му дава право да държи фамилиарен тон спрямо мене; и така всеки миг проиграва козовете си със своето: „Ти, ти, Хелмер…“ Уверявам те, това ми е във висша степен неприятно. Той би направил непоносимо моето положение в банката.

НОРА. Торвалд, всичко това не може да бъде сериозно от тебе.

ХЕЛМЕР. Тъй ли? Защо не?

НОРА. Не… защото тези съображения са дребнави.

ХЕЛМЕР. Какво приказваш ти? Дребнави съображения? Ти ме смяташ дребнав?

НОРА. Наопаки, мили Торвалд. И тъкмо за това…

ХЕЛМЕР. Все толкова; ти наричаш моите подбуди дребнави, тогава без друго и аз трябва да съм дребнав. Дребнав? Виж ти! Да, наистина, на това трябва да се сложи край! (Отива на вратата за преддверието и вика.) Елена!

НОРА. Какво искаш?

ХЕЛМЕР (рови из книжата си). Искам да свърша с това! (Прислужницата влиза.) На, вземете това писмо и слезте веднага. Изпратете го по някой носач. Но бързо! Адресът е написан отгоре. Ето и пари.

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Добре. (Излиза с писмото.)

ХЕЛМЕР (прибира книжата). Така, мой малка вироглавке.

НОРА (със затаен дъх). Торвалд, какво беше това писмо?

ХЕЛМЕР. Уволнението на Крогстад.

НОРА. Торвалд, вземи го назад! Още има време. Ах, Торвалд, вземи го назад, направи го заради мене… заради себе си, заради децата! Чуваш ли, Торвалд, вземи го назад! Не знаеш какво може да ни навлече това уволнение.

ХЕЛМЕР. Твърде късно е.

НОРА. Да… твърде късно е.

ХЕЛМЕР. Мила Нора, аз ти прощавам тоя страх, макар всъщност той да е оскърбление за мене. Да, така е! Или може би не е оскърбление да мислиш, че аз би трябвало да се страхувам от отмъщението на един пропаднал писарушка? Но въпреки това аз ти прощавам, защото така ти ми даваш едно тъй хубаво доказателство за голямата си любов. (Прегръща я.) Аз трябваше да го направя, любима моя Нора. Да става, каквото ще! Повярвай ми, ако стигне дотам, аз ще имам смелост и сила. Ще видиш, аз съм човек, който поема всичко върху себе си.

НОРА (вкаменена от страх). Какво искаш да кажеш?

ХЕЛМЕР. Всичко, казвам…

НОРА (спокойно). Ти не бива да направиш това.

ХЕЛМЕР. Добре; тогава ще делим, Нора… като мъж и жена. Така и трябва да бъде. (Милва я.) Сега доволна ли си? Тъй…тъй… тъй… махни уплахата от гълъбовите си очи! Та всичко това е празно въображение! Сега ще изиграеш още веднъж тарантелата и ще се поупражниш на дайрето. Аз ще седна в средния кабинет и ще затворя междинната врата, тогава няма да чувам нищо; можеш да дигаш шум, колкото искаш. (На вратата се обръща.) А ако дойде Ранк, кажи му къде ще ме намери. (Кимва и отива с книжата в стаята си и затваря вратата зад себе си.)

НОРА (безпаметна от страх, стои като закована и шепне). Той би бил в състояние да го направи. Ще го направи, напук на всички. Не… не бива… ей богу, не бива! Всичко друго, само това не! Спасение… изход… (В преддверието се звъни.) Докторът! Всичко друго, само това не! По-скоро всичко друго… каквото и да бъде то! (Прекарва ръка по лицето си, мъчи се да се успокои и отваря вратата за преддверието. Вън стои доктор Ранк и окачва шубата на куката. През време на следващото започва да тъмнее.)

НОРА. Добър ден, докторе. Познах ви по звъненето. Но не влизайте при Торвалд; мисля, зает е.

РАНК. А вие?

НОРА (докато той влиза в стаята и тя затваря вратата зад него). Ах, знаете много добре… за вас винаги имам малко свободно време.

РАНК. Благодаря. Ще се възползувам, докато още мога.

НОРА. Какво искате да мажете? Докато можете?

РАНК. М-да, плашите ли се?

НОРА. Тъй чудно се изразихте. Нима ще се случи нещо?

РАНК. Ще се случи онова, за което вече отдавна съм подготвен. Все таки не вярвах, че ще дойде толкова скоро.

НОРА (хваща го за мишцата). В какво сте се уверили? Трябва да ми го кажете, докторе.

РАНК (сяда до печката). С мене отива на зле. Нищо не може да се промени.

НОРА (въздъхва облекчително). Вие говорите за себе си…

РАНК. За кого другиго? Каква полза сам да се залъгвам? Аз съм най-окаяният от всички мои пациенти, госпожо, Хелмер. Тези дни направих равносметка на вътрешното си състояние. Банкрут! Още един месец и аз положително ще лежа вече в гробището и ще гния.

НОРА. Пфу, колко грозно говорите!

РАНК. И цялата тая история е ужасно грозна. Обаче най-лошото е, че преди това ще станат толкова много други грозни неща. Остава ми още едно единствено изследване; свърша ли с него, ще зная приблизително кога ще започне разложението. Бих искал да ви кажа нещо. ХЕЛМЕР с изтънчената си натура храни такова очевидно отвращение към всичко грозно. Не искам той да влиза в болничната ми стая…

НОРА. Но, докторе…

РАНК. Не искам да го видя там. По никакъв начин. Ще му заключа вратата си. Когато добия пълна увереност върху най-лошото, ще ви изпратя визитната си карта с черен кръст отгоре и тогава ще знаете, че гадното разложение е започнало.

НОРА. Не, днес сте блудкав. А толкова щях да се радвам, ако бяхте в добро настроение.

РАНК. Със смъртта в сърцето? Длъжен да изкупвам вината на другиго? Има ли справедливост в това? И над всяко семейство виене в някакъв вид подобно неумолимо възмездие…

НОРА (затуля ушите си). Глупости! Бъдете весел, весел!

РАНК. Ей богу, цялата история всъщност е смешна. Моят невинен гръбначен стълб трябва да изкупва веселите лейтенант-ски дни на баща ми.

НОРА (вляво до масата). Той ужасно налитал на аспержи и пастет от гъши дроб. Така ли беше?

РАНК. Да, и на гъби.

НОРА. И на гъби. И на стриди, ако се не лъжа.

РАНК. И на стриди, разбира се, и на стриди.

НОРА. А освен това и на вино — порто и шампанско-. Тъжно е, че всички тези лакомства избиват в костите.

РАНК. Особено когато избиват в нещастни кости, които не са опитали нищо от тях.

НОРА. Разбира се, това е най-тъжното.

РАНК (гледа я изпитателно). Хм…

НОРА (не бавно). Защо се усмихнахте?

РАНК. В и е се засмяхте.

НОРА. Не, докторе, в и е се усмихнахте!

РАНК (става). Вие сте по-голяма хитруша, отколкото мислех.

НОРА. Днес съм настроена за лудории.

РАНК. Така изглежда.

НОРА (слага двете си ръце върху раменете му). Драги, драги докторе, вие не бива да ни умирате… на Торвалд и на мене!

РАНК. Ах, вие ще понесете леко тая скръб. Умрелите биват скоро забравяни.

НОРА (гледа го плахо). Вярвате ли го?

РАНК. Ще се създадат нови връзки и тогава…