НОРА. Кой ще създаде нови връзки?

РАНК. Това ще направите и двамата, когато аз си отида. Струва ми се, че вие сте вече ата най-добър път да го сторите. Какво търсеше тук снощи тая госпожа Линде?

НОРА. Аха, вие като че ревнувате бедната Кристина!

РАНК. Разбира се. Тя ще бъде моя приемница в тоя дом. Когато с мен ще бъде свършено, тази жена може би…

НОРА. Пет… не говорете толкова високо. Тя е там вътре.

РАНК. И днес ли? Ето, виждате!

НОРА. Само за да ми ушие костюма. Господи, колко сте блудкав! (Сяда на софата.) Бъдете добър, докторе! Утре и вие ще видите колко хубаво ще танцувам. Пък и трябва да си представите, че го правя само заради вас… естествено и заради Торвалд… разбира се. (Изважда от кутията разни неща.) Елате, докторе, седнете тук… ще ви покажа нещо.

РАНК (сяда). Какво е то?

НОРА. Погледнете!

РАНК. Копринени чорапи.

НОРА. С цвета на кожа. Не са ли прекрасни? Сега е доста тъмно. Но утре… не, не, не! Разрешавам ви да видите само стъпалото. Е, от мен да мине, можете да видите и горната част.

РАНК. Хм…

НОРА. Защо ги гледате тъй критично? Може би мислите, че няма да ми подхождат?

РАНК. Невъзможно ми е да имам обосновано гледище по тоя въпрос.

НОРА (поглежда го за миг). Пфу, засрамете се! (Удря го леко с чорапите по ухото.) Тъй, така ви се пада! (Прибира ги.)

РАНК. Какви други прелести ще видя още?

НОРА. Нищичко повече няма да видите, понеже сте непослушен. (Тананика тихо и рови из нещата.)

РАНК (след къса пауза). Като седя тук съвсем свойски с вас, не мога да проумея какво би станало от мене, ако никога не бях прекрачил прага на къщата ви.

НОРА (усмихва се). Всъщност вие се чувствувате, мисля, много удобно у нас.

РАНК (тихо, гледа напреде си). А сега да бъдеш принуден да напуснеш всичко това…

НОРА. Глупости! Ще останете тук!

РАНК (както преди). … и да не можеш да оставиш дори един нищожен белег на благодарност; ще забележат само за миг отсъствието ти… ще остане само едно празно място, което може да запълни някой случаен човек.

НОРА. А ако сега ви помоля за?… Не…

РАНК. За какво?

НОРА. За едно голямо доказателство на приятелството…

РАНК. Да, да!

НОРА. Не, искам да кажа… за една страшно голяма услуга…

РАНК. Значи, искате да ме направите поне един единствен път щастлив?

НОРА. Ах, та вие още не знаете за какво се касае.

РАНК. Е добре, кажете го най-сетне!

НОРА. Не, не мога, докторе; то е тъй нечувано много… съвет… и подкрепа, и услуга…

РАНК. Колкото повече, толкова по-добре. Наистина, аз не мога да си представя какво загатвате. Но говорете най-сетне. /Мигар нямате доверие в мене?

НОРА. Да, повече, отколкото във всекиго другиго. Вие сте моят най-верен и най-добър приятел, зная го. Затова ще ви го кажа. Значи, слушайте, докторе: трябва да ми помогнете да осуетя нещо. Вие знаете как жарко, как неизказано ме обича Торвалд; той не би се подвоумил нито миг да даде живота си за мене.

РАНК (навежда се към нея). Нора… мислите ли, че той е единственият, който? …

НОРА (леко изтръпва). Който?…

РАНК. …който с радост би дал живота си за вас.

НОРА (тъжно). Да, така.

РАНК. Аз си бях дал клетва да узнаете това пред края ми. Никога вече не ще се намери по-сгоден случай. Да, Нора, сега вие го знаете. И сега знаете също, че можете да ми се доверите както никому другиму.

НОРА (става, спокойно и просто). Пуснете ме да мина.

РАНК (прави й път, но остава седнал). Нора…

НОРА (на вратата за преддверието). Елена, донесете лампата. (Отива до печката.) Ах, драги докторе, това наистина беше отвратително от вас.

РАНК (става). Че съм ви обичал също тъй съкровено, както онзи другия? Това ли беше отвратително?

НОРА. Не. А това, че ми го казвате. Та то съвсем не беше нужно…

НОРА. Какво ще рече това? Мигар сте знаяла? (Прислужницата влиза с лампата, поставя я на масата и пак излиза.) Нора… госпожо Хелмер… питам ви, знаехте ли?

НОРА. Ах, отгде да зная дали съм го знаяла, или не съм го знаяла? Наистина не мога да ви кажа. Как можахте да бъдете толкова недодялан, докторе! Всичко беше тъй хубаво!

РАНК. Е, накрай поне се уверихте, че съм ви предан тялом и духом. Говорете сега!

НОРА (поглежда го). Сега още?

РАНК. Моля… мога ли да узная за какво се касае?

НОРА. Сега няма да узнаете нищо.

РАНК. Да, да! Не бива да ме наказвате така. Удостойте ме и аз ще направя за вас всичко, каквото е по силите на човек!

НОРА. Не можете да направите вече нищо за мене. Впрочем едва ли ще се нуждая от помощ. Ще видите, всичко е въображение. Положително. Естествено. (Сяда в стола-люлка, поглежда го и се разсмива.) Вие действително сте любезен господин, драги докторе! Сега, на лампа, сигурно се срамувате?

РАНК. Не, всъщност не! Но може би ще трябва да си отида… завинаги?

НОРА. Не, въпреки това не бива да си отивате! Разбира се от само себе си, че ще идвате у нас като по- рано. Знаете, че Торвалд не може да се лиши от вас.

РАНК. А вие?

НОРА. Ах, аз намирам, че тук винаги става страшно забавно, когато дойдете вие.

РАНК. Тъкмо това ме подведе да тръгна по фалшиви дири. Вие сте загадка за мене. Често ми се е струвало, като че ли вие изпитвате толкова радост да бъдете заедно с мене, колкото и с Хелмер.

НОРА. Да, вижте, има хора, които обичаме повече от всичко, и хора, с които най-обичаме да бъдем заедно.

РАНК. О, да, в това има нещо вярно.

НОРА. Когато бях още в родителския дом, естествено, обичах татко повече от всичко. Но винаги ми беше извънредно забавно, когато можех да сляза скрито долу при слугите; защото те никога не ме поучаваха и освен това винаги си разказваха толкова весели работи.

РАНК. Аха, значи, аз заместих тях.

НОРА (скоква и отива при него). Драги, скъпи докторе, не исках да кажа това. Но, вижте, с Торвалд е точно така, както беше с татко…