Мъри от главата до петите. — Чуваш ли, Уили?

Уили излезе.

— Сега, Дейвид — започна хлебарят, — трябва да разбереш, че това бе до известна степен удар за нас…

— И за всички останали… — го прекъсна леля Мини и поклати възмутено глава. — Гърми по целия град. Това е истински скандал и позор.

— Да — започна отново Дъглас. — Това ни постави в много неприятно положение. Дъщеря ми бе дала думата си на достоен човек, с добри връзки и високо ценен в града. Не само че бе сгодена, но и денят на сватбата бе определен, когато изведнъж, без каквато и да било причина, тя разтури цялата работа, заради някакъв съвсем чужд човек.

— Има съвсем сериозна причина, сър. Мери и аз се обичаме.

— Обич! — възкликна лелята с неописуем тон. — Преди да се появите с този ваш проклет мотор като някакъв — някакъв недоизпечен Логинвар6, тя обичаше Уолтър.

— Ни най-малко — Мъри почувства ръката на Мери да се прокрадва към неговата под масата. — Тя никога не го е обичала. И аз съм убеден, че никога нямаше да бъде щастлива с него. Вие току-що нарекохте Стодърт достоен човек. Аз мисля, че той е надуто, самомнително, безчувствено магаре.

— Стига! — Дъглас рязко се намеси. — Уолтър може да си има особености, но ние знаем, че е достатъчно стабилен.

— И това е повече, отколкото знаем за вас! — подхвърли лелята.

— Съжалявам, че имате толкова лошо отношение към мене. — Мъри погледна с упрек към Мини. — Надявам се по-късно да си промените мнението. Това не е първият развален годеж. По-добре късно, отколкото никога.

— Вярно е — промълви Мери. — Никога не съм искала Уолтър.

— Ами защо не каза навреме, драка такава? Сега настроихме Стодъртови срещу себе си. Ще ни намразят завинаги. А ти знаеш какво значи това за твоя баща.

— Да, перспективата не е добра. Но колкото по-малко приказваме за това, толкова по-добре.

— Но аз ще говоря, Джеймс! — Лелята се наклони към Мъри. — Може би мислите, че всичко това за нас е просто шега. А не е така. Съвсем не така. Какво да каже човек за големите комбайни и техния фабричен хляб, и извозването му с моторни коли, които обикалят цялата околност; да не говорим за промените, които трябва да правим според новия закон за фабриките. През всичките тези години зет ми водеше тежка борба и при това не беше съвсем здрав. А Уолтър чрез баща си определено бе обещал…

— Достатъчно, Мини — вдигна ръка Дъглас. — По-малко приказки, повече дела. Аз успявах в миналото да стоя на собствените си два крака и с помощта на провидението се надявам да се държа и за в бъдеще.

Последва тишина. След това Мъри стискайки ръката на Мери, се обърна към хлебаря. Никога не беше му се отдавала по-подходяща възможност да накара свежото си, умно, младо лице да се озари от вълнение и от искреност.

— Виждам, че съм ви причинил много неприятности, сър, и болка. Истински съжалявам. Но някои неща просто не могат да се избягнат. Като гърмът… те поразяват човека. Така стана с Мери и мене. Може би вие нямате добро мнение за мене сега — той се извърна наполовина към леля Мини, — но аз ще ви докажа. Няма да съжалявате, че съм ваш зет. Имам диплома и тя е добра. Скоро ще започна работа и не след дълго ще имам първокласна практика. Всичко, което искам е Мери да бъде с мене и съм сигурен, че и тя иска същото. — Той се усмихна на всички с неуверената си, завладяваща, стопляща сърцето, усмивка.

Последва пауза. Въпреки решението си да бъде твърд, хлебарят не можа да сдържи одобрителното си кимане с глава.

— Добре казано, Дейвид. И тъй като свърши, ще призная, че още от началото… както дъщеря ми — той се усмихна на Мери, — аз наистина бях завладян от тебе… и от всичко, което си направил. Така че каквото било, било. Съгласен съм да се сгодите. Колкото до женитбата, трябва да има приличен интервал, да, приличен интервал, за да се предотврати скандал в града. Поработи три-четири месеца, пък след това ще видим. Какво ще кажеш на това, Мини?

— Е… — започна да се успокоява лелята. — Станалото — станало. — Дори тя бе омекнала, повлияна от тона на кратката, трогателна реч на Мъри. — Може би си прав. Не трябва да бъдем толкова строги към тях.

— О, благодаря ти, татко… благодаря ти, лельо Мини. — Мери скочи лудо и целуна двамата. Страните й бяха поруменели, кичур коса висеше над челото й. Тя го отметна назад с жест на победителка. — Знаех си, че ще оправите всичко. А сега, лелче, да дам ли нещо на Дейви за ядене?

— Донеси му бисквити и сирене. И от пресните сладки с черешово сладко. Знам, че ги обича. — Тя направи гримаса към Мъри. Последния път като беше тук изяде шест парчета.

— Само още едно нещо, татко! — помоли хрисимо Мери. — Може ли Дейви да остане тази нощ? Моля ти се! Напоследък толкова малко съм го виждала.

— Добре. Само тази нощ. Утре трябва да отпътува, за да търси работа. — Една мисъл жегна малкия хлебар. Той добави строго: — И ако мислите да се разхождате навън довечера, Уили ще трябва да дойде с вас.

Забързана между кухнята и гостната, тя му поднесе оскъдна, но отбрана вечеря, но в чудото на този магически ден храната бе станала жалко нещо; почти нямаше апетит. Когато свърши, тя си сложи палтото и шапката. Всяко нейно движение му се струваше особено и важно, скъпо, неповторимо, очарователно в своята женственост. След това излязоха и ръка за ръка се разхождаха в тъмното по Еспланадата, заедно с Уили. Момчето, възбудено от обрата на събитията, бе страшно приказливо и задаваше всевъзможни въпроси на Мъри, който нямаше сърце да му каже, че им пречи. Мери, изгаряна от същия копнеж, бе по- изобретателна.

— Уили, скъпи — каза тя сладко след като разходката бе към своя край. — Току-що си спомних, че съм забравила да взема черни раирани кълбета на леля Мини за утре. Ето ти три пенса. Изтичай до Мак Келър и вземи кълбета за два пенса и едно шоколадче за тебе. Ти си добро момче. Като се върнеш, ще ни намериш тука с Дейви.

Когато Уили изхвърча, те отидоха под дървения навес. Беше празен. Седнаха в ъгъла на завет и се притиснаха един към друг, а ритъмът на прилива се сля с ритъма на сърцата им. Вълните навлизаха навътре, една звезда блещукаше невидима в небето. Устните й бяха сухи и топли, невинността на целувката й и пламъкът на страстта й го развълнуваха както никога преди това.

— О, Дейви, скъпи! — прошепна тя, долепила страната си до неговата. — Толкова съм щастлива, че бих умряла. Обичам те толкова много, сякаш гърдите ми ще се пръснат.

Глава VI

Тържеството за дипломирането се състоя след няколко дни. Веднага след като върна взетата под наем шапка и мантия, Мъри се зае с намирането на подходяща работа. На негово разположение имаше поне две длъжности за домашни визитации към лечебницата. Но в нея не само заплатата бе нищожна; той отдавна бе взел трезвото решение да не поема дългия и труден път на академичната кариера. Освен това имаше няколко помощник лекарски места главно при провинциални ординатори, но той не се спираше на тях. Знаеше, че тези селски доктори не търсеха завършили с отличие; те търсеха яки младоци, които могат да ядат всичко, и необвързани със съпруги, да стават от сън за акуширане по всяко време на нощта. Не, той ще се изгуби в такава атмосфера, нито пък би приел предложенията за второстепенни длъжности, диспансерна работа, временно настаняване в една корабна компания — всичко това не беше приемливо. Заради себе си и Мери той трябва непременно да намери нещо по-добро. Внимателно следеше колоните на „Лансет“ и „Медикъл Джърнъл“, неведнъж с внимание разглеждаше рекламите на местните вестници в читалнята на „Карнеги Пъблик Лайбръри“. Не намираше нищо подходящо. Той бе силно разтревожен, когато най-сетне се натъкна на непретенциозно съобщение в колоните за търсене на работа на „Уинтън Херълд“.

Болницата Гленбърн, гр. Гренстън, търси постоянен лекар. Заплата 500 лири годишно и немебелирана вила. Назначение 1 януари. Молби до секретаря на Департамента за обществено здравеопазване,

Вы читаете Дървото на Юда
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату