възможно да се установи откъде точно води началото си. Сред апокрифите, които съобщават как се е стигнало до нея, ще спомена наслуки увардския. Ксиксар, поредният владетел от династията Ксикс, имал уж обичай всеки ден преди първото си ядене да убива в дворцовия зверилник по един курдел, умишлено оставен гладен и поради това разярен. Пред очите на първия дворцов кучкар курделът го блъснал в един празен кладенец или пък Ксиксар сам се скрил в него от атакуващото го чудовище, което се изпикало в ямата, за да изкара с урината си нагоре стаения вътре император. Кучкарят убил страшилището и спасил господаря си от бедата, но веднага разбрал, че ще плати за това с живота си, защото заради интересите на държавата императорът трябвало да посече спасилия го свидетел на своя позор. И тъй като бил свикнал да взема бързи решения по време на лов, кучкарят блъснал Ксиксар обратно в пълния кладенец и го държал там, докато умре, след което се качил на престола вместо него. Това може и да не е напълно измислено, ако е облякъл дрехите на убития, защото през тази епоха енцианците си закривали лицето, както ние си закриваме срамните части на тялото. Нещата уж излезли бързо наяве, но много могъщи дворяни застанали на страната на Лъжексиксар, защото виждали в това изгода за себе си. Като действал необикновено хитро и се съюзявал с едни срещу други, той усъвършенствал абсолютната власт с абсолютно преиначаване на всички
