РАНК. Я гледай, бадемки! Струва ми се, че вършите контрабанда.
НОРА. Да, така е… но тези ми подари Кристина.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как? Аз?
НОРА. Е де, е де, не се плаши! Ти не можеш да знаеш, че Торвалд ми ги е забранил. Трябва да знаеш: той се опасява, че ще си разваля зъбите от тях. Ами! От един път нищо няма да им стане! Нали, докторе? Моля, заповядайте!
РАНК. Какво е то?
НОРА. Тъй страшно ми се иска да кажа нещо и Торвалд да го чуе.
РАНК. А защо не го кажете?
НОРА. Не, не бива; много гадно е.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Гадно?
РАНК. Да, тогава ме би било умно. Но пред нас все пак можете… Е, какво тъй много ви се иска да кажете, че да го чуе Торвалд?
НОРА. Тъй страшно ми се иска да кажа: по дяволите!
РАНК. Полудяхте ли?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора!…
РАНК. Кажете го. Ето го и него.
НОРА
(Хелмер влиза от стаята си, метнал връхната си дреха върху мишцата и с шапка в ръка.)
НОРА
ХЕЛМЕР … Да, отиде си.
НОРА. Мога ли да те представя: това е Кристина, пристигнала е днес.
ХЕЛМЕР. Кристина?… Извинете, но не зная…
НОРА. Госпожа Линде, мили Торвалд… госпожа Кристина Линде.
ХЕЛМЕР. Ах, тъй! Вероятно приятелка от младини на жена ми?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, познаваме се от по-рано.
НОРА. И представи си: направила тоя дълъг път дотук, за да поговори с тебе.
ХЕЛМЕР. Как тъй?…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не точно така…
НОРА. Кристина, знаеш ли, е извънредно сръчна в канцеларски работи. И сега страшно би желала да остане под ръководството на способен човек и да научи още повече от това, което вече умее…
ХЕЛМЕР. Много разумно, госпожо Линде.
НОРА. И като чула, че си станал банков директор… било обявено по телеграфа… потеглила незабавно насам и… Нали; Торвалд, ще ми угодиш и ще можеш да направиш нещо за Кристина? А?
ХЕЛМЕР. Е да, не би било съвсем невъзможно. Вероятно сте вдовица?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да.
ХЕЛМЕР. А имате ли опит в канцеларски работи?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, доста.
ХЕЛМЕР. Е, тогава е твърде вероятно, че ще мога да ви намеря някоя служба.
НОРА
ХЕЛМЕР. Случихте точно един удобен момент, госпожо Линде…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как да ви благодаря?
ХЕЛМЕР. Съвсем не е нужно.
РАНК. Почакай, ще дойда с тебе.
НОРА. Не се бави много, мили Торвалд.
ХЕЛМЕР. Само един час, не повече.
НОРА. И ти ли си отиваш, Кристина?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
ХЕЛМЕР. Тогава бихме могли да слезем заедно по улицата.
НОРА
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво приказваш! Сбогом, мила Нора, благодаря ти за всичко.
НОРА. Довиждане! Довечера, разбира се, ще дойдеш. Вие също, докторе. Какво? Ако сте добре ли? Естествено ще сте добре. Само се увийте добре.
(В общ разговор отиват в преддверието; по стълбата се чуват детски гласове.)
НОРА. Ето ги! Ето ги!
(Анна-Мария влиза с децата.)
НОРА. Влизайте, влизайте по-бързо!
РАНК. Не разговаряйте тука… продухва.
ХЕЛМЕР. Да вървим, госпожо Линде! Тук става вече непоносимо за хора, които не са майки!
(Ранк, Хелмер и госпожа Линде слизат по стълбата, бавачката влиза с децата в стаята. Нора също влиза, като затваря вратата за преддверието.)
НОРА. Колко свежи и весели изглеждате! И с какви червени бузки ми се връщате! Като ябълки и рози.
(Бавачката отива в стаята вляво. Нора сваля палтата и шапките на децата и разхвърля всичко; през това време те говорят едно през друго.)
НОРА. Ами! Подгонило ви голямо куче? Но не ви ли ухапа? Не, кучетата не хапят такива малки, мили куклички. Не надничай в пакетите, Ивар! Какво ли е? Да, само да знаехте! Ах, не, не, вътре има нещо противно. Така ли? Искате да поиграете? На какво да играем? На криеница. Да. Хайде да играем на криеница. Пръв ще се скрие Боб. Аз ли? Добре, тогава аз ще се скрия първа.
(Тя и децата играят с радостни възклицания и смях из стаята и съседното помещение вдясно. Накрая Нора се скрива под масата. Децата се втурват, търсят, но се могат да я намерят. После чуват нейния задавен смях, спускат се към масата, дигат покривката и я виждат. Бурно ликуване. Тя изпълзява изпод масата, като че иска да ги изплаши. Ново ликуване. Междувременно се е похлопало на външната врата;
