— Хайде да уредим „Забава на чудесата“ — предложи Карлсон, като престана да се сърди. — Познай кой е най-добрият в света фокусник?

— Разбира се, Карлсон! — завикаха в надпревара Дребосъчето, Кристер и Гунила.

— Значи решаваме да уредим „Забава на чудесата“?

— Да! — казаха децата.

— Решаваме също така входът за това представление да струва един бонбон?

— Да — потвърдиха децата.

— Решаваме още събраните бонбони да отидат за благотворителни цели?

— Така ли? — попитаха учудени децата.

— А съществува само една истинска благотворителна цел — грижата за Карлсон.

Децата се спогледаха в недоумение.

— А може би… — започна Кристер.

— Не, ние решихме вече! — прекъсна го Карлсон. — Иначе не играя.

И така, те решиха, че всички бонбони ще получи Карлсон, който живее на покрива.

Кристер и Гунила отърчаха на улицата и разказаха на всички деца, че още сега горе, в дома на Дребосъчето, ще започне голямо представление — „Забава на чудесата“. И всички, които имат поне пет йоре, да изтичат в магазинчето и да си купят там „входни бонбони“.

Пред стаята на Дребосъчето стоеше Гунила; тя събираше от всички зрители бонбоните и ги слагаше в кутия с надпис: „За благотворителни цели“.

Посред стаята Кристер нареди столове за зрителите. В единия ъгъл на стаята беше разпънато одеяло и оттам долитаха шепот и кучешки лай.

— Какво ще ни показват тук? — попита едно момче на име Кире. — Ако е някаква глупост, ще поискам да ми върнат бонбона.

Дребосъчето, Гунила и Кристер не обичаха тоя Кире. Той все беше недоволен от нещо.

Но ето иззад одеялото излезе Дребосъчето. На ръце държеше малкото кученце.

— Сега ще видите най-добрия в целия свят фокусник и дресираното куче Алберг! — съобщи тържествено той.

— Както беше разгласено, пред вас ще се яви най-добрият в целия свят фокусник — чу се глас зад одеялото и пред зрителите се показа Карлсон.

На главата си беше сложил цилиндъра на бащата на Дребосъчето, а плещите си беше наметнал с карираната престилка на майката на Дребосъчето, като я беше вързал под брадата си в разкошен възел. Тая престилка заместваше черното наметало, с което фокусниците обикновено излизат пред зрителите.

Всички дружно заръкопляскаха. Всички освен Кире.

Карлсон се поклони. Той имаше твърде самодоволен вид: но ето той сне от главата си цилиндъра и показа на всички, че цилиндърът е празен — точно така, както обикновено правят фокусниците.

— Бъдете добри, господа, да се убедите, че в цилиндъра няма нищо! Абсолютно нищо! — каза той.

„Сега ще извади оттам жив заек — помисли си Дребосъчето. Той беше гледал веднъж в цирка фокуснически номера. — Ще бъде много забавно, ако Карлсон наистина извади от цилиндъра заек!“

— Както ви се каза, в тоя цилиндър няма нищо — продължи мрачно Карлсон. — И никога няма да има нищо, ако вие не сложите нещо. Аз виждам, че пред мене седят малки лакомници и ядат бонбони. Сега ще пуснем тоя цилиндър да ви обиколи и нека всеки от вас пусне по един бонбон. Това ще направите с благотворителна цел.

Дребосъчето с цилиндър в ръка обиколи всички деца. Бонбоните се сипеха в цилиндъра. После той предаде цилиндъра на Карлсон.

— Някак подозрително хлопат в него бонбоните! — каза Карлсон и поклати цилиндъра. — Ако беше пълен, нямаше така да хлопат.

Карлсон пъхна в устата си един бонбон и почна да дъвче.

— Ето това наричам аз благотворителност! — извика той и още по-енергично заработи с челюстите си.

Кире не пусна никакъв бонбон в шапката, макар че в ръцете си имаше цяло пакетче с бонбони.

— Та ето, мои скъпи другари, и ти, Кире — каза Карлсон, — пред нас е дресираното куче Алберг. То умее да прави всичко: да звъни по телефон, да лети, да пече кифлички, да разговаря и повдига краче. С една дума — всичко.

В този миг кученцето наистина повдигна краче точно край стола на Кире и на пода се образува малка локвичка.

— Сега вие виждате, че аз не преувеличавам. Това е истинско дресирано куче.

— Празна работа! — каза Кире и отмести стола встрани от локвичката. — Всяко куче ще направи тоя фокус. Нека тоя Алберг поприказва малко. Това ще бъде по-трудничко, ха-ха!

Карлсон се обърна към кученцето:

— Трудно ли ти е да приказваш, Алберг?

— Не — отговори кученцето. — Трудно ми е да приказвам само когато пуша цигара.

Децата подскочиха от учудване. Но Дребосъчето реши в себе си, че зад него приказва Карлсон. И дори се зарадва от това, защото искаше да има обикновено куче, а не някакво си говорещо.

— Мили Алберг, не можеш ли да разкажеш нещо из кучешкия си живот на нашите другари и на Кире? — попита Карлсон.

— На драго сърце — отговори Алберг и почна своя разказ: — По-миналата вечер ходих на кино — каза Алберг и заподскача весело около Карлсон.

— Наистина ходи — потвърди Карлсон.

— Да! И наред с мене на стола седяха две бълхи — продължи Алберг.

— Какво приказваш? — учуди се Карлсон.

— Да, да! — потвърди Алберг. — И когато после излязохме на улицата, чух как едната бълха каза на другата: „Какво искаш да направим: пеш ли да си идем вкъщи, или с куче?“

Всички деца смятаха, че представлението е хубаво, макар и да не приличаше много на „Забава на чудесата“. Само Кире седеше недоволен.

— Нали той каза, че това куче може да пече кифлички — обади се насмешливо Кире.

— Алберг, ще изпечеш ли кифлички? — попита Карлсон.

Алберг зина и легна на пода.

— Не, не мога… — отговори кучето.

— Ха-ха! Така си и мислех! — завика Кире.

— Не мога, защото нямам мая — поясни Алберг.

На всички деца Алберг се хареса много. Но Кире продължаваше да упорства.

— Тогава нека полети — каза той. — За това не трябва мая.

— Ще полетиш ли, Алберг? — попита Карлсон кученцето.

Кученцето изглеждаше задрямало, но все пак отговори на Карлсон:

— Защо не, но ако и ти полетиш с мене, защото обещах на мама никога да не летя без възрастни.

— Тогава ела тук, Албергчо — каза Карлсон и пое кученцето от пода.

След миг Карлсон и Алберг вече летяха. Най-напред те се издигнаха към тавана и направиха няколко кръга около лампата, а после отлетяха през прозореца. Кире дори побледня от учудване.

Всички деца се втурнаха към прозореца, за да гледат как Карлсон и Алберг летят над покрива на къщата.

А Дребосъчето изпадна в ужас и извика:

— Карлсон, Карлсон, върни се обратно с моето кученце!

Карлсон послуша. Тозчас се върна обратно и сложи кучето на пода. Алберг се разтърси. Той изглеждаше много учуден. Можеше да се допусне, че това беше първият полет в живота му.

— Хайде стига засега! Друго нещо няма да показваме. А това е за тебе. На! — И Карлсон блъсна Кире. Кире не разбра веднага какво иска Карлсон.

— Дай бонбона! — рече сърдито Карлсон. Кире извади своето пакетче и го даде на Карлсон, като успя все пак да лапне още един бонбон.

— Позор на лакомото момче!… — каза Карлсон и очите му зашариха наоколо. — А къде е кутията с