Стр. 20

ХЕЛМЕР. Над името стои черен кръст. Я погледни! Ама че зловеща приумица! Като че ли иска да ни извести за собствената си смърт.

НОРА. Точно така е.

ХЕЛМЕР. Как? Знаеш ли нещо? Казал ли ти е нещо?

НОРА. Да. С тия визитни карти той си взема сбогом от нас. Ще се затвори и ще умре.

ХЕЛМЕР. Бедният приятел! Аз знаех, че няма да го имам още за дълго. Но толкова скоро… И сега ще се скрие като ранен звяр.

НОРА. Щом така трябва да бъде, тогава най-добре е да стане без думи. Нали, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Той беше толкова сраснал е нас. Аз съвсем не мога да си представя нашия живот без него. Той, със своите страдания и своята самотност, създаваше, така да се каже облачния фон на нашето слънчево щастие. Е, може би така е най-добре. Поне за него. (Спира се.) А накрая и за нас, Нора. Сега ние двамата трябва да се осланяме сами на себе си. (Прегръща я:) О, моя любима жено! Струва ми се, че не бих могъл да те държа достатъчно здраво. Знаеш ли, Нора… понякога желая да те застрашава някаква непосредствена опасност, за да мога да сложа на карта имота и живота си и всичко, всичко за тебе.

НОРА (изтръгва се и казва твърдо и решително). Сега прочети писмата си, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Не, не, сега вече не. Искам да бъда при тебе, любима жено.

НОРА. С мисълта за смъртта на твоя приятел?…

ХЕЛМЕР. Имаш право. Това разтърси и двама ни. Между нас влезе нещо некрасиво — мисълта за смърт и тлен. Трябва да се помъчим да се избавим от нея. Дотогава… Нека всеки отиде в стаята си!

НОРА (на гърдите му). Торвалд, лека нощ! Лека нощ!

ХЕЛМЕР (целува я по челото). Лека нощ, моя пойна птичко, приятни сънища, Нора! Села ще прочета писмата. (Отива с кореспонденцията в стаята си и затваря вратата зад себе си.)

НОРА (с блуждаещ поглед върви опипом, дига доминото на Хелмер, намята се с него и шепне Бързо, хрипливо и насечено). Никога вече да не го видя! Никола. Никога. Никога. (Мята шала върху главата си.) Да не видя и децата си. Тях също ме. Никога… О, каква ледено студена, черна вода! О, каква бездънна глъбина!… Само веднъж да мине…Сега той е взел писмото; чете го. Не, не, още не! Сбогом, Торвалд… на тебе и на децата! (Понечва да се втурне навън през преддверието. В същия миг Хелмер отваря шумно вратата и се изправя с отвореното писмо в ръка.)

ХЕЛМЕР. Нора!

НОРА (изкрещява високо). О!…

ХЕЛМЕР. Какво е това? 3наеш ли какво пише в това писмо?

НОРА. Да, зная. Пусни ме да си отида! Пусни ме да изляза!

ХЕЛМЕР (задържа я). Къде отиваш?

НОРА (се мъчи да се отскубне). Ти не бива да ме спасяваш, Торвалд!

ХЕЛМЕР (полита назад). Значи, вярно е? Вярно ли е това, което пише той? Ужасно! Не, не, не може и не може да бъде вярно!

НОРА. Вярно е. Обичах те над всичко в света.

ХЕЛМЕР. Остави тия жалки извъртания!

НОРА (пристъпва една крачка към него). Торвалд!…

ХЕЛМЕР. Клетнице, какво си направила?

НОРА. Пусни ме да си отида! Ти не бива да изкупваш заради мене. Не бива да го поемеш върху себе си.

ХЕЛМЕР. Не играй комедия! (Заключва вратата за преддверието.) Ще останеш тук и ще-отговаряш! Разбираш ли какво си извършила? Отговаряй! Разбираш ли?

НОРА (го гледа втренчено и говори с вкаменено изражение на лицето). Да, сега започвам основно да разбирам.

ХЕЛМЕР (се разхожда из стаята). О, какво ужасно пробуждане! През целите тези осем години… тя, която беше моя радост и моя гордост… лицемерна, лъжкиня… по-лошо, още по- лошо… престъпница! Ах, каква бездънна гнусота лежи във всичко това! Пфу, пфу!

(Нора мълчи и все още го гледа втренчено.)

(Застава пред нея.) Аз трябваше да бъда предварително подготвен за това. Трябваше да го предвидя. Лекомислените принципи на твоя баща — мълчи! — лекомислените принципи на твоя баща са се предали по наследство и на тебе. Никаква религиозност, никакъв морал, никакво чувство за дълг. О, как съм наказан за това, че погледнах през пръсти на неговия въпрос! Направих го заради тебе. А ти ми се отплащаш така!

НОРА. Да… така.

ХЕЛМЕР. Ти разруши цялото ми щастие. Унищожи цялото ми бъдеще. Ах, ужасно е само като го помисля! Аз съм сега във властта на един безсъвестен човек; той може да ми стори, каквото поиска; да изисква от мен, каквото му дойде на ума; да господствува над мене, да ми заповядва, каквото пожелае… аз не бива да се муся. И трябва да се проваля и да загина заради една Лекомислена жена!

НОРА. Като се махна от света, ти ще бъдеш свободен.

ХЕЛМЕР. Остави смешките! Баща ти също имаше винаги готови такива фрази. Каква полза за мене, че ще се махнеш от света, както казваш? Няма да имам ни най-малка полза. Въпреки това той може да разгласи работата; а ако го направи, аз може би ще бъда заподозрян, че съм знаел за твоето престъпно деяние. Ще помислят може би, че аз съм стоял зад тебе… че аз съм те подвел! И всичко това ще дължа на тебе, на тебе, която през цялото време на нашия брак съм носил на ръце. Схващаш ли сега какво си ми причинила?

НОРА (със студено спокойствие). Да.

ХЕЛМЕР. Невероятно е, че аз все още не мога да го проумея. Но трябва да видим как да се измъкнем. Свали шала! Свали го, казах! Трябва да се помъча да удовлетворя по някакъв начин тоя човек. Работата трябва на всяка цена да бъде потушена. А колкото се отнася до тебе и мене, трябва да изглежда, като че ли всичко между нас е както досега. Но естествено само пред очите на хората. Значи, ти ще останеш и занапред у дома; разбира се от само себе си. Но децата ми не бива да възпитаваш; не се решавам да ти ги поверя… О! Да съм принуден да кажа това на жената, на тая жена, която обичах тъй съкровено и която все още… Обаче на това трябва да се сложи край. От днес нататък не се касае вече за щастието; важно е само да се спасят развалините, останките, външния вид… (В преддверието се звъни. Хелмер трепва плахо.) Какво значи това? По такова късно време? Мигар най-ужасното… Да не би той?… Скрий се, Нора! Кажи, че си болна! (Нора стои неподвижна. Хелмер отива и отваря вратата за преддверието.)

ПРИСЛУЖНИЦАТА (полуоблечена в преддверието). Писмо за госпожата.

ХЕЛМЕР. Дайте го. (Поема писмото и затваря вратата.) Да, от него. Няма да ти го дам. Аз сам ще го прочета.

НОРА. Чети тогава.

ХЕЛМЕР (до лампата). Просто нямам смелост. Може би сме загубени, ти и аз. Все пак… трябва да зная. (Отваря бързо писмото, прочита няколко реда, поглежда едно приложено листче; с радостен вик.) Нора!

(Нора го гледа въпросително.)

ХЕЛМЕР. Нора!… Не! Трябва да го прочета още веднъж… Да, да, така е. Спасен съм. Нора, спасен съм!

НОРА. Ами аз?

ХЕЛМЕР. Ти също… естествено, двамата сме спасени — ти и аз. Виж! Той ти връща записа. Пише, че

Вы читаете Куклен дом
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату

Материалы, присутствующие на сайте, получены с публичных (широкодоступных) ресурсов. Если вы обладаете авторским правом на какую либо информацию, размещенную на сайте onlinereadsfree.com и не согласны с её общедоступностью в будущем, то мы согласны рассмотреть предложения по удалению определенного материала, а также обсудить предложения о договоренностях, разрешающих использовать данный контент. Мы не отслеживаем действия пользователей, которые самостоятельно выкладывают источники текстов, являющиеся объектом вашего авторского права. Все данные на сайт, загружаются автоматически, не проходя заранее отбора с чьей либо стороны, что является нормой в мировом опыте размещения информации в сети интернет.

Не смотря на это, при возникновении у Вас вопросов касательно ссылок на информацию, размещенную на нашем сайте, правообладателями которой Вы являетесь, просим обращаться к нам с интересующим запросом. Для этого требуется переслать е-mail на адрес: admin@onlinereadsfree.com. В письме настоятельно рекомендуем подать такие сведения : 1.Документальное подтверждение ваших прав на материал, защищённый авторским правом: отсканированный документ с печатью, либо иная контактная информация, позволяющая однозначно идентифицировать вас, как правообладателя данного материала. 2. Прямые ссылки на страницы сайта, которые содержат ссылки на файлы, которые есть необходимость откорректировать.

Все права защищенны onlinereadsfree.com