НОРА. Никого. Но…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И идва всеки ден у вас?

НОРА. Казах ти го вече.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как може този изтънчен човек да бъде толкова натраплив?

НОРА. Аз абсолютно не те разбирам.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не се преструвай, Нора. Мислиш ли, че аз не отгатвам от кого си заела тия хиляда и двеста талера?

НОРА. Луда ли си? Как можеш да помислиш такова нещо? Един приятел на нашия дом, който ни навестява всеки ден… Какво страшно неприятно положение би било!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Значи, действително не е той?

НОРА. Не, наистина не. Не съм помислила нито за миг… Па и тогава той още нямаше пари за даване назаем; получи наследство много по-късно.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Смятам, че това е било щастие за тебе, мила Нора.

НОРА. Не, да помоля доктора… не би ми дошло на ум до края на живота ми… Впрочем аз съм твърдо убедена, че ако го помоля, то…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Разбира се, няма да го направиш.

НОРА. Разбира се, не. Не мога да повярвам, не мога да помисля, че би станало нужда. Но съм напълно уверена: ако поприказвам с доктора, то…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Зад гърба на твоя мъж?

НОРА. Аз трябва да се измъкна от другата история… това също става зад гърба му. Аз трябва да се измъкна от тая история.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, да, аз го казах още вчера; обаче…

НОРА (ходи напред-назад). Един мъж може да уреди подобни работи много, по-добре от една жена…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Собственият мъж, да.

НОРА. Глупости! (Спира се.) Когато човек изплати всичко, каквото дължи, той получава записа си обратно, нали?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.

НОРА. …и може да го накъса на хиляди парчета и да го изгори… гадния, мръсен лист хартия!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (гледа твърдо, оставя работата настрана и бавно се изправя) . Нора, ти криеш нещо от мене.

НОРА. Познава ли ми се?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. От вчера сутринта с тебе се е случило нещо. Какво е то, Нора?

НОРА (отива до нея). Кристина! (Ослушва се.) Пет! Торвалд се връща. Тогава… влез междувременно при децата! Торвалд не може да търпи шиене. Накарай Анна-Мария да ти помогне.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (търси част от нещата). Да, но няма да си отида оттук, докато не поговорим открито. (Излиза наляво; в същия миг от преддверието влиза Хелмер.)

НОРА (отива насреща му). Ах, как те очаквах, мили Торвалд.

ХЕЛМЕР. Шивачката ли беше?…

НОРА. Не… Кристина беше; помага ми да оправим костюма. Ще видиш колко хубава ще изглеждам.

ХЕЛМЕР. Не беше ли това едно щастливо хрумване от моя страна?

НОРА. Чудесно хрумване! Но и от моя страна е мило, че изпълнявам желанието ти.

ХЕЛМЕР (хваща я под брадичката). Мило… че изпълняваш желанието на мъжа си? Ех ти, малка лудетино, зная, че не искаше да кажеш това. Но аз не искам да ти преча; вероятно ще трябва да правиш проба?

НОРА. А ти вероятно трябва да работиш?

ХЕЛМЕР. Да. (Показва й купчина книжа.) Я виж, бях в банката… (Тръгва към стаята си.)

НОРА. Торвалд!

ХЕЛМЕР (се спира). Да?

НОРА. Ако, твоята катеричка те помоли силно и от сърце за нещо?…

ХЕЛМЕР. Какво е то?

НОРА. Ще го направиш ли?

ХЕЛМЕР. Първо трябва да зная за какво се касае.

НОРА. Катеричката би скачала и би се премятала през-глава, ако ти бъдеш мил и отстъпчив.

ХЕЛМЕР. Хайде, говори!

НОРА. Чучулигата ще чурулика високо и тихо из всички стаи…

ХЕЛМЕР. Та моята чучулига и без това го прави!

НОРА. Ще ти посвиря и ще ти поиграя като русалка на лунна светлина, Торвалд.

ХЕЛМЕР. Нора… не се отнася до това, за което ми загатна вече тая заран, нали?

НОРА (настойчиво). Да, Торвалд… моля те от сърце!

ХЕЛМЕР. Ти наистина имаш смелостта да се връщаш повторно на тоя въпрос?

НОРА. Да, да, ти трябва да изпълниш желанието ми. Трябва да оставиш на Крогстад мястото му в банката.

ХЕЛМЕР. Мила Нора, неговото място съм определил за госпожа Линде.

НОРА. Това е безкрайно хубаво от твоя страна. Но наместо Крогстад ти можеш да уволниш някой друг чиновник.

ХЕЛМЕР. Това ми се струва невероятно своенравие! Понеже ти си дала едно лекомислено обещание, аз трябвало…

НОРА. Не затова, Торвалд. Заради тебе самия. Този човек пише по мръсни вестници; ти сам ми каза. Той може неизказано много да ти напакости. Ужасно ме е страх от него…

ХЕЛМЕР. Аха, разбирам… плашат те стари спомени.

НОРА. Какво искаш да кажеш?

ХЕЛМЕР. Спомняш си, естествено, за твоя баща!

НОРА. Да, вярно. Спомни си и ти какво пишеха по вестниците злобни хора за татко и как отвратително го клеветяха? Вярвам, че те щяха да докарат работата дотам, той да бъде уволнен, ако правителството не беше изпратило тебе да разследваш работата. И ако ти не беше се отнесъл толкова благосклонно и снизходително към него…

ХЕЛМЕР. Малка моя Нора, между баща ти и мене има значителна разлика. Като чиновник твоят баща не беше неуязвим. Но аз съм и се надявам да остана такъв, докато заемам тая длъжност.

НОРА. Ах, не можем никога да знаем какво ще хрумне на някои злобни хора. Сега ние можем да живеем тъй приятно, тъй спокойно и честито в нашия мирен, безгрижен дом… ти и аз и децата, Торвалд! Затова те моля от сърце…

ХЕЛМЕР. И тъкмо поради твоето застъпничество ми става невъзможно да го задържа. В банката вече е известно, че искам да уволня Крогстад. Ако сега започнат да приказват, че новият директор е разубеден от жена си…

НОРА. Какво тогава?…

ХЕЛМЕР. Но естествено… ако моята малка своенравка наложи волята си… Бих станал смешен пред целия персонал… ще накарам хората да мислят, че съм зависим от всевъзможни чужди влияния. Повярвай, скоро бих почувствувал последиците! А освен това има още едно обстоятелство, което прави Крогстад съвсем невъзможен в банката, докато аз съм директор.

НОРА. Какво е то?

ХЕЛМЕР. В случай на нужда аз бих могъл да пренебрегна моралните му недостатъци…

НОРА. Да, нали, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Чувам също, че го бива за работа. Но той е мой познайник от младини. Едно от ония прибързани познанства, които по-късно карат човека да се стеснява. Мога да ти призная открито: ние сме на „ти“. И този нетактичен човек съвсем не крие това в присъствие на трети лица/ Наопаки, той мисли, че това