(Нора на пианото, свири първите тактове на тарантелата.)

ХЕЛМЕР (спира се на вратата). Аха!

НОРА. Ако ще танцувам утре, трябва предварително да упражнявам с тебе.

ХЕЛМЕР (отива при нея). Толкова ли те е страх, мила Нора?

НОРА. Да, имам безграничен страх. Нека започнем веднага упражнението. До трапезата има още време. Седни на пианото и свири, мили Торвалд, поправяй ме; дирижирай ме К1акто обикновено.

ХЕЛМЕР. На драго сърце, на драго сърце, щом желаеш. (Сяда на пианото.)

НОРА (изважда от кутията дайре и един дълъг пъстър шал, с който набързо се драпира; после идва с един скок напред и извиква). Свири! Сега ще танцувам. (Хелмер свири и Нора танцува. Ранк стои до пианото зад Хелмер и гледа.)

ХЕЛМЕР (свири). По-бавно, по-бавно!

НОРА. Не мога иначе.

ХЕЛМЕР. Не толкова буйно, Нора!

НОРА. Точно така трябва.

ХЕЛМЕР (прекъсва свиренето). Не, не, така съвсем не върви.

НОРА (смее се и маха с дайрето). Не ти ли казах?!

РАНК. Дай аз да свиря!

ХЕЛМЕР (става). Да, свири ти… така за мене ще е по-удобно да я дирижирам.

(Ранк сяда на пианото и свири. Нора танцува с растяща възбуда. Хелмер се е изправил до печката и през време на танца непрекъснато й отправя поправителни забележки. Тя като че не го чува, косите й се разплитат и падат върху раменете; тя нехае и продължава да танцува. Влиза госпожа Линде.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (стои като вкаменена на вратата). А?…

НОРА (танцува). Весело е тук, Кристина.

ХЕЛМЕР. Но, мила, скъпа Нора, ти танцуващ така, като че от това зависи животът ти.

НОРА. Наистина зависи.

ХЕЛМЕР. Ранк, спри! Та това е явно безумие. Спри, казах!

(Ранк прекъсва свиренето и Нора изведнъж спира. Хелмер отива при нея.)

Никога не бих помислил, че това е възможно; та ти си забравила всичко, каквото те бях научил.

НОРА (хвърля дайрето). Сам виждаш.

ХЕЛМЕР. Да, действително са нужни още уроци.

НОРА. Виждаш сега колко е необходимо. Трябва да упражняваш с мен до последния миг. Обещаваш ли ми, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Бъди уверена.

НОРА. Днес и утре не бива да мислиш за нищо друго освен за мене; не бива да отваряш нито едно писмо… не бива да отключваш кутията за писма…

ХЕЛМЕР. Аха, все още страхът от тоя човек…

НОРА. О, да, да… и това!

ХЕЛМЕР. Нора, познавам по очите ти: вече е дошло писмо от него.

НОРА. Не зная, мисля — да. Но сега ти не бива да четеш подобно нещо. Между нас не бива да влезе нищо грозно, докато не свърши всичко.

РАНК (тихо към Хелмер). Не й противоречи!

ХЕЛМЕР (прегръща я с една ръка). Да бъде волята на детето. Но утре вечер, след твоя танц…

НОРА. Тогава си свободен.

ПРИСЛУЖНИЦАТА (от вратата вдясно). Госпожо, трапезата е сложена.

НОРА. Донеси шампанско, Елена!

ХЕЛМЕР Ай, ай… значи, голямо пиршество?

НОРА. Пиршество е шампанско до зори. (Вика навън.) И бадемки, Елена, много… само този път.

ХЕЛМЕР (хваща я за ръцете). Тъй, тъй, тъй… стила с тая страхлива припряност! Бъди сега отново моята мила, малка чучулига както преди.

НОРА. Ах, да, ще бъда. Но влез сега вътре; вие също, докторе. Кристина, ти трябва да ми забодеш косите.

РАНК (на излизане с Хелмер). Навярно има нещо… нещо на път?

ХЕЛМЕР. Нищо подобно, драги приятелю, само този детински страх, за който ти разказах.

(Двамата излизат надясно.)

НОРА. Е, какво?!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Заминал… извън града.

НОРА. Познах по очите ти.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Щял да се върне утре вечер. Оставих му няколко реда.

НОРА. Това не биваше да правиш. Не бива да пречиш на нищо, В края на краищата е истинско блаженство да се чака чудото.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво чакаш?

НОРА. Ах, ти не можеш да го разбереш. Влез при тях; аз ще дойда веднага след тебе. (Госпожа Линде отива в трапезарията. Нора стои един миг, като че да се опомни, после поглежда часовника си.) Пет часът. Седем часа до полунощ. После още двадесет и четири часа до следващата полунощ. Тогава тарантелата ще свърши. Двадесет и четири и седем? Още тридесет и един часа живот.

ХЕЛМЕР (вдясно на вратата). Но где се бави моята малка чучулига?

НОРА (литва с разперени ръце насреща му). Ето я чучулигата!

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

(Същата стая. Масата пред софата заедно със столовете около нея е преместена насред стаята. На масата гори лампа. Вратата за преддверието стон отворена. От горния етаж ехти музика.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (седи до масата и разсеяно прелиства една книга; опитва се да чете, но изглежда, че не може да събере мислите си, няколко пъти се ослушва напрегнато в посока към вратата за стълбата. Поглежда часовника си). Още го няма. А крайно време е вече. Само да не е… (Отново се ослушва.) А, ето го! (Отива в преддверието и отваря внимателно външната врата; чуват се тихи стъпки по стълбата; тя прошепва.) Влезте. Няма никого.

КРОГСТАД (на вратата). Намерих в жилището си бележка от вас. Какво значи това?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Имам да ви говоря спешно.

КРОГСТАД. Тъй ли? И то трябва да стане в тая къща?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. У мен в къщи беше невъзможно. Стаята ми няма отделен вход. Влезте! Съвсем сами сме; момичето спи, а Хелмерови са горе на бал.

КРОГСТАД (влиза в стаята). Я гледай! Хелмерови танцуват тази вечер? Наистина ли?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, защо не?

Вы читаете Куклен дом
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату