величество беше пленил френски линеен кораб с много красива глава на носа — русалка с ясни сини очи, устни като корали, водопад от разкошни златисти къдрици, в които артистично бяха вплетени морски звезди и раци от дърво, и опашка, покрита от край до край със сребърен обков, сякаш отвътре беше направена от сладък хляб. Знаеше се, че преди да го пленят, корабът е бил в Тулон, Шербург, Антверпен, Ротердам и Генуа, така че русалката беше видяла много вражески битки и корабостроителни начинания на Наполеон Бонапарт, които по това време бяха в разгара си. Мистър Хоръкс помоли мистър Норел да направи магия на русалката, за да може тя да им разкаже каквото знае.

Мистър Норел се подчини. Но макар че русалката заговори, отначало не желаеше да отговаря на никакви въпроси. Тя се считаше за върл враг на британците и беше много доволна, че е получила възможността да говори, за да може да изрази омразата си към тях. Тъй като бе прекарала целия си живот сред моряци, русалката знаеше множество обидни изрази и с готовност обсипваше с тях всички наоколо с глас, който приличаше на скърцане на мачти и дъски в силен вятър. Тя не се ограничи само със словесни нападки към англичаните. Трима моряци имаха да свършат някаква работа по кораба, но щом се приближиха към него, русалката ги сграбчи с големите си дървени ръце и ги хвърли във водата.

На мистър Хоръкс, който бе дошъл в Портсмут да говори с нея, му дотегна и й каза, че ще нареди да я нацепят за дърва и да я изгорят. Но макар че беше французойка, русалката бе много храбра и отвърна, че би искала да види кой е този, който ще посмее да я изгори. При тези думи тя заплашително замята опашка, размаха ръце и всички дървени морски звезди и раци в косата й се размърдаха.

Затруднението се разреши, когато хубавият млад капитан, пленил кораба, бе изпратен да поговори с нея. Той успя да й обясни на ясен, разбираем френски справедливостта на британската кауза и ужасната несправедливост на френската такава и дали благодарение на убедителните му думи или на хубавото му лице — не знам, но тя каза на мистър Хоръкс всичко, което той искаше да узнае.

Всеки ден мистър Норел се издигаше до нови висоти на обществено признание и един предприемчив художник гравьор на име Холанд, който държеше дюкян в Сейнт Полс Чърч Ярд, се досети да му отпечата гравюра, за да я продава в магазинчето си. На гравюрата мистър Норел бе изобразен в компанията на млада дама, оскъдно облечена в небрежно загърнат халат. Около тялото на младата дама се виеше и усукваше нещо черно и жилаво, без обаче да се докосва до нея, а за допълнителна украса на личността й в гъстите кичури на косата й бе вплетен полумесец. Тя бе уловила мистър Норел (който изглеждаше напълно зашеметен от събитията около него) за ръката и енергично го дърпаше нагоре по стълбище, като настоятелно сочеше към дама в зряла възраст, седнала на последното стъпало. И последната, подобно на младата дама, беше облечена в халат, с една красива добавка — римски шлем на главата, — и като че ли ридаеше неудържимо, а стар лъв, единственият й другар, лежеше в краката й в мрачно настроение, долавящо се в цялата му поза. Тази гравюра, озаглавена „Духът на английската магия принуждава мистър Норел да се притече на помощ на Британия“, донесе огромен успех на мистър Холанд, който за месец продаде близо седемстотин копия.

Сега мистър Норел не излизаше толкова често, колкото преди: стоеше си у дома и почтително посрещаше всякакви важни персони. Не беше необичайно в рамките на една сутрин пред дома му на „Хановер Скуеър“ да спират по пет-шест разкошни карети. Той продължаваше да бъде нервният, мълчалив дребен човечец, какъвто винаги е бил, и ако не бяха мистър Дролайт и мистър Ласелс, притежателите на разкошните карети биха сметнали тези посещения за крайно скучни. В такива случаи мистър Дролайт и мистър Ласелс говореха за всички. Зависимостта на мистър Норел от тези двама джентълмени нарастваше с всеки изминал ден. Някога Чайлдърмас бе казал, че не знае какъв трябва да е този магьосник, който би ползвал услугите на Дролайт, но сега мистър Норел ползваше услугите му непрекъснато; Дролайт вечно се возеше във файтона на мистър Норел, натоварен с някакви дела на магьосника. Всеки ден идваше рано на „Хановер Скуеър“, за да съобщи на мистър Норел какво се говори в града, кой се издига, кой е в немилост, кой е задлъжнял, кой се е влюбил и така без да излиза от библиотеката си, мистър Норел знаеше за делата в града точно толкова, колкото всяка светска дама.

Може би по-неочаквана беше предаността на мистър Ласелс към каузата на английската магия. Обяснението обаче бе доста просто. Мистър Ласелс спадаше към онази порода неспокойни мъже, които презират всякакви постоянни занимания. Макар и с ясно съзнание за собствено превъзходство, той не си беше направил труда да овладее някакви конкретни умения или знания и на тридесет и девет години бе напълно непригоден за какъвто и да било пост или професия. Мистър Ласелс се оглеждаше около себе си и виждаше хора, които през всичките години на младостта си се бяха трудили усърдно и така се бяха сдобили с власт и влияние, и несъмнено им завиждаше. По тази причина за него бе добре дошло да стане главен съветник на най-великия магьосник на епохата и да се занимава с почтителните въпроси, отправяни му от кралските министри. Естествено, той полагаше големи усилия да изглежда същият безгрижен и безразличен джентълмен като преди, но в действителност бе готов ревностно да брани новопридобитото си значение. Една вечер двамата с Дролайт се разбраха по въпроса на бутилка портвайн в Бедфорд. Те се съгласиха, че за тих джентълмен като мистър Норел двама приятели са повече от достатъчно и сключиха споразумение взаимно да пазят интересите си и да попречат на всеки друг човек да оказва влияние върху магьосника.

Ласелс пръв наведе мистър Норел на мисълта за публикация. Горкият магьосник постоянно се сблъскваше с погрешните представи на хората за магията и вечно се оплакваше от повсеместното невежество по въпроса.

— Молят ме да им покажа феи — оплака се той веднъж — или еднорози, или други митични създания. Ползата от магиите, които съм направил, напълно им е убягнала. Те се интересуват само от повърхностни трикове.

Мистър Ласелс каза:

— Магиите прославят името ви, сър, но не помагат на хората да разберат мислите ви. За това са необходими публикации.

— Да, наистина — ентусиазирано възкликна мистър Норел, — и аз имам намерението да издам книга, точно както ме съветвате, но се боя, че ще ми трябват години, за да я напиша.

— О, напълно съм съгласен, книгата изисква много работа — вяло отбеляза мистър Ласелс, — но аз не говоря за книга. Имам предвид две-три статии. Смея да кажа, че всеки издател в Лондон или Бдинбург с удоволствие би публикувал ваш текст — можете да изберете някое от периодичните издания, но ако искате съвета ми, аз бих се спрял на „Единбург Ривю“. Едва ли има семейство в кралството с претенции за изисканост, което да не го чете. Няма по-бърз начин да разясните схващанията си на широк кръг от хора.

Мистър Ласелс беше толкова убедителен и нарисува такива картини във въображението на мистър Норел за това как статиите му лежат на масата във всяка библиотека и мненията му се обсъждат във всяка гостна, че ако не беше силната неприязън на магьосника към „Единбург Ривю“, той тутакси щеше да седне и да напише нещо. За нещастие обаче „Единбург Ривю“ беше издание, известно предимно с радикалната си нагласа, с критиките към правителството и отрицателното си отношение към войната с Франция — все неща, които мистър Норел не одобряваше.

— Впрочем — каза той — нямам особено желание да пиша рецензии за чужди книги. Няма по-опасно нещо на света от съвременните публикации върху магията: те са пълни с неверни сведения и погрешни съждения.

— Тогава, сър, трябва да го заявите на всеослушание. Колкото по-невъздържан сте, толкова повече ще се зарадват издателите.

— Но аз искам да популяризирам собствените си мисли, а не чуждите.

— Но, сър — каза Ласелс, — тъкмо като съдите за чуждите трудове и посочвате грешките в тях, читателите по-добре ще разберат собствените ви мисли. Няма по-лесно нещо на света от това да използвате рецензията на чужда книга за свои цели. Стига ви да споменете веднъж-дваж заглавието и през останалото време можете да развиете въпроса по свое усмотрение. Уверявам ви, че всички правят така.

— Хм — промърмори мистър Норел замислен, — може и да сте прав. Но не. Ще излезе, че подкрепям нещо, което изобщо не си е заслужавало да бъде публикувано.

И повече мистър Норел не отстъпи от мнението си.

Ласелс остана разочарован: „Единбург Ривю“ далеч изпреварваше съперниците си по солидност и