В ЕДИН ДЕКЕМВРИЙСКИ ден на „Чийпсайд“ се сблъскаха две големи товарни каруци. Едната, натоварена с бъчви шери, се преобърна. Докато каруцарите се караха кой е виновен, някои минувачи забелязаха, че от една от бъчвите тече шери. Скоро се събра тълпа пияници с чаши и халби, за да си налеят от шерито, и с куки и железни пръти, за да пробият дупки в онези бъчви, които бяха останали неповредени. Каруците и тълпата така заприщиха „Чийпсайд“, че на всички съседни улици се образуваха върволици от файтони: на „Паултри“, на „Треднийдъл Стрийт“, на „Бартоломю Лейн“ и в другата посока на „Олдърсгейт“, „Нюгейт“ и „Датерностер Роу“. Невъзможно беше човек да си представи как възелът от файтони, коне и хора изобщо някога ще се развърже.

Единият от двамата каруцари беше хубавец, а другият — дебел, и след като изчерпаха разправията си, те застанаха като Бакхус и Силен сред тълпа гуляйджии. Двамата решиха да позабавляват себе си и останалите, като отварят вратите на файтоните, за да видят какво правят богаташите вътре. Файтонджиите и слугите се опитваха да спрат натрапниците, но хората бяха прекалено много, за да бъдат удържани, и прекалено пияни, за да се спрат от ударите с камшик, с които ги отблъскваха някои по-сърдити файтонджии. В един от файтоните дебелият каруцар се натъкна на мистър Норел и се провикна:

— Я! Старият Норел!

И двамата каруцари се качиха във файтона, за да му стиснат ръката, да го задушат с алкохолни изпарения и да го уверят, че за нула време ще разчистят пътя, за да може той — героят на блокадата на французите — да мине. Те спазиха обещанието си и конете се върнаха при стопаните си, файтоните бяха избутани и напъхани в дворовете на занаятчиите и по други неприятни места или закарани в мръсни улички, където бързо заседнаха и цялата им позлата бе остъргана, а след като победоносно разчистиха пътя за мистър Норел, каруцарите и приятелите им го ескортираха заедно с файтона му чак до „Хановер Скуеър“, като през целия път крещяха, хвърляха шапки във въздуха и пееха песни в негова чест.

Очевидно всички бяха доволни от това, което мистър Норел бе направил. Голяма част от френския флот остана излъгана и в продължение на единадесет дни стоя в пристанищата, а през това време британците бяха свободни да плават на воля в Бискайския залив, Английския канал и Северно море и постигнаха много неща. В различни части на Френската империя бяха изпратени шпиони, а други шпиони се завърнаха в Англия с новини за делата на Бонапарт. Британските търговски кораби се натовариха с кафе, памук и подправки в холандските и балтийските пристанища, без никой да им пречи.

Говореше се, че Наполеон Бонапарт претърсил цяла Франция, за да намери магьосник, но без успех. В Лондон министрите с голямо учудване установиха, че най-после са направили нещо, което народът одобрява.

Мистър Норел беше поканен в Адмиралтейството, където пи мадейра в Заседателната зала, седя в кресло край огъня и разговаря надълго и нашироко с първия лорд на Адмиралтейството, лорд Мългрейв, и с първия секретар на Адмиралтейството мистър Хоръкс. Над камината имаше резба с изображения на плавателни прибори и гирлянди от цветя, които много се харесаха на магьосника. Той се зае да описва красивата резба в библиотеката на абатството Хъртфю.

— И все пак — добави мистър Норел — ви завиждам, милорд. Наистина ви завиждам. Какви красиви изображения на инструментите на професията ви! Иска ми се и аз да направя същото. Нищо не изглежда така вълнуващо. Нищо, струва ми се, не вдъхновява така човек да се залови за работа, както видът на инструментите, грижливо подредени — или изображението им, изваяно от хубав английски дъб като този тук. Но всъщност магьосникът се нуждае от толкова малко инструменти! Ще ви открия нещо, милорд: колкото повече инструменти носи със себе си един магьосник — цветни прахчета, препарирани котки, магически шапки и така нататък, — толкова по-голям измамник ще се окаже!

— А какви — учтиво се поинтересува мистър Хоръкс — са инструментите, от които се нуждае магьосникът?

— Съвсем малко са наистина — отвърна мистър Норел. — Всъщност само сребърен леген за виденията.

— О! — възкликна мистър Хоръкс. — Какво не бих дал да видя такава магия! А вие, милорд? О, мистър Норел, ако ви помолим, бихте ли ни показали видение в сребърен леген?

При други обстоятелства мистър Норел би бил последният човек на света, склонен да задоволи подобно безцелно любопитство, но беше така доволен от топлия прием в Адмиралтейството (защото двамата господа го обсипаха с комплименти), че почти веднага се съгласи и повика слуга да донесе сребърен леген.

— Сребърен леген с диаметър около един фут — каза магьосникът, — пълен с чиста вода.

Наскоро Адмиралтейството бе изпратило заповед до три кораба да се срещнат южно от Гибралтар и лорд Мългрейв беше любопитен да узнае какво се е случило — дали мистър Норел би могъл да разбере? Мистър Норел не знаеше със сигурност, но обеща да опита. Когато му донесоха легена и магьосникът се надвеси над него, лорд Мългрейв и мистър Хоръкс се почувстваха така, сякаш пред очите им се възраждаше древната слава на английската магия, сякаш живееха във времената на Стоукси, Годблес и Краля Гарван.

На повърхността на водата в сребърния леген се появи картина: изображение на три кораба, които пореха сините морски вълни. В мрачната декемврийска стая засия силната ярка светлина на средиземноморското слънце и озари лицата на тримата джентълмени, които надничаха в съдината.

— Образът се движи! — възкликна изумен лорд Мългрейв.

Наистина така беше. По синьото небе се носеха най-нежните бели облаци на света, корабите се люлееха на вълните и по палубите им сновяха дребнички хора. Лорд Мългрейв и мистър Хоръкс без затруднение разпознаха корабите на Негово величество „Катрин от Уинчестър“, „Лавър“ и „Кентавър“.

— О, мистър Норел! — ахна секретарят Хоръкс. — „Кентавър“ е корабът на моя братовчед. Можете ли да ми покажете капитан Бари?

Мистър Норел се засуети, пое дъх с шумно съскане, вторачи се с изцъклени очи в сребърния леген и там се появи образ на червендалест, русокос, брадясал човек, който крачеше по квартердека. Мистър Хоръкс увери магьосника и адмирала, че това е братовчед му, капитан Бари.

— Изглежда много добре, нали? — възкликна мистър Хоръкс. — Радвам се да го видя в такова цветущо здраве.

— Къде се намират? Можете ли да ни кажете? — попита лорд Мългрейв.

— Уви — отвърна мистър Норел, — това изкуство за извикване на образи е най-неточното на света23. Радвам се, че имах честта да ви покажа някои от корабите на Негово величество. Още повече се радвам, че това са корабите, които искахте да видите — това, честно казано, е повече, отколкото очаквах, — но се боя, че не мога да ви кажа нищо повече.

Адмиралтейството беше толкова доволно от постиженията на мистър Норел, че лорд Мългрейв и мистър Хоръкс скоро се заеха да търсят нови задачи, които да възложат на магьосника. Наскоро флотът на Негово