Отиде си. Не предаде писмото. Ах, не, не, това е невъзможно. (Отваря все по-широко вратата). Какво значи това? Стои вън. Не слиза по стълбата. Премисля ли? Да не би?… (В кутията пада писмо; после се чуват стъпките на Крогстад, които заглъхват надолу по стълбата. Нора изтичва със задавен вик през стаята до масата пред софата; кратка пауза.) В кутията. (Примъква се плахо до вратата за преддверието.) Лежи там. Торвалд, Торвалд… сега сме безнадеждно загубени!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (влиза с костюма от стаята вляво). Така… няма какво повече да се променя. Искаш ли да направим проба?

НОРА (пресипнало и тихо). Кристина, ела.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (хвърля костюма на софата). Какво ти е? Изглеждаш съвсем разстроена.

НОРА. Ела. Виждаш ли писмото. Там… надникни през отвора на кутията за писма!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, да, виждам го.

НОРА. Писмото е от Крогстад…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора… Крогстад ти е заел парите!

НОРА. Да; и сега Торвалд ще узнае всичко.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ах, Нора, повярвай ми, това е най-доброто за двама ви.

НОРА. Ти още не знаеш всичко. Аз фалшифицирах подпис.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Боже справедливи…

НОРА. Искам да ти кажа само едно, Кристина ти трябва да ми бъдеш свидетел.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как така свидетел? Какво бих могла аз?…

НОРА. Ако загубя разсъдъка си… а това би могло лесно да се случи…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора!

НОРА. Или ако ми се случи нещо друго… такова, че да не мога да бъда тук, ако…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора, Нора, ти си просто обезумяла!

НОРА. Ако после някой реши да поеме всичко върху себе си… цялата вина… ти разбираш…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ Да, да. Но как можеш само да помислиш?…

НОРА. Тогава ти ще свидетелствуваш, че не е вярно, Кристина. Аз съвсем не съм обезумяла; още съм напълно с ума си и ти казвам: никой друг не е знаел, аз сама извърших всичко. Не забравяй това!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Положително се. Обаче не разбирам всичко.

НОРА. Как ли би могла да го разбереш! Та сега ще стане чудото!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чудото?

НОРА. Да, чудото. Но то е тъй страшно, Кристина… то по бива да стане… за нищо на света.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз ще отида веднага у Крогстад и ще поговоря с него.

НОРА. Не отивай у него! Той ще ти напакости!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Някога в миналото той беше готов да направи с радост всичко за мене, каквото и да беше.

НОРА. Той?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Где живее?

НОРА. Ах, мигар зная?… Или да… (бръква в джоба си) имам визитната му карта. Но писмото, писмото!…

ХЕЛМЕР (от стаята си, чука на вратата). Нора!

НОРА (изкрещява, преизпълнена от страх). Какво има? Какво искаш от мене?

ХЕЛМЕР. Е, е, само не се плаши! Не можем да влезем. Заключила си вратата. Проба ли правиш?

НОРА. Да, да, проба правя. Ще изглеждам хубава, Торвалд.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (прочела визитната карта). Живее съвсем близко до ъгъла.

НОРА. Да… но няма да има никаква полза. Ние сме безнадеждно загубени. Писмото е вече в кутията.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мъжът ти ли държи ключа?

НОРА. Да, винаги.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад трябва да поиска обратно писмото си непрочетено; трябва да намери някакъв предлог…

НОРА. Но точно по това време обикновено Торвалд…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Задръж го! Влез дотогава при него! Аз ей сега ще се върна. (Излиза бързо през преддверието.)

НОРА (отива до вратата на Хелмер и я отваря). Торвалд!

ХЕЛМЕР (от задната стая). Е, мога ли най-сетне да вляза в собствената си стая? Ранк, ела да видим сега! (От вратата.) Но какво значи това?

НОРА. Какво, скъпи Торвалд?

ХЕЛМЕР. Ранк ме подготви за някаква великолепна маскарадна сцена.

РАНК (от вратата). Аз така разбрах, но може и да съм се излъгал.

НОРА. Ще се възхищавате от моето великолепие чак утре.

ХЕЛМЕР. Но, мила Нора, колко изнурена изглеждаш! Много ли упражнява?

НОРА. Не, въобще не съм упражнявала още.

ХЕЛМЕР. Но все пак ще бъде необходимо…

НОРА. Да, ще бъде безусловно необходимо, Торвалд. Но аз не мога да направя нищо без твоя помощ…, забравила съм кажи-речи всичко.

ХЕЛМЕР. О, ще си го припомниш бързо!

НОРА. Да, Торвалд, трябва да се заемеш с мене. Обещаваш ли ми? Ах, толкова ме е страх! Такова голямо общество… Тази вечер трябва да се посветиш всецяло на мене. Никакви дела… и изобщо нищо друго. Никакво писане! А? Нали, мили Торвалд?

ХЕЛМЕР. Обещавам ти. Та ги вечер ще стоя изключително па твое разположение… малка, безпомощна особо! Но почакай! Искам първо… (Отива към вратата за преддверието.)

НОРА. Какво искаш да видиш вън?

ХЕЛМЕР. Искам да видя дали има писма.

НОРА. Не, не, недей, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Какво ще рече това?

НОРА. Торвалд, моля те, писма няма.

ХЕЛМЕР. Все пак ще отида да видя. (Тръгва.)