решили да си направят скривалища. Но в блатата, където все още живеели по това време заедно с глупавите двонци, като ги хранели от време на време поради вроденото си милосърдие, не било възможно никакво строителство. А след като се препитавали с ловуване, нямало как да се преселят на северното вулканичното плато, защото там ловният им обекти, курдлите, които можели да живеят само в мочурищата и се хранели с блатни водорасли, бързо щели да намерят смъртта си. Затова създали единствените по рода си ноеви ковчези във вид на движещи се крепости (кулоходи) от огромните скелетни кости на уловените курдли, чието месо са изяли, и това била за тях единствената възможност да оцелеят, защото преди милиони години в зоната на Рош се разпаднал друг, по-малък спътник на планетата, каменните му отломки падали върху нея преди още да са се появили разумните примати и именно това довело до мутации на пракурдлите, по чиито гърбове се появили здрави брони от втвърден силициев двуокис. Отделяли го така наречените противометеорни жлези, описани от Кукуеригу, друг курдландски изследовател, археолог, който се позовавал на рисунките, запазени в пещерите на вулканичното плато.
Последните бронирани пракурдли изчезнали, когато цели човишки дружини започнали да предприемат смели пътешествия към платото и (както твърдт Куикуеригу и Куакуерлак, също археолог), човиците се научили да доят курдлите, защото това, което отделяло вимето им, се втвърдявало и излято във форми, ставало на много добри силикатни тухли. (Истина е обаче, че волянските експерти като един наричат това пълна фантазия, като подчертават, че тухлите са от осмото хилядолетие на античната ера и са били изпичани по обикновения начин, а не са ги доили).
Така че когато започнали срумовете, или срутванията на метеори от втория разпадащ се спътник на Енция, човиците вече имали построени крачещи крепости, които обаче не били живи животни, както твърди клеветническата измислица на тъпоглавите волянци (или двонци). Милосърдни по природа, праполците (човиците) позволявали на волянците да се крият под техните градове-крепости и наистина отдолу на всяка една от тях номадствала шайка бездомни двонци. Тук трябва да добавя, че двойните названия (полци — двонци, човици — волянци) произлизат от съществуването в самата Курдландия на две противодействащи си археологически школи, всяка от които разполага с десетки аргументи в полза на едната двойка названия, но за съжаление не могат да се разберат помежду си. Скитниците се хранели с остатъците, които им давали от укрепения курдел благородните човици. Като поддържали живота си с тази милостиня и се криели в спасителната сянка на курдела, двонците си спечелили името волянци, защото за разлика от човишките екипажи ходели на воля. Но и на курдландците тогава животът не бил лесен, тъй като работели от ранни зори до късна нощ като гребци на галера и движели със стократно общо усилие огромните кости, за да местят краката на своите крепости. На този непосилен труд сложил окончателен край едва Предводителят, който лично измислил биоинженерството. Той научил своите по-малки побратими как трябва да синтезират под негово ръководство миниатюрни курдлета и да ги отглеждат със стимулиращи растежа хормони, което било направено със забележителен резултат. Така се повили синтекурдлите, а от тях съвременните градодонти, градове, които се движат и се грижат за своите жители, отлично оборудвани, канализирани, комфортни и чисти. Всеки можел да излиза на разходка или по друга работа от родния курдел, а след това да се връща като в свой дом. Наистина срумовете отдавна били престанали, но какво можело да бъде по- добро от луксозния куломобил, където през зимата е топло, през лятото не е горещо, където се пътува удобно в обкръжението на близки и се опознава родния край във всичките му посоки? Относно пропуските и паспортите, които дават право да се излиза временно от курдела, те се оказали необходими по чисто административни причини, за да не се налага никой да се блъска на входовете и изходите. Паспортизацията се оказала необходима и поради това, че подлите волянци, вместо да са вечно благодарни на курдландците за спасения си живот по време на срумовете, се преобличали като човиции и като се правели на връщащи се от разходка законни жители на градодонта, влизали вътре, за да сеят суматоха и деморализация, особено сред незрелите младежи, като им внушавали, че уж жизнените услови вън от курдела са по-добри. След няколко века, като се накрали и набандитствали до насита, волянците напуснали заблатените места и си построили жилища на северното плато, където създали след края на сеизмичната активност своя държава, във всяко едно отношение по-лоша от курдалството. По това време блатеанът се отдръпнал и Курдлистан се утвърдил върху заблатените територии, а на граничещото с него плато се разпростряла Волянската империя, която след това станала република. Определянето на границите станало около 900 години преди новата ера. Любопитно е, че войните в земен стил, с ясно изразени фронтове и движение на войскови подразделения, продължили на Енция едва триста години. Отказали се от тях заради една постоянна, но не толкова явна борба. Пакостели си взаимно с тормоз, набези, провокации, саботажи и диверсии, при което Воляния винаги започвала първа (напомням, че цитирам курдландски учени). По това време във волянските щабове били разработени нови методи за борба с градоходите, например като им се присажда пети крак, който да изпълнява ролята на пета колона. Коварството на мерзавците се състояло в преструвката, че уж не знаят нищо за жителите на курдлите. Така че ако волянските командоси присаждали на курдела пети крак (на този, който правел това, му казвали смутоног), ако така наречените бунтотелци предизвиквали в телата на курдлите хаос, като намазвали напр. опашките на животните с нещо вкусно, за да започнат да се ядат оттам, ако вършели дестабилизиращото си дело, като подхвърляли на пасящите курдли отрова в стъклени балони, която предизвиквала толкова силни повръщания, че курделът можел да се обърне с хастара навън (така нареченото разкурдляне), това официално се приемало за атаки, насочени само срещу животните. Защото волянците не искали да знаят, че те имат архитектурен, изкуствен произход и говорели коварно, че Предводителят не е измислил никакво биоинженерство.
Основна промяна в отношенията донесъл едва ХХII век, който долу-горе съответства на нашия ХIХ-ти. Научих това от тритомното съчинение на професор-доктор Мзизимркс, член на Курдландската академия на науките. По това време Воляния поела по пътя на индустриализацита, което нещастие отминало Курландия благодарение на поученията на Предводителя. Първият импулс бил даден от откриването на топлозавърската машина, задвижвана от пламъците, които един намокрен и разярен от това топлозавър дишал през устата си. Най-заможните волянци започнали да продават земите си и да влагат средства в огнеупорните курдли. Това дало тласък за тяхното отглеждане. Бързо се повили свръхогнедайни и едновременно с това огнедойни породи. Използвали ги в металургията за топене на желязо, а също и за отоплителни цели. Капитализирането на курдлите довело до увеличено търсене на високотемпературни и дълготрайни екземпляри, но бездимни курдли не могли да бъдат създадени. Стадата се размножавали стремително и след няколко десетки години се стигнало до опасно замърсяване на околната среда. Тогава се появила идеята за централизация на топлозаврите, наричани често смогозаври, защото няколко големи екземпляра димят по-малко от множество дребосъци, а оттам до концепцията за национализиране на всички стада имало една ръка разстояние. В това се състояла така наречената програма за уедрителна оптимизация, но част от учените, които се занимавали с изчисленията кой курдел ще бъде най-икономичен, твърдяла, че всеки естествен курдел не става за нищо. Други издигнали идеята за така наречения комбинар, едновременно огнен и екологично чист, който работи със затворен цикъл и се храни с това, което отделя, след като бъде обогатено с малко витамини. Но едни от курдлите умирали или полудявали и като събаряли предпазните стени, бягали в Курдландия, други губели огъня си, а някои в хода на научните експерименти започвали дори да изстиват до отрицателни температури, от което се направил опит да бъдат използвани в хладилната промишленост, но не се получило нищо, защото животните изпоизмръзнали. Появила се заплаха от енергийна криза, акциите на курдловите дружества падали главоломно, който можел, се запасявал с последните топлозавърчета, направен бил опит да бъде създадена набързо изпасница, която да яде трева и като я подложи на ферментация, да образува газ, но и това не се получило. Разпадането на Воляния било предотвратено чак когато волянците открили атомната енергия, но направили това много нескопосано, като всичко, което се прави в тази държава. Толкова от курдландския академик. Можеше и повече, но вече не ми достигаха сили за по-нататъшно четене. Понеже особено много пращаше по дяволите волянския си колега Пиривит Пирит, без да излага неговите възгледи, а само като стоварва на негов гръб всички възможни грехове, намерих от любопитство една малка книжка на волянеца. Заглавието и беше „Мендосфера или етикосфера“. Надникнах озадачен в големия речник на чуждите думи и разбрах, че първата дума на заглавието идва от латинската дума
