нелегално придобита отвара от предизвикващите повръщане треви, които купували от племенните шамани, а това трябва да е довело до всеобща корупция, защото в някои области гълтането на жертвата от курдела се смятало за лошо предсказание. Но в други региони самият повръщенецът бивал шаман или вожд, откъдето произлязъл обичаят кандидатът за вожд да се оставя да го глътне курдел. Преминаването през курдела се считало за форма на ритуална инициация. Който проявявал малодушие и не давал да бъде глътнат, не можел да разчита на каквато и да е важна служба в общината. По това време вече праенцианците, които живеели в тресавищата, се наричали човици. От наша гледна точка техните вярвания изглеждат много странни. Най-голяма почит оказвали на курдела, който се самоизяжда, като смятали, че самоизяждането е достигане на по-висока степен (след като курделът е божествено същество и се изпълва със самия себе си, става божествено същество на квадрат). Древният човишки Олимп бил гъсто населен, защото курделът същестувал в най-разнообразни форми и имал най-различна съдба. Така напр. гладуващият курдел ставал все по-малък и все по-зъл и се превръщал в курдел, който прилича на най- обикновено куче, или курдуче. От курдучетата водят началото си джуджекурдите и те са тези, а не съседите, които ходят нощем по нужда зад чуждите къщи. А кукурделът е такъв курдел, който е изял курдуче и това го е разярило, но не го е направило малък. Той причаквал пътниците и им задавал гатанки, които не можели да бъдат отгатнати, защото говорел много неясно и не можело да му се разбере нищо. В ранното средновековие човиците смятали думата „курдел“ за свещена и забранена за произнасяне, а на чудовищата давали заместващи имена като дердел, брдл, мердл и т.н. Техните героични митове разказват за храбреци, които са се вкурдлили и изкурдлили с помощта на магии, а това дало началото и на една ерес, която обърнала знаците на дотогавашната вяра и провъзгласила курдела за въплъщение на всичките злини и безчестия, с една дума — за чудовище, родено от многото адове (за чиито входове се смятали кратерите на вулканите). И понеже енцианското средновековие продължило осем пъти по-дълго от земното, това имало важни последствия за развитието на човишката култура. Тя започнала да се освобождава от църковното влияние в периода на големия глад, когато курдлите станали ловен обект и група войници с метални копия, пики (но сгъваеми, за да не засядат в гърлото на курдела) и скрити в пазвата си торбички и кесии с билки за повръщане, се оставяли да бъдат погълнати и като се намазвали в корема на животното с екстракта, бодели неговите вътрешни органи, докато започвало да му става лошо и получавало колики. Понякога курделът повръщал ловците по-рано от необходимото, понякога падал и умирал заедно с тях или пък умирал, но те успявали да излязат на белия свят. Заплашен по този начин, видът започнал да проявява странни форми на мимикрия, имало напр. курдли, които се покривали с трева, дори и с нещо като храсти и започвали да приличат на кургили, или гробищни могили на човишките прадеди, благодарение на което ставали недосегаеми. Но науката не успяла да установи дали тези легенди съдържат поне частица истина.

Щях да постъпя разумно, ако бях продължил да чета „История на Енция“ във версията на курдландския учен, но той нападаше на толкова места волянските историци, като прикачваше към имената им епитетите жалки лъжци, фалшификатори и чудовищни демони, че ми се прииска да разбера какво е предизвикало тези негови изблици гняв. Намерих няколко техни произведения и оставих недочетения том, като отбелязах мястото, до което бях стигнал, с лъжичката, защото нямах нищо друго под ръка. Отворих най-напред „Мистифицирана история“, защото беше най-тънката от всички книги. Беше от волнския курдлолог Арг Куарг Тралаксарг. От него разбрах, че на Енция никога не е имало никакви топлозаври, мокрозаври и мокрозавърчета. Това били прастари небивалици, приети безкритично от сериозна част курдландски учени по причини, които нямат нищо общо с науката. Нямало там и никакви огнедишащи животни. Просто в блатата се намирали поотделно блуждаещи огънчета самозапалващ се метан и земноводни влечуги плюс подблатни вулкани, наричани на прост език бълбукани, които съвсем обичайно изригвали и бълбукали от време на време, а безпросветните умове на местните жители превърнали това в ужасни битки на пирозаври. Което по-късно се опитвали да рационализират или да съгласуват с еволюционната теория на Чикчирвин учените от палетинската школа, финансирани от Министерството на курландската пропаганда, защото Предводителят бил заинтересован нациомобилизмът да има добра репутация и извън границите на странохода.

Но този автор водеше спор с друг, Куиксак, затова взех неговия труд по палеонтология и намерих представен в него целия цикъл, през който преминава хранителната каша в стомаха (всъщност в стомасите, защото са около шест) на курдела. Това е така наречения цикъл на Грепс. Имаше и таблици със спектрални анализи от проведени лабораторни изследвания върху самозапалването, които показваха, че курделът с понижена киселинност произвежда изпарения, горящи с ярък оранжев пламък, а когато има повишена киселинност и го мъчи парене в гърлото, диша синьовиолетов огън, но ако преди това е преял с жилави растения, само дими. Там бяха и снимките на едни енцианци, които уж видели със собствените си очи жив пракурдел в курдландския резерват Фифари. Той спял, потопен целият в калта, на повърхността на тресавището се показвали само вроговените му ноздри и от време на време въздишал тежко, но после започнал да хълца, показал главата си и скръцнал със зъби, така че се разлетели искри, от което устата му блъвнала огън и се чул силен звук като от двутактов дизелов двигател. Това означавало, че не се е събудил напълно, а е издишал пламъка в съня си. Бих искал всъщност да видя снимка на огнедишащия курдел вместо снимките на тези, които са го наблюдавали с такива подробности, но и прецизността на описанието беше донякъде поразяваща. Затова пък Икс Куасерикс Хетелент, най-големият като че ли авторитет на планетата в областта на генетичната и морфологичната курдлистика, изброява неопровержими експерименти, проведени с курдли в неговия институт, които говорят против съществуването на пирозаврите. Макар да им заостряли нарочно зъбите с шлайфмашина, да им давали да ядат само печени коркови тапи и люти чушки, да се опитвали дори да ги поят с леснозапалими летливи течности от етер до бензин, никой не издишал и най-малко пламъче и институтът изгорял единствено от небрежност, защото бил обхванат от огъня, който разсърдените привърженици на хипотезата за съществуването на пирозаврите подпалили. Но вероятно от лоялност към колегите си Хетелент не казва дали подпалването е било опит да се унищожат резултатите от негативния експеримент, или направо да се обяви, че подпалвач е курделът, с който се правят експериментите. Освен това същият този Хетелент оспорва изобщо съществуването на ГРАДОДОНТИТЕ и твърди, че в стомаха на курдела може да се удавиш или да умреш на място от зловонието. Във въздушните му мехури също никой не можел да издържи дори и пет минути. А това, което по време на организираните от курдландските турестически бюра екскурзии посещават волянските туристи, са измамнически препарирани макети, села на Потьомкин, без всякакъв мирис, докато всеки, който доближи на десет крачки дори тихо блеещия курдел, знае, че дъхът му от това разстояние събаря на земята и предизвиква пристъпи на астма. Така че според Хетелент не само на планетата не е имало никакви огнедишащи топлозаври, но не са съществували и не съществуват градодонтите. С тази констатация, казва той, неговата роля на отдаден на познанието палеонтолог свършва, защото относно останалото, или по въпросите защо курдланците се инатят за съществуването на несъществуващи същества, са длъжни да вземат думата ненаучните инстанции и фактори. Гласът на Хетелент изглежда беше предизвикал политическа буря както във Воляния, така и в Курдландия, защото се стигнало до извънпарламентарни писмени запитвания в градодонтите, до протестни стомашни митинги и до дебати във волянското народно събрание, а след това до размяна на дипломатически ноти, прекратена със заявлението на волянски дипломатически представител, че неговото правителство не подлага на съмнение факта на заселването на курдлите от битова гледна точка, а когато се изказват по този въпрос, учените правят това като частни лица, които не са упълномощени да обясняват характера на програмата, определяща какво е решаващо като обективна истина за външния курс на държавната политика.

Доста объркан от едно толкова фундаментално разногласие, се заех отново с „История на Енция“, автор на която беше Куакуерли, като се страхувах, че ако изгубя веднъж водещата нишка, ще затъна в тресавището на противоречивите научни възгледи. Втората част на своята монументална монография Куакуерли беше посветил на разумните жители на Енция. Той представяше нещата доста ясно, в смисъл че на планетата няма само един разумен биологичен вид, а има два: двонци и човици, или полци. От двонците водят началото си волянците, а от човиците — курдландците. И едните, и другите са произлезли от големи безкрили птици, затова си приличат много по анатомия, но се различават основно от умствена гледна точка. Двонците се характеризират със сладострастие, склонност към пороци и общо духовно недоразвитие. За разлика от тях човиците се развили безпроблемно. Затова, като предвидили стотици години напред благодарение на развитието на астрономията, че на планетата ще завали метеорен дъжд, защото нейният естествен спътник ще се пръсне на парчета, когато навлезе в нестабилната зона на Рош, прачовиците