южняците, докато Атодел продължава да бъде независим. Тъй като Атодел е невидим и недостъпен, това твърдение трудно може да се докаже.

В легендата за Джон Ъскглас и въглищаря от Ълсуотър Ъскглас участва в магическо състезание с беден въглищар и губи. Историята прилича на други старинни легенди, в които велик владетел бива надхитрен от свой беден поданик, и по тази причина много учени смятат, че тя няма историческа основа.

През пролетта на 1816 година в дома на гравьорите в Спитълфийлдс Стрейндж беше казал на Чайлдърмас: „Знаете, че човек не може да избяга от школата си.“ Преди да стане слуга и съветник на мистър Норел, Чайлдърмас се бе пробвал в няколко професии. Първата от тях, практикувана в детските му години с голям успех, беше джебчия. Майка му Черната Джоун някога оглавяваше малка банда от мръсни окъсани хлапета, които се занимаваха с джебчийство в градовете в Източен Райдинг в края на 70-те години на XVIII век.

Това е стара клетва от Северна Англия. Гербът на Джон Ъскглас изобразява гарван в полет над бяло поле (гарван с разперени криле на сребристобял фон); а този на ковчежника му Уилям Ланчестър е същият, но с една добавка — разтворена книга (гарван с разперени криле над разтворена книга на сребристобял фон). През по-голямата част от XIII век Джон Ъскглас се посвещава на учение и магия, като оставя делата по управлението на кралството на Ланчестър. Гербът на Ланчестър може да се види във всички големи съдилища и на множество важни документи. В резултат на това хората започват да се кълнат в Птицата и Книгата — елементите на герба.

Една есенна утрин момиченцето отишло в градината на баба си. В забравен ъгъл на градината то намерило къща с големината на пчелин, построена от паяжини, втвърдени и белосани със скреж. В тази къща имало дребничка жена, която изглеждала ту безмерно стара, ту не по-голяма от детето. Тя му казала, че е пастирка на пойните птици и че от векове работата й е да наглежда хвойните дроздове, имеловите дроздове и славеите в тази част на Кумбрия. Цяла зима детето и пастирката на пойните птици играели заедно и разликата в ръста не била никаква пречка за приятелството им. Всъщност пастирката най-често премахвала това препятствие, като се уголемявала до размерите на момиченцето или правела и двете малки колкото птички, бръмбари или снежинки. Пастирката на пойните птици запознала детето с много чудати и интересни особи, някои от които живеели в къщи, още по-необикновени и красиви от тази на самата пастирка.

Като повечето магии на Мартин Пейл Възстановяване и поправяне изисква ползването на инструмент или ключ, изработен специално за целта. В този случай ключът е малък предмет, подобен на кръст, направен от две тънки парчета метал. Четирите края на кръста символизират миналото състояние и бъдещото състояние, целостта (или здравето) и непълнотата (или болестта). Както сам описва по-късно в „Съвременен магьосник“, мистър Сегундус използва лъжица и шило от тоалетната чантичка на лейди Поул, които прислужницата й връзва с лента.

В приказките често се задават въпроси като „Коя е най-хубавата на света?“. Но в действителност никоя магия, била тя феина или човешка, не може да даде отговор на толкова неточно поставен въпрос.

Свети Антоний от Падуа. Някои от чудесата му са опазване на богомолците от дъжд по време на проповед или на слугини, на които съчувства. Освен това светецът помага на хората да намират изгубени неща.

Пенлоу е името на местността в Нортумбрия, където за пръв път се появяват Джон Ъскглас и армията му.

Това са обичайните три елемента на традиционното английско заклинание за призоваване. Пратеникът намира човека, който се призовава, пътят го отвежда при призоваващия, а дарът го обвързва със задължението да дойде.

През юли 1809 година в Къщата на сенките в присъствието на мистър Сегундус, мистър Хънифут и Хенри Удхоуп.

Флорилегиум, епитом и подправка са термини за различни части на заклинанието. През XIII и XIV век феите в Англия обичат да прибавят към магиите си призиви към произволно избрани християнски светци. Феите не разбират християнската доктрина, но са силно заинтригувани от светците, които считат за могъщи магически същества, чието покровителство е полезно. Тези призиви се наричат флорилегии (флорилегиум — буквално сбор, китка от цветя) и слугите феи ги предават на своите господари християни. Когато в Англия се установява протестантството и светците изпадат в немилост, флорилегиите се превръщат в безсмислени върволици от магически думи и части от различни заклинания, произнасяни, от магьосника с надеждата, че поне нещо от тях ще подейства.

Епитомът е сбита форма на заклинание, включена в друго заклинание за усилване или разширяване на действието му. В този случай епитомът за предпазване и освобождаване има за цел да пази магьосника от обекта на призоваването. Подправка е украшение от думи и формули, с които се „подправя“ заклинанието. Подправката за молба окуражава обекта на призоваването да помогне на магьосника.

Последният елемент на успешното заклинание за призоваване е времето. Магьосникът трябва по някакъв начин да посочи на обекта на призоваване кога да се появи, в противен случай (както Стрейндж вече се убеди) призованият може да се яви по всяко време и да сметне, че е изпълнил задължението си. Свещта е много удобно средство: магьосникът нарежда на призования да се яви, когато пламъкът угасне.