на „Карън Къмпани“, Фолкърк, Шотландия. Денби се учудил и попитал откъде Мъжът-който-се-бои-от-водата се е сдобил с това оръдие. Мъжът-който-се-бои-от-водата му обяснил, че на близките хълмове живее племето на недовършените хора. Те се появили най-неочаквано едно лято, но техният създател им дал само едно от уменията, необходими на хората, за да преживяват: умението да се бият. Тези хора не умеели нищо друго: нито да ловят бизони и антилопи, нито да обяздват коне, нито да си правят къщи. Те дори не се разбирали помежду си, защото техният капризен създател им дал четири-пет езика. Но имали това оръдие и го разменили с Мъжа-който-се-бои-от-водата срещу храна. Заинтригуван, Денби потърсил племето на недовършените хора. Отначало му се сторило племе като всяко друго, но после траперът забелязал, че старите хора имат твърде европейски вид, а някои от тях говорят английски. Част от обичаите им били като на лакота, но други били наследени от европейската военна практика. Езикът им бил като на лакота, но съдържал голям брой английски, холандски и немски думи. Човек на име Робърт Хийт (или Дребният-мъж- който-говори-много) казал на Денби, че всички мъже от племето са дезертирали от различни армии и подразделения на 15 юни 1815 година, тъй като на следващия ден им предстояла геляма битка и те имали предчувствието, че ако останат, ще загинат. Знае ли Денби кой сега е крал на Франция — херцог Уелингтън или Наполеон Бонапарт? Денби не знаел. „Е, сър — философски заключил Хийт, — който и да е, смея да кажа, че животът за хора като вас и мен си тече постарому.“

Генерал Ребек съчини и холандски вариант на тази песничка и войниците му я пяха по пътя до Катр Бра. Те я изпяха на английските си другари и по-късно тя се превърна в детска броилка, еднакво популярна и в Англия, и в Холандия.

Копенхаген — легендарният дорест жребец на херцога, 1808–1836.

През 1810 година господата Джордж и Джонатан Барат, собственици на Воксхол Гардънс, бяха предложили на Стрейндж и Норел щедра сума пари, за да изнасят магически представления всяка вечер в градините. Магиите, които Баратс имаха предвид, бяха точно от този вид — илюзорни образи на магически създания, известни личности от Библията и историята и т. н. Разбира се, мистър Норел отказа.

Магическата техника за внасяне на объркване в пътища, пейзажи, стаи и други физически пространства е създаването на лабиринт вътре в тях. Но Стрейндж овладява тази техника едва през февруари 1817 година.

Въпреки всичко това безспорно бе решаващото действие, което предизвика обрат в кампанията. Стрейндж не подозираше, че по същото време френският генерал Д’Ерлон се придвижваше към бойното поле с двадесетхилядна армия. Той изгуби няколко решителни часа в лутане из местност, която необяснимо се променяше на всеки няколко минути. Ако генералът и хората му бяха успели да стигнат Катр Бра, вероятно французите щяха да спечелят и битката при Ватерлоо никога нямаше да се състои. Стрейндж се чувстваше засегнат от резкия тон на херцога и не спомена на никого какво беше направил. По-късно сподели за случилото се с Джон Сегундус и Томас Леви. Вследствие на това историците, които изследваха битката при Катр Бра, не можеха да намерят обяснение за отсъствието на Д’Ерлон до 1820 година, когато бе публикуван „Животът на Джонатан Стрейндж“ от Джон Сегундус.

В действителност мистър Пинк беше само един от цивилните, които този ден херцогът използва като адютанти. Другите бяха млад швейцарец и още един търговски пътник, но от Лондон.

Призовавам душата (лат.). — Бел. прев.

Уилям от Ланчестър е сенешал и любим слуга на Джон Ъскглас, в резултат на което и един най- влиятелните мъже в Англия.

Томас от Дъндейл, първият човешки слуга на Джон Ъскглас. Вж. бележка 2, глава 45.

Валът е висока стена от пръст и камъни, сега полуразрушена, която разделя Уелс и Англия — дело на Офа, крал на Мерсия, живял през VIII век и установил от личен опит, че не може да вярва на уелските си съседи.

По време на сватбата на Стрейндж и Арабела Хенри беше енорийски свещеник в Грейс Адию в Глостършир. Там намисли да се ожени за една млада дама от селото, мис Парбрингър. Но Стрейндж не одобри дамата и приятелите й. По същото време се освободи място за енорийски свещеник в Грейт Хитхердън и Стрейндж убеди сър Уолтър Поул, в чиято власт беше това, да назначи Хенри. Хенри остана доволен. Грейт Хитхердън беше значително по-голямо село от Грейс Адию и той скоро забрави неподходящата млада дама.

Разбира се, книгите, които Стрейндж притежаваше, бяха книги за магия, а не книги по магия. Всички книги от втория вид бяха собственост на мистър Норел. Вж. глава 1, бележка 5.

Смисълът й е може би по-широк. Още през XII век се смята, че свещениците и магьосниците са своего рода съперници. И едните, и другите вярват, че светът се населява от голямо разнообразие от свръхестествени създания и свръхестествени сили. И едните, и другите вярват, че тези създания могат да се призовават със заклинания или молитви и да помагат или пречат на човечеството. В много отношения двете космологии са забележително сходни, но от тези разбирания свещениците и магьосниците правят коренно различни заключения.

Магьосниците се интересуват главно от ползата от свръхестествените създания; те искат да знаят при какви обстоятелства и по какъв начин ангелите, демоните и феите могат да оказват помощ в магическите практики. За тези цели е почти без значение, че първият клас създания е божествено добър, вторият — дяволски зъл, а третият — морално подозрителен. Свещениците, от друга страна, се интересуват