дреха.)
НОРА
(Бавачката влиза от стаята вляво с една голяма мукавена кутия.)
БАВАЧКАТА. Най-сетне намерих кутията с костюма за маскиране.
НОРА. Добре. Остави я на масата.
БАВАЧКАТА
НОРА. Да можех да го накъсам на сто хиляди парчета!
БАВАЧКАТА. Ами! Можем прекрасно да го оправим; само малко търпение.
НОРА. Да, ще отида и ще доведа госпожа Линде да ми помогне.
БАВАЧКАТА. Пак ли ще излизате? В това отвратително време? Госпожа Нора, ще настинете… ще се разболеете.
НОРА. Това още не би било най-лошото. Какво правят децата?
БАВАЧКАТА. Играят бедничките с коледните си подаръци. Обаче…
НОРА. Питат ли често за мене?
БАВАЧКАТА. Толкова са свикнали майка им да е винаги около тях!
НОРА. Да, Анна-Мария, но в бъдеще аз не ще мога вече да бъда толкова често заедно с тях както досега.
БАВАЧКАТА. Е, малки деца свикват на всичко.
НОРА. Мислиш ли? А биха ли забравили майка си, ако се махна съвсем?
БАВАЧКАТА. Пази боже… съвсем да се махнете!
НОРА. Кажи ми, Анна-Мария… аз твърде често съм мислила върху това… как ти даде сърце да оставиш детето си у чужди хора?
БАВАЧКАТА. Трябваше да го сторя, щом исках да стана дойка на малката Нора.
НОРА. Да, но как можа да поискаш?
БАВАЧКАТА. Сдобих се така с много добро място. Бедно момиче, изпаднало в беда, трябва дори да се радва. Защото онзи лош човек не направи нищо за мене.
НОРА. Но дъщеря ти сигурно те е забравила?
БАВАЧКАТА. О, не, не е. Писа, ми, когато я причестяваха, а и после, когато се омъжи.
НОРА.
БАВАЧКАТА. Та бедната малка Нора нямаше друга майка освен мене.
НОРА. И ако моите деца не биха имали друга майка, ще зная, че ти и тях… Глупости, глупости, глупости!
БАВАЧКАТА. Да, на целия бал сигурно няма да има по-хубава от госпожа Нора.
НОРА
(Госпожа Линде влиза от преддверието, гдето е оставила шапката и връхната си дреха.)
НОРА. Ах, ти си, Кристина! Никого ли другиго няма вън? Добре направи, че дойде.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Казаха ми, че си била у дома и си питала за мене.
НОРА. Да, минавах оттам. Трябва да ми помогнеш в нещо… Да седнем на софата. И така, слушай! Горе у консул Стенборг има утре костюмиран бал; Торвалд иска аз да отида като неаполитанска рибарка и да танцувам тарантела; научих я на остров Капри.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Я гледай, ще дадеш, значи, истинско представление?
НОРА. Да. Торвалд е на такова мнение. Виж, ето костюма. Торвалд ми го поръча в Италия; но сега всичко е тъй измачкано, че съвсем не зная…
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ще го оправим; само ширитът се е отпрал на няколко места. Имаш ли игла и конец? Така, ето всичко, каквото ми е необходимо! Нора. О, колко мило от тебе!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
НОРА
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И ти не по-малко, струва ми се. Не-напразно си дъщеря на баща си. Но я кажи, доктор Ранк винаги ли е тъй разстроен, както беше вчера?
НОРА. Не, вчера беше твърде очебийно. Впрочем той страда от една много опасна болест. Горкият, има охтика в гръбнака. Трябва всъщност да знаеш, че баща му бил крайно противен човек, държал си жени, и тъй нататък… и затова, разбираш ли, синът заболял още в детските години.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
НОРА
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
НОРА. Всеки божи ден. Та той е най-добрият приятел на Торвалд от младини. А също и мой добър приятел. Докторът принадлежи, така да се каже, към семейството ни.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но я ми кажи: напълно искрен ли е този човек? Искам да кажа, не обича ли да прави комплименти на хората?
НОРА. Наопаки. Защо питаш?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вчера, когато ти ме запозна с него, той ме увери, че бил чувал често името ми тук у вас. Обаче после забелязах, че твоят мъж нямаше представа коя съм аз всъщност. Как може тогава господин Ранк…
НОРА. Да, съвсем правилно, Кристина. Торвалд ме обича тъй неизказано, че иска да ме има единствено за себе си, както сам казва. През първите години той почти ревнуваше, когато аз само споменавах милите си близки у дома. Тогава, естествено, аз престанах. Но с доктора говоря често тия неща; защото, виж, той обича да ги слуша.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чуй, Нора, в много неща ти си още дете. Аз съм някоя и друга година по-стара от тебе и имам малко повече опит. Ще ти кажа нещо: гледай да туриш край на тая история с доктор Ранк.
НОРА. Да туря край… на коя история?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тъй, изобщо, искам да кажа. Вчера ти дърдореше за някакъв богат обожател, който щял да ти набави пари…
НОРА. Да, за такъв, който изобщо не съществува, уви! Какво по-нататък?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Доктор Ранк състоятелен ли е?
НОРА. Да, състоятелен е.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И няма никого, за когото да се грижи?
