правели магии в негово присъствие и ги приписвали на него. Фероу бил син на странстващи магьосници. Когато бил още дете, на един панаир го забелязал граф Хексам. Графът останал поразен от приликата на момчето с описанията на Джон Ъскглас и платил за него седем шилинга на родителите му. Фероу никога повече не ги видял. Хексам го завел на тайно място в Северна Англия, където момчето започнало да се обучава за крал. През 1486 година графът показал Фероу на света и това сложило началото на краткото му управление на Северна Англия. Основният недостатък в царуването на Фероу бил, че твърде много хора знаели за измамата. Не след дълго Фероу и Хексам се скарали. През 1490 година по заповед на Фероу графът бил убит. Четиримата му синове се съюзили с краля на Южна Англия Хенри VII, нападнали северното кралство и в битката при Уърксоп през 1493 година Фероу претърпял поражение. Той бил затворен в Лондонската кула и през 1499 година бил екзекутиран.

Други претенденти, повече или по-малко убедителни, били Пиърс Блакмор и Дейви Саншосюр. Последният от претендентите останал в историята просто като Летния крал и самоличността му така и не била установена. Той се появил край Съндърланд през май 1536 година, скоро след като Хенри VIII закрил манастирите. Смята се, че може да е бил монах от някое от големите северни абатства — Фаунтийнс, Риво или Хъртфю. Летният крал се отличавал от Фероу и Блакмор по това, че нямал подкрепата на северната аристокрация и дори не се опитвал да я спечели. Той призовавал към обикновените хора. В някои отношения появата му била по-скоро мистична, отколкото магическа. Летният крал лекувал болните и учел последователите си да почитат природата и дивите животни — вярване, което изглежда по-близко до учението на магьосника от XII век Томас Годблес, отколкото до наследството на Джон Ъскглас. Странстващата му група от последователи не правела опити да завладее нито Нюкасъл, нито каквото и да било друго. През цялото лято на 1536 година те се скитали из Северна Англия и печелели поддръжници навсякъде, където отидели. През септември Хенри VIII изпратил армия срешу тях. Те не били подготовени да се бият. Повечето се разбягали по домовете си, но някои останали да се сражават за краля си и загинали при Понтефракт. Летният крал или загинал заедно с останалите, или просто изчезнал.

Консултациите с мъртви магьосници може да изглеждат много сензационни, но в действителност това е магическа процедура с дълга и почтена история. Мартин Пейл твърди, че се е учил на магия от Катрин от Уинчестър (на свой ред ученичка на Джон Ъскглас). Катрин от Уинчестър е починала двеста години преди раждането на Мартин Пейл. Смята се, че самият Джон Ъскглас е водил разговори с Мерлин, Ендорската вещица, Мойсей и Аарон, Йосиф Ариматейски и други бележити древни магьосници.

Хората, които се занимават с изучаване на магия, особено се вълнуват от всяко ново разкритие, свързано с великия доктор Пейл. Той заема уникално място в историята на английската магия. До появата на Стрейндж и Норел Мартин Пейл е единственият бележит магьосник практик, записал магиите си, за да могат другите да ги четат. По тази причина книгите му се ценят повече от всички останали.

Векове наред този пасаж се смята за куриоз без практическа стойност, тъй като никой в наши дни не вярва, че смъртта е лице, което може да се разпитва по предлагания от Пейл начин.

Повечето от нас имат естествената склонност да се бунтуват срещу ограниченията, които нашите приятели и близки ни налагат, но ако ни сполети нещастието да изгубим обичан човек, колко различно е всичко тогава! Тогава ограничението се превръща в свещено обещание.

Дори Джон Ъскглас, на чиито плещи лежи отговорността за три кралства и за английската магия, има навика да предприема загадъчни дълги пътешествия. През 1241 година той напуска дома си в Нюкасъл по тайнствен начин, достъпен само на магьосниците. Казва на един прислужник, че след ден ще го намерят заспал на пейката пред огъня.

На другия ден прислужникът и останалите придворни потърсили краля на пейката пред огъня, но там го нямало. Започнали да проверяват всяка сутрин и всяка вечер, но той не се появявал.

Уилям, граф на Ланчестър, поел управлението на кралството, като много от решенията отлагал „до завръщането на краля“. Но времето минавало и хората започнали да се съмняват, че той ще се върне. Една година и един ден след заминаването на краля го намерили заспал на пейката пред огъня.

Той като че ли не подозирал какво се е случило и на никого не казал къде е бил. Никой не посмял да го попита дали още в началото е възнамерявал да отсъства толкова дълго, или нещо му е попречило да се върне по-рано. Уилям от Ланчестър извикал прислужника и го накарал да повтори точните думи, казани от краля на тръгване. Уилям попитал възможно ли е кралят да е казал, че ще отсъства една година и един ден. Може би, отвърнал човекът, кралят поначало говори тихо, така че е възможно да не го е чул добре.

Това съвсем не беше вярно. По време на войната на Пиренейския полуостров херцог Уелингтън постоянно се оплакваше, че правителството се меси в работите на военните.

Подгонен от нарастващи дългове, обвинения в жестоко отношение към жена си и слухове, че е съблазнил сестра си, през април 1816 година лорд Байрон напуска Англия.

Въпреки явната антипатия помежду им все пак нещо у Стрейндж е направило впечатление на Байрон. Героят на следващата му поема „Манфред“, започната през септември или октомври същата година, е магьосник. Разбира се, Манфред не прилича много на Джонатан Стрейндж (или поне на почтителния Стрейндж, когото Байрон не е харесал). Той далеч повече прилича на самия Байрон с неговата обсебеност и омраза към себе си, с надменното му презрение към околните, със загатнатите трагедии и загадъчните му копнежи. Въпреки това Манфред е магьосник, който прекарва времето си в призоваване на духовете на въздуха, земята, водата и огъня и в разговори с тях. Сякаш след срещата си с магьосник, който не му е харесал, Байрон е създал друг по свой вкус.

Уолтър де Чийп е лондонски магьосник от началото на XIII век. Магията му „Профилаксис“ предпазва човек, град или предмет от магически заклинания. Смята се, че повтаря приблизително точно магия на феите. Твърди се, че е много силна. Единственият проблем е, че е невероятно ефикасна. Понякога обектите на тази магия стават неподатливи на каквото и да било въздействие от страна на хора или феи, било то магическо или не. Така например ако учениците на Стрейндж бяха успели да направят магия на някоя от книгите му, по всяка вероятност никой след това не би могъл да я вземе в ръце или да я разлисти.

През 1280 година гражданите на Бристол наредили на градските магьосници да използват „Профилаксис“ на Де Чийп, за да предпазят целия град от вражески магии. За беда магията била направена