185
Хаосът от гарвани и вятър е описан и в историята за детето на ръкавичаря от Нюкасъл (глава 39, бележка 1).
186
Изненадващо голям брой крале и принцове на Феерия са били хора. Джон Ъскглас, Стивън Блек и Алесандро Симонели са само трима от тях. Феите като цяло са непоправимо мързеливи. Макар да обичат високите постове, почестите и богатствата, те не понасят бремето на управлението.
187
Години след това жителите на Клън казваха, че ако застанеш на пръсти до точно определено дърво през зимата на пълнолуние и източиш врат, за да надникнеш между клоните на друго дърво, тогава в далечината може да се види Ашфеър. В сняг и на пълнолуние къщата изглеждала неземна, самотна и изгубена. След време обаче дърветата се разраснали и Ашфеър вече не можел да се види.
188
Това съвсем не е необичайно, както се вижда от следния откъс от „Съвременен магьосник“ (есен, 1812 година): Къде е къщата на Пейл? А тази на Стоукси? Защо никой никога не ги е виждал? Домът на Пейл се е намирал в Уоруик. Улицата е известна. Къщата на Стоукси е гледала към катедралата в Екзетър. Къде е замъкът на Краля Гарван в Нюкасъл? Всеки, който го е посещавал, твърди, че той бил пръв по красота и великолепие в света, но някой в по-ново време да го е виждал? Не. Има ли данни за разрушаването му? Не. Той просто е изчезнал. Всички тези къщи съществуват, но щом магьосникът замине или умре, изчезват. Стопанинът може да влиза и излиза когато пожелае, но никой друг не може да ги намери.
189
Много от новите магьосници се обръщаха към лорд Ливърпул и министрите с молба за разрешение да тръгнат да търсят Стрейндж и Норел. Някои бяха така предвидливи да приложат списък с оборудване — както от магически, така и от битов характер, което според тях щеше да им бъде необходимо за целта и което се надяваха правителството да бъде така любезно да им осигури. Един магьосник на име Бийч от Плимът помоли да му заемат 6-и полк на кралските драгуни.
190
Тази клевета е развенчана докрай едва след завръщането на Арабела Стрейндж в Англия в началото на юни 1817 година.
191
Малко съвременни магьосници не се обявяват за стрейнджити или норелити, като единственото по- забележително изключение е самият Джон Чайлдърмас. Когато му задават този въпрос, той отговаря, че е по малко и от двете. Тъй като това е равносилно на твърдението, че някой е по малко и от вигите, и от торите, никой не разбира какво има предвид Чайлдърмас.
