— На мен ли, сър?

— Да, Стивън. И вие, и аз повече от всичко на света желаем щастието на лейди Поул, но аз съм обвързан с условията на зъл договор с магьосника и всяка сутрин трябва да я връщам в дома на съпруга й, където тя да прекарва дългите дни до вечерта. Но какъвто сте умен, сигурно сте забелязали, че по отношение на вас няма такива ограничения и смея да предположа, че се чудите защо още не съм ви отвел в къщата „Изгубена надежда“, където да бъдете щастлив навеки.

— Питах се за това, сър — призна Стивън. Той помълча малко, защото цялото му бъдеще зависеше от следващия въпрос: — Има ли нещо, което ви пречи да го сторите?

— Да, Стивън. В известен смисъл има.

— Разбирам — каза Стивън. — Е, това е много жалко.

— Не бихте ли искали да узнаете какво е то? — попита джентълменът.

— О, да, сър! Наистина, сър!

— Знайте тогава — каза джентълменът с тежък и важен поглед, който никак не приличаше на обичайното му изражение, — че ние, феите духове, знаем това-онова за бъдещето. Съдбата често ни избира за вестители на пророчества. В миналото сме оказвали помощ на християни и постигането на велики и благородни цели — на Юлий Цезар, Александър Велики, Карл Велики, Уилям Шекспир, Джон Уесли и така нататък72. Но често познанията ни за нещата, които предстоят, са мъгляви и… — той гневно махна с ръка, сякаш отмяташе дебели паяжини от лицето си — …несъвършени. Заради голямата си обич към вас, Стивън, аз проследих дима от горящите градове и бойни полета и се порових в кървавите вътрешности на умиращите мъже, за да прозра бъдещето ви. Вие наистина сте предопределен да станете крал! Трябва да кажа, че това ни най-малко не ме учудва! От самото начало почувствах, че вие трябва да станете крал и беше невъзможно да греша. Но, нещо повече, мисля, че знам кое кралство ви е отредено. Димът и вътрешностите, и всички други знаци съвсем ясно сочат, че това ще бъде кралство, в което вече сте били! Кралство, с което вече сте тясно свързан.

Стивън зачака.

— Нима не разбирате? — нетърпеливо възкликна джентълменът. — Това е Англия! Не мога да ви опиша колко се зарадвах, когато научих тази важна вест!

— Англия! — учуди се Стивън.

— Да, точно така! Нищо не може да бъде от по-голяма полза за Англия от това вие да станете неин крал. Сегашният крал е стар и сляп, а колкото до синовете му, те всичките са дебелаци и пияници! Сега разбирате защо не мога да ви отведа в „Изгубена надежда“. Би било голяма грешка да ви отделя от отреденото ви кралство!

Стивън мълчеше и се мъчеше да проумее.

— Дали това кралство не е някъде в Африка? — попита той накрая. — Може би ми е съдено да се върна там и по някакво чудо хората да ме признаят за наследник на един от кралете си?

— Може би — колебливо отвърна джентълменът. — Но не! Това не може да стане. Защото, разбирате ли, трябва да е кралство, в което вече сте били. А вие никога не сте ходили в Африка. О, Стивън! Как копнея чудната ви съдба да се изпълни! О, в този ден аз ще присъединя многото си кралства към Великобритания — и двамата с вас ще живеем в съвършено съгласие и братство. Помислете само как ще треперят враговете ни! Помислете как ще се разгневят магьосниците! Как ще се проклинат за това, че не са се отнасяли към нас с по-голямо уважение!

— Все пак мисля, че грешите, сър. Аз не мога да управлявам Англия. Не с тази… — той разпери длани пред лицето си. „Черна кожа“, каза си наум. А на глас продължи: — Само вие, сър, заради добрината си към мен сте в състояние да помислите, че такова нещо е възможно. Робите не стават крале, сър.

— Робите ли, Стивън? Какво искате да кажете?

— Аз съм роден в робство, сър. Също като много други от моята раса. Майка ми е била робиня в едно имение в Ямайка, собственост на дядото на сър Уолтър. Когато дълговете му нараснали, сър Уилям отишъл в Ямайка да продаде имението и сред останалото имущество, което донесъл със себе си тук, била и майка ми. Или по-скоро намерението му било да я доведе тук, за да слугува в дома му, но по пътя тя ме родила и умряла.

— Ха! — победоносно възкликна джентълменът. — Значи е точно така, както казах! Вие и почитаемата ви майка сте били поробени от злите англичани и принизени в резултат на машинациите им!

— Е, така е, сър. В известен смисъл е вярно. Но сега аз не съм роб. Никой, който стои на британска земя, не може да бъде роб. Въздухът на Англия е въздух на свободата. Англичаните много се гордеят с това — „и все пак — помисли си Стивън — притежават роби в други страни“. На глас той каза: — От мига, в който лакеят на сър Уилям ме е взел от кораба, аз съм станал свободен.

— Въпреки всичко трябва да ги накажем! — възкликна джентълменът. — Лесно можем да убием съпруга на лейди Поул, а после ще слезем в пъкъла и ще намерим дядо му, а после…

— Но не сър Уилям и сър Уолтър са създали робството — възрази Стивън. — Сър Уолтър винаги е бил против търговията с роби. И сър Уилям беше добър към мен. Той ме кръсти и ме изучи.

— Кръстил ви е? Какво? Дори името ви е наложено от враговете ви? Като символ на поробването? В такъв случай ви съветвам да се отречете от него и да приемете друго име, след като се възкачите на трона на Англия! С какво име ви е нарекла майка ви?

— Не знам, сър. Не съм убеден, че изобщо ми е дала име.

Джентълменът присви очи, което беше признак за дълбок размисъл.

— Странна ще е тази майка — разсъждаваше той, — която не е дала име на детето си. Да, със сигурност съществува име, което ви принадлежи. Истински ви принадлежи. Това ми е ясно. Името, с което майка ви се е обръщала към вас в сърцето си в онези кратки мигове, когато ви е държала в прегръдките си. Не сте ли любопитен да научите кое е то?

— Разбира се, сър. Но майка ми отдавна е мъртва. Може никога да не е казала това име на друг човек. Дори нейното име е изгубено. Веднъж, когато бях малък, попитах сър Уилям, но той не можа да си го спомни.

— Със сигурност го е знаел, но в лукавството си не е пожелал да ви го каже. Нужен ни е някой със забележителни способности, за да възстанови името ви, Стивън — някой, който притежава рядка прозорливост, изключителен талант и несравнимо благородство на духа. Всъщност това съм аз. Да, точно така ще направя. В знак на обичта, която питая към вас, ще открия истинското ви име!

Април 1812 — юни 1814 година