тя се омъжила за човек, който бил същият като нея. Дамата и съпругът и ходели в „Карневале“ и забравяли да си тръгнат. Пропилели цялото си богатство на хазарт в „Ридотос“. Пропилели здравето си по други удоволствия. И една сутрин, когато всички канали на Венеция били сребристи и розови от изгрева на слънцето, съпругът й легнал на мокрите камъни на „Фондамента ден Мори“ и издъхнал, и никой не могъл да го спаси. И може би за съпругата му било най-добре да го последва, тъй като нямала пари и не знаела къде да отиде. Но евреите си спомнили, че някога дамата участвала в тяхната благотворителност, защото донякъде и самата тя бяла еврейка (макар и никога по-рано да не го признавала), или може би проявили съчувствие към нея като към онеправдана (защото евреите във Венеция са страдали много). Каквато и да била причината, те я подслонили в Гетото. Има различни истории за това какво станало по-нататък, но всички си съвпадат в едно: че дамата живяла сред евреи, без да бъде част от общността. Тя водела самотен живот и дали вината за това е нейна или тяхна — не знам. Минавало време, а тя не говорела с ни една жива душа и вятърът на лудостта я подхванал и отвял всичките й езици. И тя забравила италианския, забравила английския, забравила латинския, забравила баския, забравяла уелския, забравила всички езици на света, освен котешкия — а него, казват, владеела превъзходно.

Вид гроздова ракия. — Бел. прев.

Кол Том Блу е легендарният слуга на Ралф Стоукси, Майсторът Уичърли е помощник на Мартин Пейл.

Тази дама е най-красивата и най-своенравната от сестрите на Наполеон Бонапарт, прочута с многото си любовници и навика си да позира гола за статуи.

Агрейс е името, с което някои наричат третото кралство на Джон Ъскглас. Смята се, че то се намира в далечния край на Ада.

Бръф — древната дума на Ший за „дом“, която обикновено се превежда като „дворец“ или „имение“, но всъщност означава вътрешност на могила или на кух хълм.

Стоукси призовал Кол Том Блу в дома си в Екзитър. Когато той за трети път отказал да му служи, Стоукси се направил на невидим и го последвал. Кол Том Блу поел по запустял път и скоро пристигнал на място извън Англия. Там имало нисък кафяв хълм и езеро със застояла вода. По заповед на Кол Том Блу в хълма се отворила врата и той влязъл вътре. Стоукси го последвал. Във вътрешността на хълма Стоукси видял омагьосана зала, където всички танцували. Той изчакал една дама от танцуващите да се приближи. Търкулнал към нея магическа ябълка и тя я взела. Естествено, това била най-хубавата и най-апетитната ябълка, която можела да се намери във всички светове. След като я изяла, жената поискала още една, същата като предишната. Огледала се, но не видяла друга ябълка. „Кой ми даде ябълката?“ — попитала тя. „Източният вятър“ — прошепнал Стоукси. На другата нощ магьосникът отново проследил Кол Том Блу и влязъл във вътрешността на хълма. Огледал танцуващите и отново търкулнал една ябълка към същата жена. Когато тя попитала кой й е дал ябълката, той пак отвърнал, че е Източният вятър. На третата нощ Стоукси държал ябълката в ръка. Жената се отделила от танцуващите и се огледала. „Източен вятър! Източен вятър! — прошепнала тя. — Къде ми е ябълката?“ „Кажи ми къде спи Кол Том Блу — отвърнал Стоукси — и ще ти дам ябълката“. Тя му казала: „Дълбоко в земята в северния край на хълма.“

През следващите нощи Стоукси се представял за Западния вятър, Северния вятър и Южния вятър и с помощта на ябълките си събирал сведения за Кол Том Блу от другите обитатели на хълма. От един овчар научил кои животни пазят Кол Том Блу, докато спи — дива свиня и още по-див козел. От дойката му научил какво държи в ръката си Кол Том Блу, докато спи — много особен и важен за него камък. А от един помощник в кухнята научил кои три думи произнася Кол Том Блу всяка сутрин, когато се събуди. Така Стоукси събрал достатъчно сведения за Кол Том Блу, за да получи власт над него. Но преди още да се е възползвал от тях, Кол Том Блу сам дошъл при него и казал, че е размислил и че е съгласен да служи на Стоукси.

В действителност станало следното; Кол Том Блу разбрал, че Източният вятър, Западният вятър, Северният вятър и Южният вятър задават въпроси за него. Той не можел да проумее с какво е засегнал тези важни създания, но много се разтревожил. Изведнъж възможността да сключи съюз с влиятелен и учен английски магьосник му се сторила далеч по-привлекателна.

Последният английски магьосник преди Стрейндж, посетил Феерия по своя воля, е доктор Мартин Пейл. Той предприема много пътувания дотам. Последното му пътуване вероятно е осъществено през 50-те години на XVI век.

Вж. глава 54, бележка 4.

Вероятно името на Джон Ъскглас на езика на Ший.

Характерно явление за средновековна Англия е изобилието от магьосници лаици — термин, който някога е имал обидно значение.

Някои учени отбелязват, че дълголетните феи имат склонността да наричат всеки значителен период от време „четири хиляди години“. Феята просто иска да каже, че идва тук от незапомнени времена, още отпреди времето да започне да се измерва в години, векове и хилядолетия. На въпрос за възрастта си много феи отговарят, че са на четири хиляди години, което означава, че не знаят възрастта си и че са по-стари от човешката цивилизация, може би дори от човечеството.

Става дума за Венеция: Алтинум е някогашният град на източното крайбрежие на Италия, от който са дошли първите жители на Венеция.