НОРА (изтръпва). Чуваш ли?…

ХЕЛМЕР (отива към преддверието). Кой е?

ДОКТОР РАНК (отвън). Аз съм. Мога ли да вляза за малко?

ХЕЛМЕР (тихо, сърдито). Този пък що иска сега? (Високо.) Почакай един миг! (Отива и отключва.) Е, хубаво е от твоя страна, че не отминаваш вратата ни!

РАНК. Стори ми се, че чух гласа ти и тъй ми се дощя да хвърля още един поглед у вас. (Оглежда се бегло наоколо.) Ах, да, тези мили, свидни стаи. Хубаво и приятно ви е на вас двамата.

ХЕЛМЕР. Навярно и ти си се чувствувал много приятно горе.

РАНК. Извънредно. И защо не? Защо да не вземеш всичко от тоя свят? Поне колкото можем и докато можем. Виното беше отлично…

ХЕЛМЕР. Особено шампанското.

РАНК. И ти ли си на същото мнение? Невероятно, колко много успях да излоча!

НОРА. И Торвалд пи тази вечер много шампанско.

РАНК. Така ли?

НОРА. Да, и след това е винаги в много добро настроение.

РАНК. Па и защо ли след един добре употребен ден човек да не си създаде една весела вечер?

ХЕЛМЕР. Добре употребен ден! За съжаление, аз не мога да се похваля с това.

РАНК (тупа го по рамото). Но виж, аз мога.

НОРА. Вероятно днес сте направили някое научно изследване, докторе?

РАНК. Вярно е.

ХЕЛМЕР. Охо, нашата малка Норичка говори за научни изследвания!

НОРА. И можем да ви честитим резултата?

РАНК. Можете спокойно.

НОРА. Значи, резултатът беше добър?

РАНК. Възможно най-добрият, както за лекаря, така и за пациента — положителен.

НОРА (бързо и изпитателно). Положителен?

РАНК. Напълно положителен. Не биваше ли след това да прекарам една весела вечер?

НОРА. Да, добре сте сторил, докторе.

ХЕЛМЕР. Така казвам и аз; стига да не трябва утре да го изкупваш.

РАНК. Ех, няма нищо безвъзмездно на света.

НОРА. Докторе, маскарадите сигурно ви доставят голямо удоволствие?

РАНК. Да, когато има повече комични маски…

НОРА. Слушайте, като какви да отидем двама на следващия маскарад?

ХЕЛМЕР. Ах ти, малка лекомисленице… отсега ли мислиш за следващия?

РАНК. Ние двама? Ще ви кажа: вие ще се явите като дете на щастието…

ХЕЛМЕР. Да, но трябва да намериш костюм, който да подхожда за това.

РАНК. Пусни жена си да дойде такава, каквато е в обикновения живот…

ХЕЛМЕР. Ти го каза наистина сполучливо. Но намислил ли си вече какво ще представляваш ти самият?

РАНК. Драги приятелю, по този въпрос аз съм съвършено наясно със себе си.

ХЕЛМЕР. Да чуем!

РАНК. На следващия маскарад аз ще бъда невидим.

ХЕЛМЕР. Забавно хрумване.

РАНК. Има една голяма черна шапка… Никога ли не си слушал за тая шапка-невидимка? Слагаш я на главата си и тогава никой не те вижда.

ХЕЛМЕР (с потисната усмивка). Да, вярно… съвсем правилно!

РАНК. Но аз съвсем забравих за какво дойдох. Хелмер, дай ми една от твоите тъмни хавански пури.

ХЕЛМЕР. С най-голямо удоволствие. (Подава му кутия с пури.)

РАНК (взема една и отрязва върха и). Благодаря.

НОРА (драсва една восъчна кибритена клечка). Аз ще ви дам огън.

РАНК. Много благодаря. (Тя държи кибритената клечка напред, той запалва пурата.) А сега сбогом!

ХЕЛМЕР. Сбогом, сбогом, драги приятелю!

НОРА. Приятен сън, докторе!

РАНК. Благодаря много за това пожелание.

НОРА. Пожелайте ми същото!

РАНК. На вас? Е да, щом искате… Приятен сън! И благодаря за огъня. (Кимва с глава на двамата и излиза.)

ХЕЛМЕР (с глух глас). Здравата е пил.

НОРА (като безпаметна). Навярно. (Хелмер изважда връз ката с ключовете из джоба си и отива в преддверието.) Торвалд… какво търсиш там?

ХЕЛМЕР. Трябва да изпразня кутията за писма, пълна е догоре; инак утре заран няма да има място за вестниците.

НОРА. Мигар ще работиш още тази нощ?

ХЕЛМЕР. Не, знаеш, че не… Какво е това? Някой е човъркал във бравата.

НОРА. Във бравата ли?…

ХЕЛМЕР. Да, какво ще рече това? Не искам да мисля, че прислужницата?… |Вътре има една пречупена игла за коси. Нора, тя е твоя…

НОРА (бързо). Тогава сигурно са били децата…

ХЕЛМЕР. Ще трябва непременно да ги отучиш от това. Хм, хм… е, най-сетне отключих. (Изважда съдържанието и вика към кухнята.) Елена! Елена, угасете лампата в коридора! (Връща се в стаята и затваря вратата за преддверието. С писмата в ръка.) Я виж, виж, какво се е натрупало! (Рови) Какво е това?

НОРА (на прозореца). Писмото! Ах, не, не, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Две визитни карти… от Ранк.

НОРА. От доктора?

ХЕЛМЕР. (поглежда картите). Доктор медик Ранк. Бяха най-отгоре; сигурно ги е пуснал на излизане.

НОРА. Пише ли нещо на тях?