НОРА. Не мога да кажа точно. Знаеш ли, много трудно е да се оправи човек е такива сметки. Зная само, че плащах, каквото успявах да събера. Нерядко се чудех какво да правя.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как? Какъв господин?
НОРА. Ах, глупости! И… че умира… когато отварят завещанието му, в него стои написано е едри букви: „Всичките ми пари да се изплатят веднага в брой на любезната госпожа Нора Хелмер.“
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но, мила Нора, какъв беше този господин?
НОРА Господи, не разбираш ли? Старият господин съвсем не съществуваше; аз само си въобразявах… отново и все отново, когато нямах представа как да си набавя пари. Сега обаче всичко е безразлично; старият човек може да остане там, гдето си е; не ме интересува нито той, нито завещанието му, тъй като сега се отървах от всички грижи.
(Чува се звънецът в преддверието.)
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
НОРА. Не, остани; положително не са гости за мене; навярно някой търси Торвалд…
ПРИСЛУЖНИЦАТА
НОРА. Искаш да кажеш: с господин банковия директор.
ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, с господин банковия директор; но аз не знаех дали… тъй като при него е господин докторът…
НОРА. Кой е този господин?
КРОГСТАД
(Госпожа Линде се сепва, изтръпва и се извръща към прозореца.)
НОРА
КРОГСТАД. По банкови работи… тъй да се каже. Аз заемам една дребна длъжност в Акционерната банка, а както чувам, вашият мъж става сега наш шеф…
НОРА. Значи…
КРОГСТАД. Само по сухи търговски работи, уважаема госпожо; абсолютно нищо друго.
НОРА. Да, тогава имайте добрината да отидете в бюрото.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора, кой беше този човек?
НОРА. Някой си Крогстад.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Значи, действително беше той.
НОРА. Познаваш ли го?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Познавах го… много отдавна. Той беше известно време заместник на адвоката в нашия край.
НОРА. Съвсем правилно.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как се е изменил!
НОРА. Трябва да е имал много нещастен брак.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но сега е вдовец.
НОРА. С много деца. Така, огънят гори вече.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Казват, че вършел особен род сделки?
НОРА. Тъй ли? Може! Аз наистина не зная. Но да не мислим за сделки. Толкова е досадно!
(Доктор Ранк влиза от стаята на Хелмер.)
ДОКТОР РАНК
НОРА. Никак.
РАНК. О! Име, което често се споменава в тая къща. Струва ми се, че като се качвах по стълбата, минах покрай вас.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, аз изкачвам стълби много бавно; не ми е твърде добре.
РАНК. Аха! Някоя дребна вътрешна повреда?
ГОСПОЖА Линде. Собствено, повече от преумора.
РАНК. Друго нищо? Тогава навярно сте дошла в града, за да си отдъхнете сред многото празници.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Дойдох да търся работа.
РАНК. Мигар работата е изпитано средство срещу преумора?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Трябва да се живее, господин докторе.
РАНК. Да, широко разпространено е гледището, че това е една необходимост.
НОРА. Е, е, докторе… вам също много се иска да поживеете.
РАНК. Разбира се, искам. Макар да съм в окаяно състояние, пак бих желал мъката да продължи колкото е възможно по-дълго време. Така е и с всички мои пациенти. Не по-другояче е и с морално недъгавите. В тоя миг вътре при Хелмер се намира точно такъв един морален Лазар.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
НОРА. За кого говорите?
РАНК. Ах, някой си адвокат Крогстад… вие не познавате тоя човек. Той е покварен в корените на характера си, уважаема госпожо. Но дори т о й започна да брътви като за крайно важна работа: че трябвало да живее.
НОРА. Тъй ли? А какво имаше да говори той с Торвалд?
РАНК. Наистина не зная; чух само, че се касаеше за Акционерната банка.
НОРА. Не знаех, че този Крог… този господин Крогстад имал нещо общо е Акционерната банка.
РАНК. О, разбира се, той има там един вид длъжност.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но всъщност болните имат по-голямо право да бъдат осигурени.
РАНК
(Нора, унесена в собствените си мисли, избухва в полугласен смях и плясва с ръце.)
РАНК. Защо се смеете да такова нещо? Знаете ли въобще какво представя обществото?
НОРА. Какво ме е грижа за глупавото общество? Аз се смея за съвсем друго нещо… нещо безкрайно комично. Я кажете, докторе: всички ли, които са на служба в Акционерната банка, ще бъдат зависими от Торвалд?
РАНК. Това ли намирате тъй безкрайно комично?
НОРА
