— Уф! — изпъшка Ласелс и погледна неодобрително Чайлдърмас. — Ако послушате съвета ми, мистър Норел, няма да позволявате на мистър Чайлдърмас да си губи времето заради Винкулус. Никой нито го е чувал, нито го е виждал от години. Може би е умрял.

Чайлдърмас седна на дивана като човек, който има пълното право да го направи, и каза:

— Картите показват, че не е умрял. Картите показват, че е още жив и книгата е още у него.

— Картите, картите! — възкликна мистър Норел. — Хиляди пъти съм ти казвал колко мразя дори да ми споменаваш за тези неща! Ще ми направиш голяма услуга, ако ги махнеш от дома ми и никога вече не ми говориш за тях!

Чайлдърмас изгледа хладнокръвно господаря си.

— Искате ли да чуете какво научих или не? — попита той.

Мистър Норел сърдито кимна.

— Добре — каза Чайлдърмас. — Във ваш интерес, мистър Норел, се погрижих да се сближа с всичките съпруги на Винкулус. Винаги съм смятал, че е невъзможно поне една от тях да не знае нещо, което би могло да ни помогне. Струваше ми се, че трябва само да ги заведа достатъчно пъти на кръчма, да им купя достатъчно джин и да ги оставя да говорят, и накрая все някоя от тях ще ми открие нещо. Е, излязох прав. Преди три седмици Нан Първис ми разказа история, която най-после ме поведе по следите на книгата на Винкулус.

— Коя е Нан Първис? — попита Ласелс.

— Първата му жена. Тя ми разказа нещо, случило се преди двадесет или тридесет години, когато с Винкулус се оженили. Двамата пиели в някаква кръчма. След като похарчили всичките си пари и изчерпали кредита си в заведението, дошло време да се прибират. Те се заклатушкали по улицата и в една канавка видели човек, който бил в по-лошо състояние и от тях — мъртвопиян старец. Мръсните води се стичали по него и заливали лицето му и само по случайност човекът не се бил удавил. Нещо привлякло погледа на Винкулус. Той сякаш го познал. Приближил се и се вгледал в него. После се разсмял и злобно ритнал стареца. Нан попитала Винкулус кой е този човек. Винкулус отвърнал, че името му е Клег. Тя попитала откъде се познават. Винкулус ядосано отговорил, че не познава Клег, че никога не го е познавал! Нещо повече, бил твърдо решен повече да не го познава! Накратко, на света нямало човек, когото Винкулус да мрази повече от Клег! Когато Нан се оплакала, че обяснението му не е достатъчно ясно, Винкулус сърдито отвърнал, че този човек е баща му, след което отказал да каже и дума повече.

— Но какво ни засяга това? — прекъсна го мистър Норел. — Защо не попита жените на Винкулус за книгата?

Чайлдърмас погледна господаря си с досада.

— Направих го, сър. Преди четири години. Може би си спомняте, че ви казах за това. Никоя от тях не знаеше нищо.

Мистър Норел махна нетърпеливо на Чайлдърмас да продължи.

— Месеци по-късно Нан седяла в таверна и слушала един от присъстващите да чете във вестника за някакво обесване в Йорк. Тя обичала да слуша разкази за обесвания и тази статия й направила особено впечатление, защото името на обесения било Клег. Запомнила го и същата вечер казала на Винкулус. За нейна изненада той вече знаел всичко за обесването и обесеният наистина бил баща му. Винкулус бил доволен, че са обесили Клег. Казал, че той си го е заслужил. Казал още, че Клег е извършил ужасно престъпление — най-страшното престъпление, извършено в Англия за последните сто години.

— Какво престъпление? — попита Ласелс.

— Отначало Нан не можеше да си спомни — каза Чайлдърмас. — Но след упорито разпитване и обещание за още джин се сети. Клег откраднал някаква книга.

— Книга! — възкликна мистър Норел.

— О, мистър Норел! — кресна Дролайт. — Сигурно е същата книга! Това трябва да е книгата на Винкулус!

— Тя ли е? — попита мистър Норел.

— Така мисля — отвърна Чайлдърмас.

— А жената знаеше ли къде е книгата? — попита мистър Норел.

— Не, Нан не знаеше нищо повече. Затова отидох в северен Йорк, където Клег е бил разпитан и обесен, и прегледах архивите от заседанията на съда. Първото, което научих, е, че Клег е родом от Ричмънд, Йоркшир. О, да! — Чайлдърмас погледна многозначително мистър Норел. — Винкулус е от Йоркшир, поне по произход69. Клег започнал като въжеиграч по панаирите на север, но работата на въжеиграча не се съчетава добре с пиенето, а Клег бил прочут пияница, затова се видял принуден да изостави този занаят. Върнал се в Ричмънд и се хванал като чирак в богата ферма. Там работел усърдно и направил впечатление на фермера с бързия си ум, затова започнали да му дават все повече и повече работа. От време на време се запивал с лоши другари и в такива случаи никога не се задоволявал с бутилка или две. Пиел, докато канелките пускали и докато в избите имало какво да се пие. Дни наред бил в несвяст и през това време се забърквал във всевъзможни тъмни дела — кражби, комар, бой, унищожаване на собственост, — но винаги се стараел буйните му прояви да стават далеч от фермата и винаги намирал правдоподобно извинение за отсъствията си, така че господарят му нищо не подозирал, макар другите слуги да знаели всичко за подвизите му. Името на фермера било Робърт Финдхелм. Той бил кротък, добър, почтителен човек — човек, който лесно може да бъде излъган от мошеник като Клег. Фермата принадлежала на семейството му от поколения, но някога, много отдавна, тя била в земите на абатството Ийзби…

Мистър Норел шумно си пое дъх и се разшава на стола си. Ласелс го погледна с любопитство.

— Абатството Ийзби е построено от Краля Гарван — обясни мистър Норел.

— Както и Хъртфю — добави Чайлдърмас.

— Наистина ли? — учуди се Ласелс70. — Признавам, че след всичко, което сте казвали за Краля Гарван, съм изненадан, че живеете в къща, така тясно свързана с него.

— Вие не разбирате — сопна се мистър Норел. — Говорим за Йоркшир, северното кралство на Джон Ъскглас, където той е живял и управлявал триста години. Там няма село, няма дори парче земя, което да не е свързано с него.

Чайлдърмас продължи:

— Семейството на Финдхелм притежавало още нещо, някога принадлежало на абатството — ценност, оставена му на съхранение от последния абат, която се предавала от баща на син заедно със земята.

— Книга по магия? — припряно попита мистър Норел.

— Ако това, което ми казаха в Йоркшир, е вярно, не става дума просто за книга по магия. Това е Книгата по магия. Книга, съчинена и записана собственоръчно от Краля Гарван.

Последва мълчание.

— Възможно ли е? — обърна се Ласелс към мистър Норел.

Мистър Норел не отвърна. Той седеше дълбоко замислен, изцяло погълнат от това ново — и недотам приятно — откритие.

Накрая магьосникът заговори, но по-скоро за да изрази мислите си на глас, отколкото да отговори на въпроса на Ласелс:

— Слухът за книга, принадлежала на Краля Гарван или написана от него, е една от голямите лудости на английската магия. Много хора са твърдели, че са я намерили или че знаят къде е скрита, някои от тях — умни хора, които биха могли да напишат важни научни творби, но са предпочели да пропилеят живота си в търсене на книгата на краля. Това обаче не означава, че такава книга не би могла да съществува…

— А ако съществува — продължи Ласелс — и някой я намери, тогава какво?

Мистър Норел поклати глава и не отговори.

Чайлдърмас отвърна вместо него:

— Тогава цялата английска магия ще трябва да се преразгледа в светлината на онова, което се съдържа в книгата.

Ласелс повдигна вежди.

— Наистина ли? — попита той.

Мистър Норел се поколеба — по всичко личеше, че му се иска да отговори отрицателно.