НОРА. А, връщаш ли се вече?

ХЕЛМЕР. Да. Беше ли някой тук?

НОРА. Тук? Не.

ХЕЛМЕР. Странно! Видях, че от къщата излезе Крогстад.

НОРА. Така ли? Ах, вярно. Крогстад… беше за минутка тук.

ХЕЛМЕР. Нора, чета го в очите ти: той е бил тук и те е помолил да се застъпиш за него.

НОРА. Да.

ХЕЛМЕР. И да го направиш като по собствен! подтик. Да премълчиш пред мене, че е бил тук. Не те ли помоли и за това?

НОРА. Да, Торвалд; но…

ХЕЛМЕР. Нора, Нора, и ти можа да си позволиш това? Да разговаряш с такъв човек и дори да му даваш обещания? А свръх всичко да ми казваш неистината?

НОРА. Неистината?

ХЕЛМЕР. Не каза ли, че никой не е бил тук? (Заканва й се е пръст.) Мойта пойна птичка не бива никога вече да върши това. Пойната птичка трябва винаги да чурулика с чиста човчица… без фалшиви тонове! (Хваща я през кръста.) Не трябва ли да бъде така? Да, аз го знаех. (Пуска я.) А сега да не говорим повече за това. (Сяда пред печката.) Ах, колко топло и приятно е тук! (Прелиства книжата.)

НОРА (запята с елхата, след кратка пауза). Торвалд!

ХЕЛМЕР. Да?!

НОРА. Радвам се безгранично за костюмирания бал у Стенборгови в други ден.

ХЕЛМЕР. А аз съм безгранично любопитен с какво ще ме изненадаш.

НОРА. Ах, ужасно глупаво е!

ХЕЛМЕР. Какво?

НОРА. Не ми идва на ум нищо свястно; всичко е толкова нелепо, толкова невзрачно.

ХЕЛМЕР. Стигна ли Норичка до това познание?

НОРА (зад стола, му, облакътена върху облегалката). Много работа ли имаш, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Ах…

НОРА. Какви са тия книжа?

ХЕЛМЕР. Банкови дела.

НОРА. Започна ли вече?

ХЕЛМЕР. Поисках от досегашния директор пълномощно да предприема необходимите промени на персонала и на производствения план. За целта трябва да използувам коледната седмица. Искам до Нова година всичко да бъде в ред.

НОРА. Значи, за това бедният Крогстад беше…

ХЕЛМЕР. Хм…

НОРА (все още опряна на облегалката, рови бавно косите на тила му). Да нямаше толкова работа, бих те помолила за една много голяма услуга, Торвалд.

ХЕЛМЕР. Да чуем. Какво може да бъде?

НОРА. Никой няма такъв изтънчен вкус като тебе. Аз искам да изглеждам много хубава на костюмирания бал. Торвалд, не можеш ли да ми помогнеш и да определиш като какво да отида и как да бъде направен костюмът ми?

ХЕЛМЕР. Аха, малката своенравка търси ангел-спасител?

НОРА. Да, Торвалд, не мога да направя нищо без твоята подкрепа.

ХЕЛМЕР. Е добре, ще помисля по тоя въпрос; все ще изнамерим нещо.

НОРА. Ах, това е чудесно от тебе. (Връща се при коледното дърво; пауза) Колко хубаво стоят червените цветя! Я кажи, наистина ли е толкова лошо това, в което се провинил тоя КРОГСТАД?

ХЕЛМЕР. Фалшифицирал е подписи. Имаш ли представа какво означава това?

НОРА. Не може ли да го е направил; от нужда?

ХЕЛМЕР. Да, или — както мнозина други — от лекомислие. Не съм толкова безсърдечен, че да осъдя безусловно един човек за подобно деяние.

НОРА. Не, нали, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Някой може отново да се издигне морално, ако признае открито простъпката си и изтърпи наказанието си.

НОРА. Наказание?…

ХЕЛМЕР. Но Крогстад не тръгна по тоя път. Той се измъкна е хитрини и лукавства; и точно това го съсипа морално.

НОРА. Вярваш ли, че…

ХЕЛМЕР. Представи си сега как такъв един съзнаващ вината си човек трябва да лъже, да лицемери и да се преструва на всички страни; как трябва да носи маската пред най-близките си, дори пред собствената си жена и децата си. Пред децата, Нора, ето най-ужасното.

НОРА. Защо?

ХЕЛМЕР. Защото подобна атмосфера от лъжа внася заразително и болестотворно вещество в цялото семейство. Всяко дихание на децата в такъв дом е пълно със зародиш на някакво злосторство.

НОРА (по-близко до него). Сигурен ли си в това?

ХЕЛМЕР. Мила моя, като адвокат съм го наблюдавал твърде често. Почти всички отрано покварени хора са имали лъжливи майки.

НОРА. Защо точно… майки?

ХЕЛМЕР. То иде най-често по майчина линия. Но, естествено, и бащи влияят в същата насока. Това е много добре известно на всеки юрист. И този Крогстад години наред е бил в състояние да трови собствените си деца с лъжа и преструвка; ето защо го наричам морално пропаднал. (Протяга й ръцете си.) Затова моята мила, малка Нора трябва да ми обещае, че няма да взема страната му. Така. Значи, съгласни. Уверявам те, би било невъзможно за мене да работя заедно с него. В присъствие на такива хора ме обзема буквално някакво телесно неразположение.

НОРА (издърпва ръката си и отива от другата страна на елхата). Колко горещо е тук! А имам толкова работа.

ХЕЛМЕР (става и прибира книжата си). Да, и аз трябва преди трапеза да прочета още някои работи. А трябва да помисля и за твоя костюм. Може би дори да имам нещо на склад, което би могло да се увие в златна хартия и да се окачи на коледното дърво. (Слага ръка върху главата й.) О ти, моя любима пойна птичко! (Влиза в стаята си и затваря вратата зад себе си.)

НОРА (тихо, след кратка пауза). Не! Не може да бъде! Невъзможно е! Трябва да бъде невъзможно!

БАВАЧКАТА (на вратата вляво). Децата тъй се молят да ги пусна при мама.

НОРА. Не, не, не! Не ги пускай при мене! Стой ти при тях, Анна-Мария!

БАВАЧКАТА. Да, да, госпожо. (Затваря вратата.)

НОРА (бледи от уплаха). Аз да покваря децата си! Да отровя тоя дом? (Кратка пауза; дига чело.) Ей богу, не е вярно.