КРОГСТАД. Очебийно е също, че думите „2 октомври“ и годишното число не схождат с почерка на баща ви, а по-скоро с друг почерк, който ми се струва познат. Е, това е лесно обяснимо. Баща ви може да е забравил да сложи дата на подписа си и после вероятно някой друг е поставил напосоки датата, преди да е знаял за смъртта. В това няма нищо лошо. От значение тук е подписът, а той е достоверен, нали, госпожо Хелмер? Вашият баща е подписал името си саморъчно, нали?

НОРА (след кратка пауза, отмята назад глава и го гледа упорно). Не, не е така; а з подписах татковото име.

КРОГСТАД. О, уважаема госпожо… А знаете ли, че това признание е опасно?

НОРА. Защо? Вие скоро ще получите парите си.

КРОГСТАД. Позволете ми един въпрос: защо не изпратихте документа на баща си?

НОРА. Това беше невъзможно. Баща ми лежеше болен. Ако го бях помолила да подпише, трябваше да му кажа също за каква цел се нуждая от парите. А на такъв тежко болен човек не можех да кажа, че има опасност за живота на мъжа ми, нали? Това беше съвсем невъзможно.

КРОГСТАД. Тогава за вас щеше да бъде по-добре да се откажете от заминаването за чужбина.

НОРА. Не, невъзможно. Заминаването трябваше да спаси живота на моя мъж… аз не можех да се откажа от него.

КРОГСТАД. Но не помислихте ли, че по тоя начин ме измамвате?

НОРА. Това съвсем не можех да вземам пред вид. Вие абсолютно не ме занимавахте. Аз не можех да ви понасям, защото вие бяхте тъй безсърдечен и ми създавахте толкова мъчнотии, макар да знаехте каква опасност висеше, над моя мъж.

КРОГСТАД. Госпожо Хелмер, вие явно нямате ясна представа в какво собствено сте се провинила. Но аз мога да ви кажа: онова, което някога извърших аз и което подрови цялото ми гражданско положение, не беше нещо по-едро и нещо по-лошо.

НОРА. Вие? Вие искате да ми втълпите, че сте предприел нещо доблестно, за да спасите живота на жена си?

КРОГСТАД. Законите не питат за подбуди.

НОРА. Тогава тези закони трябва да са много лоши.

КРОГСТАД. Лоши или не… ако аз представя тоя лист хартия в съда, то вие ще бъдете осъдена съгласно законите.

НОРА. Не вярвам и няма да повярвам! Една дъщеря да няма правото да спести страх и тревога на стария си, смъртно-болен баща? Една жена да няма правото да спаси живота на мъжа си? Аз не познавам така точно законите, но съм убедена: някъде в тях трябва да пише, че такова нещо е позволено. И това да не е известно вам, адвоката? Сигурно сте лош юрист, господин Крогстад.

КРОГСТАД. Така да е. Но нали от сделки… от такива сделки, каквито имаме ние двамата, от тях разбирам, нали? Добре. Правете сега, каквото искате. Но ще ви кажа едно: ако бъда повторно низвергнат, вие ще ми правите дружина. (Поздравява и излиза през преддверието.)

НОРА (стои известно време замислена, после отмята глава назад). Ах, не! Той иска да ме сплаши. Но аз не съм толкова наивна. (Започва да прибира връхните дрехи на децата, но скоро спира.) Но?… Не, невъзможно е! Та аз го направих от любов!

ДЕЦАТА (на вратата вляво). Мамо, чуждият човек си отиде.

НОРА. Да, да, зная. Но не казвайте никому за чуждия човек. Чувате ли? Не казвайте и на татко.

ДЕЦАТА. Няма, мамо. Ще поиграеш ли пак с нас?

НОРА. Не, не, не сега!

ДЕЦАТА. Но нали обеща, мамо!

НОРА. Да, но сега не мога. Излезте, аз имам много работа. Излезте, излезте, мили ми, сладки деца. (Изтласква ги полюбовно в съседната стая, затваря вратата зад тях и сяда на софата; взема една везба и прави няколко бода, но скоро отново спира.) Не! (Захвърля везбата, става, отива до вратата за преддверието и вика навън.) Елена! Елхата! (Отива пред масата вляво и отваря чекмеджето, отново спира.) Не… това е съвсем невъзможно!

ПРИСЛУЖНИЦАТА (с елхата). Къде да я поставя, госпожо?

НОРА. Там, в средата на стаята.

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да донеса ли нещо друго?

НОРА. Не, благодаря, имам всичко, каквото ми трябва. (Прислужницата поставя дървото и излиза. Нора започва да го украсява.) Тук ще сложим свещи… а тук цветя… Отвратителен човек! Глупости! Глупости! Глупости! Всичко е в ред. Коледното дърво трябва да стане хубаво. Ще направя всичко, което ти създава радост, Торвалд; ще ти изпея нещо, ще ти потанцувам…