— Три царства! — възкликна мистър Норел. — Ха! Сега разбирам накъде биете с тези безсмислици! Пророчеството на Краля Гарван! Е, съжалявам, че трябва да ви го кажа, но ако се надявате да ме заинтригувате с легенди за този джентълмен, ще се разочаровате. О, да, горчиво се заблуждавате! Няма магьосник, когото да презирам повече от него!27

— Рождено право на всеки англичанин е да се ползва от услугите на компетентни и добре образовани магьосници — прекъсна го мистър Норел. — А вие какво предлагате в замяна? Тайнствени брътвежи за скали, дъжд и дървета! Като Годблес, който казва, че трябва да се учим на магия от дивите животни в гората. Защо не от свинете в кочината? Или от бездомните кучета, питам аз! Това не е магията, която цивилизованите хора искат да виждат в съвременна Англия! — той хвърли злобен поглед към Винкулус и в този момент нещо привлече вниманието му.

Винкулус беше облечен доста небрежно. Мръсният му шал, омотан надве-натри около врата, разкриваше ивица мръсна кожа точно над ризата. На тази ивица се виждаше причудлива синкава заврънкулка, която приличаше на надраскана с мастило. Може би беше белег, останал от някоя улична свада, но по-скоро напомняше на онези варварски рисунки по кожата, разпространени сред жителите на островите в Южно море. Странно, че Винкулус, който съвсем не се чувстваше неудобно от това, че е влязъл без покана в чужда къща и крещи на стопанина й, като че ли се смущаваше от този белег и когато забеляза накъде гледа мистър Норел, сложи ръка на врата си и подръпна шала, за да закрие оголеното място.

— В Англия ще се появят двама магьосници…

От устата на мистър Норел се изтръгна подобие на възклицание, което започна като вик и завърши като тиха недоволна въздишка.

— О! Сега разбирам, че сте дошли тук с едничката цел да ме оскърбите! Лъжемагьоснико, вие завиждате на успеха ми! Не можете да разрушите магията ми, затова сте решили да очерните името ми и да разрушите покоя ми…

В този момент вратата се отвори и в стаята се втурнаха двама мъже.

— Лукас! Дейви! — истерично записка мистър Норел. — Къде се изгубихте? Лукас започна да обяснява нещо за шнура на звънеца. — Какво? Хванете го! Бързо!

Дейви, файтонджията на мистър Норел, беше също толкова мощен, колкото и останалите представители на тази професия, и притежаваше сила, развита в резултат на ежедневното противопоставяне на волята на четири охранени впрегатни коня в разцвета на силите им. Той стисна Винкулус за кръста и за врата. Неканеният гост енергично се съпротивляваше, като междувременно продължаваше да рецитира на мистър Норел:

Дейви и Винкулус се блъснаха в малка маса и събориха купчината книги, натрупани върху нея.

— А-а-а! Внимавайте! — провикна се мистър Норел. — За Бога, внимавайте! Ще разлеете мастилницата! Ще повредите книгите ми!

Лукас се присъедини към Дейви в опитите му да обуздае дивото боричкане на Винкулус, докато мистър Норел сновеше из библиотеката с бързина, невиждана у него от години, събираше книги и ги трупаше на безопасно място.

— Роб без име ще сложи сребърен венец — извика Винкулус задъхан: Дейви го стискаше за гърлото и определено правеше рецитацията му по-малко внушителна отпреди. Магьосникът напрегна сили за последно, освободи врата и гърдите си от хватката на Дейви и извика: — Роб без име ще стане крал в чужда земя… — После Лукас и Дейви го повлякоха навън от стаята.

Мистър Норел седна в креслото край огъня. Отново взе книгата си, но установи, че е прекалено развълнуван, за да се върне към четенето. Той се въртеше, гризеше ноктите си, крачеше из стаята, току се връщаше към книгите, които бе разместил в суматохата, и ги оглеждаше за следи от повреда (такива нямаше), но най-често отиваше до прозорците и тревожно надничаше през тях, за да види дали някой не наблюдава къщата. Към три часа в стаята се смрачи. Лукас се върна да запали свещите и да засили огъня. Веднага след него влезе Чайлдърмас.

— А! — възкликна мистър Норел. — Най-после! Чу ли какво се случи? Предателство ме дебне от всички страни! Други магьосници ме наблюдават и кроят планове да ме провалят! Мързеливите ми слуги пренебрегват задълженията си. За тях е напълно безразлично дали някой ще ми пререже гърлото! А колкото до теб, ти си злодей, най-лошият от всички! Казвам ти, че този човек изведнъж изникна в стаята — сякаш с магия! И когато позвъних и извиках, никой не дойде! Трябва да отложиш всичките си други дела. Единствената ти задача сега е да разбереш с какви заклинания си е послужил този човек, за да влезе в дома ми! Къде се е учил на магия? Какво знае?

Чайлдърмас иронично измери господаря си с поглед.

— Е, ако това е единствената ми задача, тя е вече изпълнена. Няма никаква магия. Една от слугините в кухнята е забравила прозореца на килера отворен и магьосникът е влязъл през него, тръгнал е из къщата и се е натъкнал на вас. Това е всичко. Никой не е дошъл, защото Винкулус е прерязал шнура на звънеца, а Лукас и другите не са ви чули да викате. Едва когато той се е разкрещял, слугите са дотичали веднага. Не е ли така, Лукас?

Лукас, който бе коленичил пред камината с ръжен в ръка, потвърди, че наистина е било точно така.

— И аз понечих да ви обясня, сър, само че вие не ме слушахте.

Но мистър Норел беше изпаднал в такова тревожно състояние заради предполагаемите магически сили на Винкулус, че в началото това обяснение съвсем не го задоволи.