съветниците напрягаха мислите си на чаша черно кафе, за да намерят поне претекст, ако не предписание, което да отвори пред мене вратите на Сезам. Бързо разбрах, че всичките тези висши и низши служители на МВнР нямат никакво понятие от Енция, както и от астронавтика, защото това не влизаше в техните компетенции, и ми се случи да чу как вместо Телец казваха телешко. Накрая Щрюмпфли се отказа от по-нататъшните консултации, каза ми да чакам вкъщи на телефона и след три дена обяви триумфално, че сме победили. Приех, разбира се, без всякакви възражения необходимото условие да идвам в главната сграда само нощем и да я напускам преди разсъмване, защото дотолкова вече разбирах деликатността на начинанието, че можех само да изразя своята благодарност. Трябваше следователно да превърна нощите си на дни и най-сетне щях да проуча в извънработно време всичките тайни на другия свят.

Купих по възможност най-големия термос за кафе и чанта с прегради, където сложих бисквити, бурканче мармалад, хлебчета, плоско шишенце мартело, каквото дават на тежко ранените по бойните полета, дебела тетрадка и в последния момент добавих нещо, което бях забравил, нещо съвсем символично, макар че всъщност беше наистина необходимо — добавих една лъжичка.

И така, като получи неофициалното съгласие на директора на отдел „Телец“, Щрюмпфли ме въведе през нощта след края на работното време при енцианския архив и ми даде лично в първата зала на библиотеката някои пояснения как трябва да ползвам събраните там материали.

Каза ми, че данните, които засягат ненаселените планети, се събират много просто, като се използва принципът на тройното разпределение. Най-напред идват рапортите на първооткривателите, грешни по силата на обстоятелствата, след това резултатите от специализираните експедиции, където вече се стига до разклоняване на грешките, защото няма случай специалистите да се съгласят един с друг, затова и се повяват vota separata72, кореферати и контрареферати, след което следват експертизите на земните специалисти, или на хората, които изобщо не са стъпвали на космически кораб, да не говорим за други планети, така че врелите и кипели в битките космонавти-изследователи пишат във връзка с техните кабинетни и лишени от стойност мнения жалби, преценки от суперревизии и протестни атестати, което води след себе си планиране на следващи експедиции, които счетоводителите прекъсват в средата или в края на пътя им по служебните инстанции, защото според тях помирителните комисии и арбитража на място са значително по-евтини, и с това обикновено спорът приключва, освен ако някой сановник, особено влиятелен или амбициозен, който жадува да се обезсмърти като свърже името си с някое ново небесно тяло, не успее да издейства с големи усилия извънредна субсидия. Но тогава въпросът така или иначе губи всякакво значение за МВнР, след като е известно, че няма да се осъществят никакви контакти, защото няма с кого, така че документите отиват в архива на началника на съответни отдел със забележка: Nolo Contendere73.

По-лошо е с населените планети. При тях се стига много бързо до смесване на астронавстката материя с политическата, защото всяка чужда цивилизация създава най-малко толкова версии за своята история, колкото държави има в нея. Това са несъвместими версии, направо диаметрално противоположни, но МВнР не може да оспори открито нито една от тях, защото подобно действие ще доведе до непосредствен сблъсък ante rem74. Министерството приема всичките на prima vista75 и едва след това се установява практически как стоят нещата. Служебните предписания делят звездите на отдалечаващи се от нашето слънце и на приближаващи се към нас. С първите няма проблеми, защото не може да се постигне дипломатическа близост при нарастващи астрономически разстояния. В замяна на това служебното внимание се съсредоточава върху другите и към тях именно принадлежат планетните системи на Телец. Тук материалите се делят на официални и истински, или на явни и тайни. Политическият курс трябва да се определя според това как Е там, а дипломатическите стъпки да се предприемат съгласно това какво ТАМ говорят, че е там.

Ако на планетата има осемнадесет държави (а за космическите мащаби това е нищо), само наивник може да очаква осемнадесет версии по нейните вътрешни въпроси. Освен трудовете на официалните историци съществуват мненията и на такива, към които властите се отнасят толерантно, може да са ги екзекутирали, но са ги реабилитирали post mortem76, както и на критикуващите и разобличаващите историографи, които за съжаление често са подлагани на духовни или физически внушения и променят своите заключения в следващите си книги, защото, да речем, имат жена и деца, ако тяхната биология го допуска, но и без това инстинктът за самосъхранение е характерен за всяко разумно същество, така че няма смисъл да се размишлява излишно над тези тънкости на галактическата историография. Към натрупания по този начин куп от варианти се добавят стотици килограми от хроники, изобразяващи съдбата на дадената държава през погледа на съседите и техните историци. Както е известно, китайците нарекли Първата световна война гражданска война на европейците и това е съвсем разбираемо, но също така превръща работата на МВнР в ходене по лабиринт, изпълнен със засади и загадки, защото отгоре на всичко идват нови рапорти от нови експедиции, а когато заедно с дипломатическите мисии ТАМ отидат и търговските, заинтересовани повече от печалбите, отколкото от историческата истина, отново трябва да се правят деликатни уточнения. И след като най-сетне всичко се урежда някак си на място, настъпват преломни моменти и цялата работа трябва да се започне отначало, защото паметниците на почитаните дотогава управници падат от пиедесталите, престъпните демони и чудовища се оказват герои и народни водачи, дитирамбите и съчиненията, увековечаващи заслугите на монарсите или полиарсите, губят актуалността си и много добре би изглеждал в такъв случай един земен дипломат, който при връчването на акредитивните си писма бърка историческия момент.

Удивен от тези обяснения, не можах да се въздържа от въпроса дали наистина Земята има вече установени отношения с толкова много планети, което създава такива сериозни грижи на МВнР, защото в института ми бяха казали, че в момента дейността им има тренировъчен характер. Щрумпфли ме погледна с недоверие, сякаш му се струваше, че не е чул както трябва, и бавно, отчетливо, за да разбера по-добре, ми изясни безсмислието, което се съдържа във въпроса ми. Министерството на вселенските работи развива дейността си на базата на отчетните документи, които притежава, и толкова. Единствено на този, който няма никакво понятие от изпълнение на служебни задължения, може да му се стори, че в тази ведомствена дейност има нещо необикновено, незряло или съвсем несериозно. Нали цялата политическа история на Земята се състои от грешки и техни последствия. От незапомнени времена държавите залагат на фалшиви карти, като вършат това, което НЕ съответства на техните най-разумни интереси. Затова политиката дава грешни преценки за противниците, а още по-често поради недоразумения и умствена недостатъчност прави от потенциалните приятели противници. Едновременно с това победите и пораженията произтичат от лъжливи прогнози, след като в общи линии победените се оказват след поражението си по-добре от победителите, ако не веднага, то като мине известно време. Защото политиката засяга бъдещи явления, които не могат да бъдат предвидени съвсем точно, а опитен политик е този, който знае прекрасно това и върши своето дело с любов към родината, с чувство за дълг и за висша историческа необходимост. Така че Министерството на вселенските работи не върви по някакъв съвсем различен път, а действа като обикновените земни министерства на външните работи, само че полето на неизбежните грешки, които съпътстват служебната му дейност, е придобило астрономически размери Нали зная, че съдбоносните решения, които предхождат двете световни войни, са взети при пълно пренебрегване на рапортите и други неоспорими документи, показващи, че войните не трябва да се обявяват? Какво значение може да има тогава дали подобни рапорти и документи са автентични, или фантомни? И как всъщност тази разлика може да промени хода на министерската дейност?

Като ми даде това наставление с добродушен, но категоричен тон, Щрюмпфли ме предупреди да не пипам главния каталог, защото съдържа 40 000 заглавия, така че само ще се объркам в него. Даде ми списък на най-важните от тях, подготвен от любезния магистър Брабандер, потупа ме по рамото, усмихна се и отиде да спи, като ме остави сам с библиотечния лабиринт.

Със списъка на съветника като нишката на Ариадна се поколебах за секунда между термоса и коняка, изпих накрая глътка коняк, за да си вдъхна смелост, и се залових с тежката работа, буквално запретнал ръкави, защото най-старите рапорти бяха покрити с дебел слой прах, а не исках да си цапам много ризата. Дори на това място като че ли витаеше невидим над мене мърморещия дух на моята домашната