единствено от това. В средновековна Англия опитите да се помирят двете космологии са обречени на провал. Църквата бързо провъзгласява редица различни ереси, в които нищо неподозиращите магьосници могат да бъдат обвинени. Вече споменахме Меродовата ерес. Александър от Уитби (1230? — 1302) учи, че Вселената е като гоблен, от който виждаме само части. След като умрем, ние прозираме цялото и тогава ни става ясно как са свързани помежду си различните части. Александър е принуден публично да опровергае тезата си и оттогава нататък свещениците обявяват съществуването на Уитбийска ерес. Дори най-скромните селски магьосници се принуждават да действат като ловки политици, за да избегнат обвиненията в ерес.

Това не означава, че всички магьосници избягват да смесват религия и магия. Много „заклинания“, достигнали до нас, призовават светци или божи хора в помощ на магьосниците. Колкото и да е учудващо, причина за това смесване често стават феите — прислужници на магьосниците. Повечето феи се покръстват насила при идването си в Англия и скоро започват да споменават в магиите си светци и апостоли.

Днес никой в Англия не знае този език и единственото, което ни е останало от него, е шепа заемки, описващи различни неясни магически техники. В De Tractatu Magicarum Linguarum („За тълкуването на магическите езици“ (лат.) — бел прев.) Мартин Пейл пише, че този език е близък до древните келтски езици.

Някъде наричан Томас де Дъндел или Томас де Донвил. Неколцина благородници от свитата на Хенри разпознали Томас като по-малкото дете на влиятелен нормански богаташ, изчезнало една Коледа преди четиринадесет години. Предвид обстоятелствата около завръщането му не е известно дали благородниците са се зарадвали на появата му.

Като дете във Феерия Ший го наричали с дума на своя език, която, както се твърди, означавала „Скорец“, но когато дошло в Англия, момчето изоставило това име. По-късно приело името на баща си — Джон д’Ъскглас, — но още в първите години на царуването си се прочуло с прозвищата, дадени му от французите и от враговете му: Кралят, Кралят Гарван, Черният крал, Кралят на Севера.

Името на този крал на Дийни Ший било изключително дълго и трудно за произнасяне. По традиция всички го наричали Оберон.

Заклинанието за разкриване на магия е дадено в „Напътствията“ на Джак Беласис.

Гербът на Джон Ъскглас е кацащ гарван (по-правилно е да се нарече гарван в полет) — черен гарван на бял фон.

Вероятно името, с което феите наричат Краля Гарван и което според Джонатан Стрейндж означава „Скорец“.

Famulus — лат. — слуга, по-конкретно слуга на магьосник.

Тук сър Уолтър изказва едно широко разпространено мнение. На преобразяването открай време се гледа с подозрение. Ауреатите използват този вид магия по време на пътуванията си из Феерия или други земи извън пределите на Англия. Те съзнават, че преобразяването предоставя богати възможности за злоупотреби от всякакъв характер. Например през 1232 година в Лондон Сесили де Уолбрук, съпруга на благородник, намерила пред вратата на стаята си хубав сив котарак. Тя го прибрала и го нарекла сър Ловдей. Той ядял от ръката й и спял на леглото и. Но което било още по-любопитно, котаракът я следвал навсякъде, дори в църквата, където седял свит на кълбо в полите й и мъркал. Един ден на улицата я видял магьосник на име Уолтър де Чийп и веднага заподозрял нещо. Той се приближил към нея и й казал: „Госпожо, струва ми се, че този котарак, който все ви следва, не е никакъв котарак.“ Уолтър повикал други двама магьосници и те заедно произнесли заклинания над сър Ловдей. Той възвърнал истинския си облик — на младия магьосник Джослин де Снитън. Скоро след това Джослин се явил пред съда на Малките лондонски дракони, който постановил да му бъде отсечена дясната ръка.

По-горе разказахме как привързаността на подполковник Колкхаун Грант към червената му униформа доведе до пленяването му от французите през 1812 година.

Обикновените хора в Северна Англия решиха, че са страдали достатъчно през последните години, и с основание. Бедността и безработицата задълбочиха повсеместното страдание, предизвикано от войната с французите. И точно когато войната свърши, възникна нова заплаха за благополучието на хората — модерни машини, които произвеждаха евтини стоки и ги оставяха без работа. Нищо чудно, че някои от тях бяха тръгнали да повреждат машините в опит да запазят работата си.

Няма по-красноречив пример за особеното отношение на правителството в Лондон към северната част на кралството. Правителството представлява краля на Англия, но кралят на Англия е крал само на южната й половина. По закон той е управител на северната част, запазвайки си правото на законодател до завръщането на Джон Ъскглас.

Разбира се, в различни епохи от историята са се появявали хора, които са се представяли за Джон Ъскглас и са се опитвали да завземат властта в Северна Англия. Най-известен сред тях с младият Джак Фероу, коронясан в катедралата в Дърам през 1487 година с подкрепата на голям брой северни благородници, както и на няколко феи, които продължавали да живеят в кралската столица Нюкасъл. Фероу бил много красив мъж с царствена осанка. Той можел да прави прости магии и феите, които го подкрепяли,