КРОГСТАД. Е да, защо ли не!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, да си поговорим ние двамата!

КРОГСТАД. Мигар ние двама има още какво да си говорим?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Имаме много да поговорим.

КРОГСТАД. Никога не бих повярвал.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Защото никога не ме разбирахте добре.

КРОГСТАД. Какво повече имаше за разбиране? Не беше ли старата история? Една безсърдечна жена обръща гръб на един мъж, щом й бъде предложено нещо по-изгодно.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Съвсем безсърдечна ли ме смятате? И мислите ли, че ми беше леко на сърцето, когато скъсах с вас?

КРОГСТАД. Не?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, наистина ли сте го мислили?

КРОГСТАД. Ако не е било така, защо тогава ми писахте по тоя начин?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не можех другояче. В мига, когато скъсах с вас, беше мой дълг също да задуша у зае всичко, което вие изпитвахте към мене.

КРОГСТАД (свива пестници). Затова, значи! И само… само заради парите.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не бива да забравяте, че аз имах една безпомощна майка и двама малки братя. Ние не можехме да ви чакаме, Крогстад; вашите изгледи тогава бяха слаби.

КРОГСТАД. Така да е; но вие нямате право да се отричате от мене за угода на друг човек.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, не зная. Често съм се питала сама дали имах право да го направя.

КРОГСТАД (тихо). Когато ви загубих, струваше ми се, като че нямам здрава почва под нозете си. Погледнете ме, сега съм корабокрушенец върху останките на разбития кораб. ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Може би помощта е близко.

КРОГСТАД. Тя беше близко. Но се явихте вие и се изпречихте на пътя.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Без да зная, Крогстад. Едва днес узнах, че ще заема вашето място в банката.

КРОГСТАД. Вярвам ви, щом го казвате. Ала сега, когато знаете… ще се оттеглите, нали?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не. Няма да имате и най-нищожната полза от това.

КРОГСТАД. Ба! Полза, полза!… Аз ще го направя въпреки всичко.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз съм се научила да действувам разумно. Поучиха ме животът и суровата, горчива нужда.

КРОГСТАД. А мене животът поучи да не вярвам на фрази.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава той ви е поучил нещо твърде разумно. Но на дела все таки вярвате? Крогстад. Какво искате да кажете?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вие казахте, че стоите като корабокрушенец върху останките на разбит кораб.

КРОГСТАД. Вероятно имам достатъчно основание да го кажа.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз също стоя като корабокрушенец върху останките на разбит кораб. Нямам никого, за когото бих могла да се грижа.

КРОГСТАД. То беше ваш собствен избор.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава нямах друг.

КРОГСТАД. Е, и после?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, ако ние двама корабокрушенци можехме сега да се съберем.

КРОГСТАД. Какво говорите?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Двамина върху едни останки на разбит кораб все пак са по-добре, отколкото всеки сам на отделни.

КРОГСТАД. Кристина!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво, мислите, ме доведе в града?

КРОГСТАД. Сигурно не мисълта за мене?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз трябва да работя, за да мога да понасям съществуването. През целия си живот, доколкото мога да си спомня, съм работила и това беше най-хубавата ми, единствена радост. Но сега съм съвсем сама на света, с ужасно пуста душа и изоставена. Не е радостно да бъдеш принудена да работиш сама за себе си. Крогстад, дайте ми някого, дайте Ми нещо, за което бих могла да работя.

КРОГСТАД. Не вярвам. То е героизъм на превзета жена, която сама иска да се жертвува… нищо повече!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Забелязал ли сте някога да съм била превзета?

КРОГСТАД. Действително ли бихте могли да го направите? Кажете ми… известно ли ви е напълно моето минало?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да.

КРОГСТАД. И знаете за какъв ме смятат тук?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. От предишните ви думи звучеше нещо като убеждение, че с мене бихте могъл да станете друг.

КРОГСТАД. Несъмнено.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мигар това не може да стане и сега?

КРОГСТАД. Кристина, след дълбоко размишление ли говорите с мене? Да, така е. Познавам по очите ви. Значи, действително ще имате смелостта?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нужен ми е някой, комуто бих могла да бъда майка; а вашите деца имат нужда от майка. Ние двамата сме нужни един на друг. Крогстад, аз вярвам в доброто зърно у вас; заедно с вас мога да се реша на всичко.

КРОГСТАД (улавя ръцете й). Благодаря, благодаря, Кристина! Сега вече ще съумея да се реабилитирам в очите на другите! О, но аз забравих…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (ослушва се). Чуйте! Тарантелата. Вървете си! Вървете си!

КРОГСТАД. Защо? Какво има?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Чувате ли танца горе? Когато той свърши, можем да ги очакваме.

КРОГСТАД. Да. Отивам си. Та всичко е напусто. Естествено, вие не знаете каква стъпка предприех срещу Хелмерови.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, зная, Крогстад.

КРОГСТАД. И въпреки това имате смелостта?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Разбирам много добре докъде може да доведе отчаянието един човек като вас.

КРОГСТАД. Ах, да можех да сторя така, че това да не се е случило!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Можете лесно; защото писмото ви е още в кутията.

КРОГСТАД. Положително ли знаете?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Съвсем положително; обаче…

КРОГСТАД (гледа я изпитателно). Мигар така трябва да го разбера? Вие искате на всяка цена да спасите приятелката си. Кажете откровено. Така ли е?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Крогстад, който веднъж се е продал заради други, няма да го направи повторно.

КРОГСТАД. Ще поискам обратно писмото си.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, не!

КРОГСТАД. Да, естествено; ще почакам тук, докато слезе Хелмер; ще му кажа, че трябва да ми върне писмото… че това писмо се отнася само до моето уволнение… че не бива да го чете…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, Крогстад, не бива да искате обратно писмото си!

КРОГСТАД. Но кажете ми нали вие ме повикахте тук само за него?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, в първата уплаха; но минаха вече двадесет и четири часа и оттогава насам аз бях в тая къща свидетелка на невероятни неща. Хелмер трябва да узнае всичко; тази злощастна тайна трябва да излезе на бял свят, между двамата трябва да се дойде до открито обяснение; невъзможно е да се продължава така с потуляния и уклончивости.

КРОГСТАД. Добре… щом се решавате на това! Но едно мога на всеки случай да сторя и то трябва да стане веднага…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (ослушва се). Побързайте! Вървете си! Вървете си! Танцът е свършил, ме сме сигурни вече нито за миг.