КРОГСТАД. Извинете, госпожо Хелмер…

НОРА (със задавен вик, обръща се и се изправя със скок наполовина). А! Какво искате?

КРОГСТАД. Извинете; вратата на стълбата беше само притворена; сигурно някой е забравил да я притвори.

НОРА (се изправя). Мъжът ми не е в къщи, господин Крогстад.

КРОГСТАД. Зная.

НОРА. Тогава… какво искате?

КРОГСТАД. Да разменя няколко думи с вас.

НОРА. С мене… (Тихо на децата.) Влезте при Анна-Мария! Какво? Не, чуждият господин няма да стори нищо лошо на мама. Като си отиде, ще продължим играта. (Отвежда децата вляво и затваря вратата зад тях.)

НОРА (неспокойна, напрегнато). Искате да поговорите мене?

КРОГСТАД. Да.

НОРА. Днес… но нали още не е първи?

КРОГСТАД. Не, днес е Бъдни вечер. От вас самата зависи какъв ще бъде коледният ви подарък.

НОРА. Какво искате? Днес абсолютно не мога…

КРОГСТАД. За това сега няма да говорим. Касае се за нещо друго. Имате един миг време, кали?

НОРА. О, да, разбира се, време имам, макар че…

КРОГСТАД. Добре. Аз бях седнал в ресторант „Олсен“ и видях мъжа ви, като мина по улицата…

НОРА. Така…

КРОГСТАД. … с една дама.

НОРА. И какво после?

КРОГСТАД. Мога ли да си позволя въпроса: тази дама не беше ли госпожа Линде?

НОРА. Да.

КРОГСТАД. Не е от дълго тук?

НОРА. От днес.

КРОГСТАД. Тя е навярно ваша добра приятелка?

НОРА. Да, така е. Но аз не разбирам…

КРОГСТАД. Аз също се познавах някога с нея.

НОРА. Зная.

КРОГСТАД. Тъй? Значи, работата ви е известна? Помислих си го. Мога ли тогава да ви попитам кратко и ясно: госпожа Линде ще бъде ли назначена в Акционерната банка?

НОРА. Господин Крогстад, как си позволявате да разпитвате м е не?! Вие, един подчинен на моя мъж? Но понеже вече попитахте, ще узнаете: вярно е, госпожа Линде ще бъде назначена. И аз самата се застъпих за нея, господин Крогстад. Сега знаете.

КРОГСТАД. Значи, правилно съм предположил.

НОРА (ходи напред-назад из стаята). Боже мой, и аз имам малко влияние. Ако съм жена, това съвсем не значи, че… Когато човек заема подчинено положение, господин Крогстад, би трябвало наистина да внимава да не оскърбява някого, който… хм…

КРОГСТАД. … който има влияние?

НОРА. Да.

КРОГСТАД (с променен тон). Госпожо Хелмер, ще имате ли добрината да упражните влиянието си в моя полза?

НОРА. Как? Какво искате да кажете?

КРОГСТАД. Ще имате ли добрината да се погрижите аз да запазя подчиненото си положение в банката?

НОРА. Какво значи това? Та кой иска да ви отнеме службата?

КРОГСТАД. Ах, пред мен не е потребно да играете роля на непосветена. За мене е съвсем ясно, че на вашата приятелки не може да бъде приятно да се изложи на една среща с мене, и разбирам сега също кому дължа това, че искат да ме изгонят.

НОРА. Но аз ви уверявам…

КРОГСТАД. Да, да, да… Накъсо: още има време и аз ви съветвам да упражните влиянието си, за да осуетите това.

НОРА. Но, господин Крогстад, аз нямам никакво влияние…

КРОГСТАД. Не? А преди малко ми се стори да чух от собствената ви уста…

НОРА. Естествено, не биваше да го разбирате така. Аз! Как можете да си помислите, че имам такова влияние върху мъжа си.

КРОГСТАД. О, аз познавам вашия мъж от студентските години. Не смятам, че господин банковият директор е по-устойчив от други съпрузи.

НОРА. Ако говорите презрително за мъжа ми, ще ви посоча вратата.

КРОГСТАД. Вие сте смела, уважаема госпожо.

НОРА. Нямам вече никакъв страх от вас. Скоро след Нова година ще се избавя от цялата тая история.

КРОГСТАД (отново се овладява). Чуйте сега, уважаема госпожо. Ако е необходимо, ще се боря на живот и смърт, за да запазя дребната си длъжност в банката.

НОРА. Наистина така изглежда.

КРОГСТАД. Не само заради заплатата! Това все пак най-малко ме занимава. Касае се за нещо друго. Е да, трябва да говоря открито. Вижте, касае се за следното: вам, както на всички, положително е известно, че преди няколко години аз се провиних в едно безразсъдство.

НОРА. Мисля, чувах такова нещо.

КРОГСТАД. Работата не стигна до съда. Ала от тоя миг нататък всички пътища като че из един път се затворих/а за мене. Тогава се хвърлих в тия сделки, които вие знаете. Та аз трябваше да захвана нещо и мога да кажа, че не бях някой от най-лошите. Сега обаче трябва да се измъкна от цялата тая история. Синовете ми подрастват; заради тях трябва да опитам да си възвърна колкото е възможно повече гражданско уважение. Службата в банката беше, тъй да се каже, първото стъпало за мене. А сега вашият мъж иска с един ритник да ме събори от стълбата, за да падна отново в калта.

НОРА. Но, за бога, господин Крогстад, абсолютно не е в негова власт да ви помогне.

КРОГСТАД. Защото вие нямате добрата воля. Обаче аз имам средство да ви заставя.

НОРА. Все таки няма да кажете на мъжа ми, че ви дължа пари?

КРОГСТАД. Хм… ами ако му кажа?

НОРА. Това би било позорно от вас. (Иде и да заплаче.) Тази тайна, която е моя радост и моя гордост, бива ли той да я узнае по такъв грозен и просташки начин? Да я узнае от в а с? Вие бихте ме изложили на най-страшни неприятности…

КРОГСТАД. Само неприятности ли?

НОРА (буйно). Но… направете го! Вие самият ще имате най-голяма вреда; тъкмо тогава моят мъж ще види какъв лош човек сте. И тогаз съвсем няма да запазите службата си!

КРОГСТАД. Аз попитах, дали се опасявате само от д о-м а ш н и неприятности?

НОРА. Ако моят мъж узнае, той, естествено, веднага ще изплати остатъка от сумата. И тогава няма да имаме вече нищо общо с вас.

КРОГСТАД (се приближава една крачка). Чуйте, госпожо Хелмер! Или нямате добра памет, или нямате представа за сделки. Ще трябва да ви обясня по-основно.

НОРА. Как така?

КРОГСТАД. Когато вашият мъж беше болен, вие дойдохте при мене, за да заемете хиляда и двеста талера.

НОРА. Не познавах никого другиго.