(Нора на пианото, свири първите тактове на тарантелата.)
ХЕЛМЕР
НОРА. Ако ще танцувам утре, трябва предварително да упражнявам с тебе.
ХЕЛМЕР
НОРА. Да, имам безграничен страх. Нека започнем веднага упражнението. До трапезата има още време. Седни на пианото и свири, мили Торвалд, поправяй ме; дирижирай ме К1акто обикновено.
ХЕЛМЕР. На драго сърце, на драго сърце, щом желаеш.
НОРА
ХЕЛМЕР
НОРА. Не мога иначе.
ХЕЛМЕР. Не толкова буйно, Нора!
НОРА. Точно така трябва.
ХЕЛМЕР
НОРА
РАНК. Дай аз да свиря!
ХЕЛМЕР
(Ранк сяда на пианото и свири. Нора танцува с растяща възбуда. Хелмер се е изправил до печката и през време на танца непрекъснато й отправя поправителни забележки. Тя като че не го чува, косите й се разплитат и падат върху раменете; тя нехае и продължава да танцува. Влиза госпожа Линде.)
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
НОРА
ХЕЛМЕР. Но, мила, скъпа Нора, ти танцуващ така, като че от това зависи животът ти.
НОРА. Наистина зависи.
ХЕЛМЕР. Ранк, спри! Та това е явно безумие. Спри, казах!
(Ранк прекъсва свиренето и Нора изведнъж спира. Хелмер отива при нея.)
Никога не бих помислил, че това е възможно; та ти си забравила всичко, каквото те бях научил.
НОРА
ХЕЛМЕР. Да, действително са нужни още уроци.
НОРА. Виждаш сега колко е необходимо. Трябва да упражняваш с мен до последния миг. Обещаваш ли ми, Торвалд?
ХЕЛМЕР. Бъди уверена.
НОРА. Днес и утре не бива да мислиш за нищо друго освен за мене; не бива да отваряш нито едно писмо… не бива да отключваш кутията за писма…
ХЕЛМЕР. Аха, все още страхът от тоя човек…
НОРА. О, да, да… и това!
ХЕЛМЕР. Нора, познавам по очите ти: вече е дошло писмо от него.
НОРА. Не зная, мисля — да. Но сега ти не бива да четеш подобно нещо. Между нас не бива да влезе нищо грозно, докато не свърши всичко.
РАНК
ХЕЛМЕР
НОРА. Тогава си свободен.
ПРИСЛУЖНИЦАТА
НОРА. Донеси шампанско, Елена!
ХЕЛМЕР Ай, ай… значи, голямо пиршество?
НОРА. Пиршество е шампанско до зори.
ХЕЛМЕР
НОРА. Ах, да, ще бъда. Но влез сега вътре; вие също, докторе. Кристина, ти трябва да ми забодеш косите.
РАНК
ХЕЛМЕР. Нищо подобно, драги приятелю, само този детински страх, за който ти разказах.
(Двамата излизат надясно.)
НОРА. Е, какво?!
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Заминал… извън града.
НОРА. Познах по очите ти.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Щял да се върне утре вечер. Оставих му няколко реда.
НОРА. Това не биваше да правиш. Не бива да пречиш на нищо, В края на краищата е истинско блаженство да се чака чудото.
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво чакаш?
НОРА. Ах, ти не можеш да го разбереш. Влез при тях; аз ще дойда веднага след тебе.
ХЕЛМЕР
НОРА
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
(Същата стая. Масата пред софата заедно със столовете около нея е преместена насред стаята. На масата гори лампа. Вратата за преддверието стон отворена. От горния етаж ехти музика.)
ГОСПОЖА ЛИНДЕ
КРОГСТАД
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Имам да ви говоря спешно.
КРОГСТАД. Тъй ли? И то трябва да стане в тая къща?
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. У мен в къщи беше невъзможно. Стаята ми няма отделен вход. Влезте! Съвсем сами сме; момичето спи, а Хелмерови са горе на бал.
КРОГСТАД
ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, защо не?